1.3. Траките като лечители.. 1.4. Славяните като лечители.

1. 3. Траките като лечители.

Напълно е основателно твърдението на известният народен лечител Петър Димков, че: “Историята на нашата народна медицина е толкова стара, колкото е стара историята на нашия народ. Географските и етническите условия, при които възниква и се развива славяно-българската държава, дават основание да се смята, че българската култура е възникнала върху основите на културното наследство, оставено по нашите земи от траките, славяните, гърци и римляни. Според легендите Орфей е основоположник не само на тракийската музика и поезия, но и на тракийската медицина. ” [11]

Тук е мястото да споменем и Евстатий Солунски в неговото съчинение " Към Дионисий Периегет", 322: " Самият Ариан [II в. сл. Хр. ] говори за някаква изкусна в заклинанията и вълшеб­ните билки нимфа Траке. Тя умеела с тайнствени лекове както да премахва, така и да причинява страдание, както се разказва за Медея, Агамеда и всеизвестната Крокодика. Изглежда, че на името на тази Траке е била наречена областта [Тракия], която някога била назовавана Перке. " [12]

Според професор Винарова (НБУ- София) здравна култура на траките е самобитна, през първото и особено второ хилядолетие пр. н. е. и има следните особености:

- свързана е с тракийския божествен пантеон – основно с бог Херос, Бендида, трите нимфи, на които траките приписват здравословни и лечебни способности.

- медицината имала магически характер – лечение с музика и песни (Орфей), с нашепвания, беседи и добри думи (Салмоксис)

- основна част от здравната култура е познаване на билките – кентавър, пелина, змийско мляко, червен кантарион, сладка папрат, мащерка, копър и мн. др.

- водолечение с минерална вода – още Херодот го описва – големите балнеологични центрове в Пауталия

- здравната им култура е много податлива на благотворни чужди влияния – градостроителството, комунално-технически и здравно-хигиенни съоръжения

- няма яснота за тяхното хранене – но има данни за някои храни от растителен и животински произход – киселото мляко, наречено “елексир на траките” е висш лечебен фактор. Използвали са го и като козметично средство, за болести на стомаха и др. [13]

Археологическите находки, открехващи вратата на древното време, показват едно тракийско семейство: семейството на Асклепий (Ескулап). [14]

Най-често Асклепий е изобразяван като брадат мъж, в разцвета на силите си, приличащ малко на Зевс. Неизменен атрибут на Асклепий бил жезъла, около който имало обвита змия.

Синове на Асклепий от неговата съпруга Епиона били Подалирий, Телесфор и Махаон. Асклепий имал и пет дъщери богините Хигия (" чистота" ), Панацея (" вселечителка" ), Ясо („лечение”), Аглая и Акесо.

В древно-римската митология Асклепий се нарича Ескулап. Епидемията, разразила се в Рим през 293 г. пр. н. е., накарала римляните да започнат да го почитат. Неговият храм се намирал в Рим, на остров Исола Тиберина в река Тибър. Днес на негово място се издига болницата Св. Вартоломей. Увековечен е на небето със съзвездието Змиеносец.

Най-прочутото светилище на Асклепий се намирало в Епидавър (североизточен Пелопонес), където се стичали за изцеление хората от всички краища на Гърция. Второто по големина се е намирало в Древна Пауталия, днешен град Кюстендил. Има данни, че светилището в Кюстендил е ползвано за лечебен нужди най-вече от войните на римските легиони.

Светилището на Асклепий Земидренски в село Паталеница (Пазарджишко) е упоменато от Стефан Захариев още в епохата преди Освобождението. През 1939 г. Димитър Цончев и Константин Христович обстойно изследват светилището, където според археологически данни и предания се е намирал свещен извор. Светилището е изградено през втората половина на І век и е функционирало до края на ІV век, когато е опожарено.

В село Варвара (Пазарджишко) е имало второстепенно светилище на Асклепий. Или от него, или от Баткун е донесена една оброчна плочка на Тракийския конник, която е зазидана в югозападната стена на църквата в село Варвара.

Да не забравяме – нещо важно, че древните предания и знания представят Асклепий (Ескулап) за учител на приетия официално за баща на съвременната медицина Хипократ.

Според народите предания Асклепий е баща на лечителското изкуство. Съпругата му Афионе (Епионе) е богиня и закрилница на аптекарите и билкарите. Дъщерите й - по-голямата Панахея, е богиня и закрилница на лечителите и лекарите, по-късно от това име идва Панацея - универсален лек за всички болести. По-малката дъщеря Хигия лекува с минерална вода. По-късно и нейното име е променено в Хигиена, свързано с чистота посредством измиване. Стигаме, пак според народните предания, до двамата братя: Яхо, който лекува с масажи, и Телосфор, който лекува с гимнастика и гимнастически упражнения.

1. 4. Славяните като лечители.

Историческият анализ разкрива, че не са известни писмени или каквито и да е сведения за лечебните практики и здравна култура на славяните. Имаме сведения за техните религиозни вярвания и обреди, откъдето по косвен начин можем да съдим за лечебните им практики. [15] При анализа се откриват данни, че славяните са използвали лечебни средства от растителен произход - ела, бряст, липа, върба, явор, бреза, дрян, пелин, шипка, глог, жълт кантарион, хрян и други. Те познавали различни отрови и упояващи растения, както и билки, предизвикващи повръщане. С екстракти от чемерика намазвали острието на стрелите си по време на война. Като упояващи средства използвали мака и конопа. Повръщане предизвиквали с помощта на бръшлян.

Религиозните вярвания на славяните били свързани с техния начин на живот. Те обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. Главен бог-творец на мълниите бил Перун. В това отношение е съпоставим със Зевс и Юпитер. Почитани били богът на плодородието Даждбог, богът на стадата Велес, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата Лада и богинята на смъртта Морена. Славяните вярвали също и в съществуването на свръхестествени същества, надарени с човешки образ, които могат да влияят върху плодородието и съдбата на хората - вили, самодиви и русалки. От най-древни времена сред тях бил разпространен култът към мъртвите. Основен погребален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвите в гробовете славяните поставяли различни предмети, които би трябвало да им служат в отвъдния свят. Погребенията им се придружавали от особени ритуали. Един от тях бил т. нар. тризна — своеобразно военно състезание. Над гроба на умрелия било устройвано и угощение, наречено страва. В религиозните им практики основно място заемало жертвоприношението, чиято основна цел било омилостивяването на бога. Използвали каменни и дървени идоли, пред които произнасяли езически молитви. [16]