3. Българската народна медицина в края на XIXв. и началото на XXв.

Първият български лекар, получил образованието си на запад, е доктор Никола Савов Пикoло (1792 - 1865). [32] От времето на робството сa известни 19 ръкописа на народни лекарсвеници, които датират от 18-19 век. Съставът на повечето от рецептите е от лечебни растения.

Моно Петров Кънев - поп Матей Преображенски Миткалото (1828-1875) е народен лечител и ненаситен борец за национална свобода и просвета. [33] Един от най-близките съратници на Васил Левски. Известен сред народа като лечител, учител и разпространител на знания. Лекува, утешава и насърчава всеки един нуждаещ се без разлика на неговата вяра. Безпримерен, като Левски, в своята всеотдайност и любов към хората. Народната памет пази спомени за него, че е лекувал успешно дифтерия, сърцебол, различни видове рани, трески, температура и др. Пребродил е българските земи многократно на " длъж и шир" с една торбичка, а в нея семена на чушки и домати, билки и къшей хляб. В тефтерчето на Левски са записани и рецепти на Матей Миткалото.

В записките на йеромонах Неофит Калчев откриваме: “Имаше един монах от с. Ново село, Търновско, той беше живял в Света гора 8 години, сполучил бе да изучи на гръцки език народната гръцка медицина и я превеждаше на български. След завръщането си в България ходеше от град на град, от село на село и пробуждаше народа си да се повдигне против турското иго. Това беше през 1872-74 година. В онова време аз живеех в монастиря “Св. Преображение” – до Велико Търново. Поменатия Отец Матей чести идеше в монастиря. Аз като заинтересован от народната медицина, от като той имаше добро понятие, можах да науча от него за много лековити растения: как се те сваряват, в каква доза могат да се дават и за каква болест могат да служат. ”[34]

При подготовката на Априлското въстание, в почти всички революционни комитети, се взима решение едно от задължителните неща, които трябва да има всеки въстаник, наред с облеклото и оръжието, е било и шишенцето с „пейнкилер“, памук, вълна и памучна превръзка.  

Пейнкилера е лечебно средство, което се ползва вътрешно и външно за лечение на различни по вид заболявания, както и рани, наред с течността кола, малко по късно наречена кока-кола, от заселниците покоряващи земите на Американският континент.  

По-късно, след Освобождението в началото на миналият век, по ред причини на средството за лечение „Пейнкилер“, му се предписват различни непристойни качества – ходи като „пенкилер“, остави го той е „пенкилер“ и пр.

Наред с т. нар. течност „пейнкилер“, Котешка стъпка, черновръх  (Clindopodium vulgare L. ) също е ползвана масова от нашите въстаници, при огнестрелни и порезни рани и други заболявания.

В тефтерчето на Васил Левски билката котешка стъпка (Clindopodium vulgare L. ) е записана наред с други две билки, и е била една от най-често употребяваните от него. По всяка вероятност сподвижникът и съратник на Левски, поп Матей Миткалото е този, който го запознава с лечебните свойства и приложение на билката.

През Руско-Турската война билката Котешка стъпка се ползва в руските полеви болници и лазарети, като допълнително средство за лечение на рани, като се приема вътрешно и се прилага външно. Въвеждането на билката в лечебните практики при раневи процеси прави силно впечатление на руските лекари и лично на професор Николай Пирогов (1810-1881). [35] [35] Участва в Руско-Турската война, на 10 октомври 1977 година пристига в България, села Горна-Студена до Плевен и организира всичките полеви военни болници и лечения през време на войната). Човекът, който провежда лечението с билката котешка стъпка (Clindopodium vulgare L. ) е доброволец българин от българското опълчение в помощ на руската армия и се казва Васил Тодоров Чардаклиев – първи братовчед на Васил Левски. Дори нещо повече – първият братовчед на Апостола е и първият официално признат фитотерапевт не само от Апостоловата рода, но и в България. Това става възможно, след като той е приет да се учи в единственото по онова време фелдшерско училище в София още през 1879 година. В него Васил Т. Чардаклиев се представя отлично и „според протокола от 21 август 1881 г., съставен и подписан от представителите на по-старший клас, му се дава право да практикува фелдшерско занятие“. По този начин наследственото дарование на известния вече природолечител получава своя заслужен пътен знак в живота – Диплома № 1. Тъкмо тази диплома го отвежда в единствената преди Освобождението в България Първостепенна болница – Русе, по искане на нейния управител д-р Константин Радославов, построена от Русенския валия Мидхад паша – бъдещия везир (премиер) на Турция. Така от 01. 09. 1881 г. назначеният млад фитотерапевт става родоначалник на фитотерапията в България. [36]

Там, той употребява често котешката стъпка като лекарствено средство, това го прави един от първите лекари - фитотерапевти у нас. По-късно неговият внук носещ същото име Васил Чардаклиев пристъпва към отглеждане на котешката стъпка като култивирано растение в опитното поле край Пазарджик. По негова инициатива, през тридесетте години на миналия век, фармакологичните и лечебни свойства на билката се проучват от учените в биологичния и медицински факултети на Софийският университет.                  

Третото издание на книгата " Народен домашен лекар", съставена от йеромонах Неофит Калчев (Дядо Даскал, 1884) през 1892 година в гр. Пловдив на Първото българско земеделско-промишлено изложение е наградено с почетна диплома. Тази книга е претърпяла, за всеобщо завиждане, общо девет издания. Последните близо тридесет години от своя живот дядо Даскал отдава на учителстване и едновременно с това лекува всеки един нуждаещ се. От неговите записки съдим, че знанието, умението и опита по билколечение той е видял и усвоил от поп Матей Преображенски – сподвижник на Васил Левски.

Д-р Иван Раев (1876-1938 год. ), народен лечител с присъдена докторска титла от Италия, без да има официално завършено медицинско образование. От 23-25 годишна възраст се занимава с лечение. Неуморно пътува по градовете и селата на България от 1905 до 1922 година. Негов роден град е Сопот. Съпругата му е дъщеря на известния народен лечител от с. Шипка Петър Антипов. Благодарение на натрупания опит, потомствена традиция и упорит труд, Иван Раев започва да лекува успешно болестното състояние, наречено Паркинсонизъм. Малко повече: след Първата световна война едно заболяване, наречено сънна болест (летаргичен енцефалит), се разпространява с неимоверно бързи темпове в почти всички европейски и други страни - сякаш нов бич Божий. И до днес медицинската наука не е наясно за причината, пораждаща този вид заболяване. Имаме основателни факти да приемем, че то се проявява със своята вирусна природа. Сънната болест е характерна с двете си форми: остра и хронична. Именно хроничната форма на заболяването, т. н. паркинсонизъм, лекува българинът Иван Раев.

През 1934 година Иван Раев е поканен лично от кралицата на Италия Елена Савойска в новооснована от нея болница. Там той прилага своя метод на лечение на над 1200 болни, главно военни - успешно. През 1935 година в Берлин на Международния медицински конгрес методът " лечение по Иван Раев" е докладван от италианските професори медици Феранини и Панегроси с положителна оценка в лечебните резултати. В Италия Иван Раев подобаващо е удостоен с почести и титли. Негов бюст е поставен пред болницата, в която е лекувал. Тя, същата италианска болница, получава и името на лечителя. Народният лечител, българинът Иван Раев, отказва да остане в Италия, въпреки настойчивата покана на Италианското правителство, и през 1936 година се завръща в България. [37][37]

Петър Димков (1886- 1981), завършва военно училище в Петербург. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и бива раняван многократно, понякога много тежко. Достига чин полковник. Ръководи изграждането на Аспаруховия вал, спасява къщата на Левски от разрушение. Следвайки традицията в своето семейство, изучава билките, събира рецепти, изработва система от природосъобразни лечебни средства и начини на живот, чиято важна част е очната диагноза. Димков безвъзмездно с успех лекува хиляди хора. Духовното му присъствие е трайно: автор е на тритомния капитален труд " Българска народна медицина", както и на книгите " Хигиена и лекуване на душата", " Молитвеник" и " Очна диагноза". През 1936 г., вече полковник, е преведен в запаса. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело - билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Привърженик е на идеите на Петър Дънов. Лекува всичките си пациенти безплатно.

По спомените на професор Лили Димкова, дъщеря на лечителят Петър Димков: „По време на войните той винаги е лекувал – и винаги успешно – своите войници, заболели от холера, тиф, дизентерия и др. болести с неговите си методи на лечение. “