 |
Народната медицина и лечителското изкуство
|
|
|
|
НАРОДНАТА МЕДИЦИНА И ЛЕЧИТЕЛСКОТО ИЗКУСТВО
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ДО НАШИ ДНИ
Васил Канисков Кръстю Кръстев
Vasil Kaniskov Krastyu Krastev
NATURAL MEDICINE AND HEALING ART THRUE THE CENTURIES TO THE PRESENT DAYS
Abstract: The use of the invaluable wealth of herbs, water, food, songs, rhythm, sun and air on the Bulgarian lands dates back to ancient times. The subject in the present study is the knowledge gained through the centuries by bulgarian folk medicine, which originated mainly from the merging of traditions of three tribal communities - Thracians, Slavs and Proto-Bulgarians. In the methodology of the study we have accepted that the roots of Bulgarian folk medicine should be sought in the distant past, even before the founding of the Bulgarian state.
Key words: natural medicine, healing art, herbalism
Въведение
Използването на безценното богатство от билки, вода, храна, песни, ритъм, слънце и въздух по българските земи датира от дълбока древност. Те са ползвани умело, както от траките, така и от гърци и римляните, по-късно от византийци и турци. И днес съвсем зрими са остатъците от така наречените: тракийски оброчища, римски бани, свети места, култови средища, и пр. които са елемент не само на тогавашната народната култура и бит, но в тях са се извършвали и оздравителни природно лечебни процедури. От древните писмени източници може с увереност да се твърди, че голяма част от местното население, населението на другите области от Европа и Азия, свободно гражданство, войници, патриции, и дори императори, възстановяват своето здраве именно тук, по нашите земи.
В рамките на проведеното изследване се установи, че периодите, в които са анализирани народно-медицинските практики и пред-медицинско познание се характеризират с непрестанни военни действия между различните държави, племенни общности и народи. Анализът разкрива, че голямата част на лечебните практики на изявените лечители в рамките на изследваните исторически периоди, първо и основно се прилагат сред войската.
|
|
|
Незаписаната и до днес история на българската народна медицина е осветена от духовните същности на Орфей, Асклепий, Боян Мага, Василий Врач, Йоан Екзарх, Климент Охридски, Поп Богомил, Ходжа Болгар, Иван Рилски, йеромонах Хаджи Хрисант, поп Матей-Миткалото, Неофит Калчев (дядо Даскал), Иван Раев, Петър Димков и колко ли още други, дали своята душа за изцелението на страдащите хора. Няма народ в Европа, а и в света, който да може да се похвали с такава мощна плеяда от имена на лечители.
Разполагаме с данни за използване на лечебните растения в създадената през VII век Българска държава със сливането в единен български народ на трите племенни общности – траки, славяни и прабългари. В малкият речник глосар записан в Шестноднева на Йоан Екзарх, който се пази в Британския музей, се говори за плеврита, наречен с чисто българското име ребреница, като се посочва и лечението му – с върба и топола, съдържащи салицилати, както и с кукуряк.
Основния въпрос при настоящото изследване е на какви знания е наследница и продължителка през вековете народната ни медицина, възникнала основно от сливането на трите племенни общности – траки, славяни и прабългари.
В методологията на изследването приехме, че корените на българската народна медицина трябва да се търсят в далечното минало, още преди основаването българската държава. Традициите в тази област са изградени още от времената на древните траки, които усвоили знания от културата на народностите перси, келти, скити, гърци, римляни и араби. За развитието на лечителското изкуство през онези епохи основен източник са писмените паметници, оставени от някои народи, и по намерените археологически находки.
1. Исторически анализ на лечебните техники в античността.
1. 1. В Древна Гърция билките са познати като лечебни средства. Бащата на гръцката медицина – Хипократ (460-377 г. пр. н. е. ) описва 236 лекарствени растения, които са прилагани по онова време – явно и във войската на древната Елада.
|
|
|
Аристотел (384-322 г. пр. н. е. ) написва книгата „Трактат на естествената история“, където подобно описва познатите през негово време лекарствени растения и начините на употребата им. [1]
Всички ботанически познания в древна Гърция, обаче били обобщени от ученика на Аристотел – Теофраст бащата на ботаниката (372—287 г. пр. н. е. ), в книгите му „Изследвания на растенията" и „Причини на растенията". [2]
За създател на науките фармакология и фармакогнозия се счита Педаниус Диоскорид (ок. 40 г. сл. н. е - 90 г. сл. н. е. ). Той бил лекар в римските легиони и написал първата фармакогнозия – „De materia medica”. В своята книга той е описал над 600 растения, които проявявали около 5 000 лечебни ефекта. Именно поради тази причина се счита, че Диоскорид е баща на и на фармакологията - той е направил първият опит за изготвяне наФармакопея [3], референтна книга за спецификациите на лекарствените растения - идентифициране на веществата, които съдържат билките, техните количества и упътвания за приготвяне и начина на смесване на отделните съставки.
И други древногръцки учени изучават лекарствените растения. Така Ксенофонт познавал свойствата на опиума и тамяна[4]. Питагор проучвал лечебното действие на морския лук и синапа[5]. Аристофан изучавал бляна и някои други растения. [6]
Лекарите от древна Гърция, които желаели да усъвършенстват хирургичните си умения, участвали във военни походи. Тъй като обичайте забранявали отварянето на трупове, анатомичните знания на гърците се базирали на изследване на животински трупове.
1. 2. В Древният Рим – се наследява практиката и познанията на гръцката медицина. Те са доразвити и обогатени от римския учен Плиний Стари (24-79 г. сл. Хр. ) в неговата многотомна енциклопедия на естествените науки със заглавие „Естествена история“. [7]
През I век от нашата ера и римския учен, но грък по произход, Диоскорид написва книгата „За лечебните растения“, в която се описва над 600 лекарствени растения. [8]
Забележителен лекар и фармацевт от онова време е Клавдий (Елии) Гален (129-201г. ), познат още като Гален от Пергам. Той въвежда нови форми при приготвянето на лекарствените препарати от растителен произход, употребявани и до днес. [9] Гален е роден през 129 г. в град Пергам в Мизия, тогава част от Римската империя (днес Бергама в Турция). Баща му е архитект, както и член на Сената. Гален получава образование в областта на аристотеловата философия, математиката и природните науки. След шестнадесетгодишнината си четири години служи в храма на Асклепий в Пергам като „терапевт“ (помощник). По това време той прави дисекции на телата на мъртви римски легионери, а за да изучава анатомията дисектира животни (свине и маймуни). През 148 г. Гален напуска Пергам и учи в Смирна, Коринт и Александрия, където прекарва 12 години. През 157 г. се завръща в родния си град за 3 или 4 години и става лекар на местната гладиаторска школа. В този период той разбира значението на хранителния режим, физическите натоварвания, хигиената и профилактиката, както и анатомията на живите. Изучава лекуването на рани и тежки травми, които нарича „прозорци в тялото“. По негово време в школата умират само 5 души, докато при предшественика му настъпва смъртта на 60 души. Междувременно се занимава с теоретична медицина и философия. През 162 г. се мести в Рим. Тук той пише много от трудовете си и изучава още по-задълбочено анатомията. Придобива високо обществено положение и става личен лекар на император Марк Аврелий. През 166 г. Гален се завръща в Пергам за 3 години, когато се връща в столицата на Римската империя, където живее до края на живота си. [10]
|
|
|
Анализът на медицинските познания и лечителски техники на древните Гърци, както в древен Рим, разкрива, че те черпят познания и усвояват народно-медицински и научни практики един по древен народ наречен Траки, на които днес по повелята на историческата съдба сме наследници ние - българите.
|
|
|
