 |
Заключение
|
|
|
|
Българите са пазители на милосърдието. Практиката, теорията и душевността в българското народно творчество и народно лечение, преплетени с ритъма на българския народен календар и годишните цикли в космически и земен мащаб обуславят изразяването на това милосърдие, чрез достигането на високи терапевтични резултати при прилагането на природно-научни методи на лечение и профилактика.
За народната медицина е характерно, че емпиричните сведения за лечебните растения и за други лечебни средства, целящи, от една страна поддържане на добро здраве, а от друга, предотвратване и лечение на заболяанията, се предават на поколенията устно. Само малка част от тези сведения са закрепени в писмени източници под формата на малко достигнали до нас ръкописни лекарственици и домакински ръкопис.
През всички тези периоди от историята на нашия народ билколечението и народната медицина са имали своето значимо място. Те са били винаги ценни помощници на нашите хайдути, бунтовници и въстаници, на нашите партизани и ятаци, на нашите бойци по време на война.
Народната медицина и билколечението в България се оценяват като едно от най-големите богатства на нашия народ, което е свързано с живота и борбите му през вековете. Днес в целия свят се разтварят широко вратите за фитотерапията, или билколечението, а у нас се създават достатъчно възможности за приложението и разумното използване успоредно с методите на официалната медицина.
Библиография:
1. Barrett R., The Islamic State. The Soufan Group, 2014, p. 66.
2. Shields C., Aristotle's Philosophical Life and Writings, The Oxford Handbook of Aristotle, Oxford University Press, 2012.
3. Theophrastus, Enquiry into Plants, Volume I: Books 1-5. Translated by Arthur F. Hort. Loeb Classical Library 70. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1916.
|
|
|
4. Krebs, Robert E.; Krebs, Carolyn A. Groundbreaking Scientific Experiments, Inventions, and Discoveries of the Ancient World. Greenwood Publishing Group, (2003), pp. 75–76.
5. Cooper J., Notes on Xenophon's Socrates, in Cooper, J., Reason and Emotion: Essays on Ancient Moral Psychology and Ethical Theory, Princeton, NJ: Princeton University Press, 1999, pp. 3-28.
6. Diogenes Laertius, Lives of eminent philosophers, New York, 1925.
7. Collins, W. Lucas, Aristophanes, Edinburgh: W. Blackwood, 1877.
8. Trevor Murphy, Pliny the Elder's Natural History: The Empire in the Encyclopedia, OUP (2004), pp. 1–27, 194–215.
9. Alain Touwaide, Pedanios Dioskurides. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 9, Metzler, Stuttgart 2000, pp. 462 – 465.
10. Brain Peter, Galen on bloodletting: a study of the origins, development, and validity of his opinions, with a translation of the three works. Cambridge University Press, 1986, р. 1.
11. Frampton, M. Embodiments of Will: Anatomical and Physiological Theories of Voluntary Animal Motion from Greek Antiquity to the Latin Middle Ages, 400 B. C. –A. D. 1300. Saarbrü cken, VDM Verlag, 2008. pp. 180 – 323.
12. Димков П., Българска народна медицина, Том 1-3, изд. Наука и изкуство, С., 1979, с. 1861.
13. Philip Schaff, History of the Christian Church. A. D. 1-311. Mediæ val Christianity. A. D. 590-1073, volume 2, University of Oxford, 1885, р. 649.
14. Винарова Ж., Михова П., “Здравната информация като социален регулатор”, изд. “Захарий Стоянов”, София 2012, с. 310
15. Kerenyi C., Asklepios, Archetypal Image of the Physician’s Existence, (trans. R. Menheim), Pantheon, New York, 1959.
16. Георгиев М., Старобългарската медицина, АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2011.
17. Стойнев А., Българските славяни. Митология и религия (Светогледен анализ). С., 1988.
18. Христов В., Ави-Тохол. Исторически сборник - том I. Новият прочит на българската древност, ИК " Рал Колобър/ЦН", София, 2005.
19. Боев П., Антропологично изследване на черепи от Сердика и стара София. – Изв. Отд. библ. медицин. науки, т. 3. 1957, 13-23
20. Костов Г., Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни, София, 1998 г.
21. Глогов А., Богомилското учение, изд. Шамбала, С., 2017.
22. Богданов И., Василий Врач, изд. „ОФ“, С., 1988.
23. Kuhne L., Neo-naturopathy: new science of healing, or the doctrine of the unity of the unity of diseases, Butler, N. J., Benedict Lust Publ., Boston, 1917, p. 322.
24. Гюзелев В., Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006.
|
|
|
25. Трифонов Ю., Сведения из старобългарския живот в „Шестоднева“ на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, 1926, с. 1-26
26. Димков П., Българска народна медицина, Природолечение и природосъобразен живот, том I, изд. Астрала, 2001.
27. Ангелов Д., Примов Б., Батаклиев Г., Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори, София, изд. Наука и изкуство, 1967.
28. Златарски В., Георги Скилица и написаното от него житие на св. Иван Рилски. – Известия на Историческото дружество, 13, 1933, 49 – 80.
29. Петров, П., Гюзелев, В, Георгиева, Ц., Цанев, Д., Христоматия по история на България: Ранно средновековие, XVII-XII в. , том 1, София, 1978, Издателство „Наука и Изкуство“, стр. 456.
30. Снегаров И., История на Охридската архиепископия, т. 1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, с. 238-239.
31. Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)
32. Асен Чилингиров, Цар Симеоновият Съборник, Изследвания І, Второ допълнено издание, Берлин, 2011.
33. Радев И., История на Велико Търново XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000, 47-48, 64, 69-71.
34. Бурмов А., Отец Матей Преображенски (Материали за биография), в: Александър Бурмов Избрани произведения в три тома. Т. ІІ. С., Издателство на БАН, 1974, с. 301–335.
35. Йеромонах Неофит Калчев, Народен домашен лекар, Общодостъпна книга за човешките болести и тяхното лекуване, изд. В. Зидаров, Трявна, 1934г.
36. Захаров И., Хирург Николай Пирогов: трудный путь к вере, Санкт-Петербургский университет., № 29 (3688), 2004.
37. Дончев Т., Билките на Апостола, на неговия род и карловци, в. Лечител, бр. 7, 2015г.
38. Ламбев И., Фармакотерапевтичен справочник. VII основно преработено и допълнено издание, София, 2010.
39. Карагьозов H., Петър Димков - Родолюбецът, Лечителят, Мислителят, С., ИК " Новата цивилизация", 2009.
[1] Shields, C. Aristotle's Philosophical Life and Writings, The Oxford Handbook of Aristotle, Oxford University Press, 2012.
[2] Theophrastus. Enquiry into Plants, Volume I: Books 1-5. Translated by Arthur F. Hort. Loeb Classical Library 70. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1916.
[3] Krebs, Robert E.; Krebs, Carolyn A. (2003). Groundbreaking Scientific Experiments, Inventions, and Discoveries of the Ancient World. Greenwood Publishing Group, pp. 75–76.
[4] Cooper, J., " Notes on Xenophon's Socrates”, in Cooper, J., Reason and Emotion: Essays on Ancient Moral Psychology and Ethical Theory, Princeton, NJ: Princeton University Press, 1999, pp. 3-28.
|
|
|
[5] Diogenes Laertius, Lives of eminent philosophers, New York, 1925.
[6] Collins, W. Lucas, Aristophanes, Edinburgh: W. Blackwood, 1877.
[7] Trevor Murphy, Pliny the Elder's Natural History: The Empire in the Encyclopedia, OUP (2004), pp. 1–27, 194–215.
[8] Alain Touwaide: Pedanios Dioskurides. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 9, Metzler, Stuttgart 2000, pp. 462 – 465.
[9] Brain, Peter, Galen on bloodletting: a study of the origins, development, and validity of his opinions, with a translation of the three works. Cambridge University Press, 1986, с. 1.
[10] Frampton, M. Embodiments of Will: Anatomical and Physiological Theories of Voluntary Animal Motion from Greek Antiquity to the Latin Middle Ages, 400 B. C. –A. D. 1300. Saarbrü cken, VDM Verlag, 2008. pp. 180 – 323.
[11] Димков П., Българска народна медицина, Том 1-3, изд. Наука и изкуство, С., 1979, с. 1861.
[12] Philip Schaff, History of the Christian Church. A. D. 1-311. Mediæ val Christianity. A. D. 590-1073, volume 2, University of Oxford, 1885, р. 649.
[13] Винарова Ж., Михова П., “Здравната информация като социален регулатор”, изд. “Захарий Стоянов”, София 2012, с. 310.
[14] Kerenyi, C., Asklepios, Archetypal Image of the Physician’s Existence, (trans. R. Menheim), Pantheon, New York, 1959.
[15] Георгиев, М., Старобългарската медицина, АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2011.
[16] Стойнев А., Българските славяни. Митология и религия (Светогледен анализ). С., 1988.
[17]Христов В., Ави-Тохол. Исторически сборник - том I. Новият прочит на българската древност, ИК " Рал Колобър/ЦН", София, 2005.
[18] Боев П., Антропологично изследване на черепи от Сердика и стара София. – Изв. Отд. библ. медицин. науки, т. 3. 1957, 13-23
[19] Костов Г., Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни, София, 1998 г.
[20] Глогов А., Богомилското учение, изд. Шамбала, С., 2017.
[21] Богданов И., Василий Врач, изд. „ОФ“, С., 1988.
[22] Kuhne L., Neo-naturopathy: new science of healing, or the doctrine of the unity of the unity of diseases, Butler, N. J., Benedict Lust Publ., Boston, 1917, p. 322.
[23] Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006.
[24] Трифонов, Ю., Сведения из старобългарския живот в „Шестоднева“ на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, 1926, с. 1-26
[25] Димков П., Българска народна медицина, Природолечение и природосъобразен живот том I, изд. Астрала, 2001.
[26] Ангелов Д., Примов Б., Батаклиев Г., Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори, София, изд. Наука и изкуство, 1967.
[27] Златарски, В. Георги Скилица и написаното от него житие на св. Иван Рилски. – Известия на Историческото дружество, 13, 1933, 49 – 80.
|
|
|
[28] Петров, П., Гюзелев, В, Георгиева, Ц., Цанев, Д., Христоматия по история на България: Ранно средновековие, XVII-XII в., том 1, София, 1978, Издателство „Наука и Изкуство“, стр. 456.
[29]Снегаров И., История на Охридската архиепископия, т. 1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, с. 238-239.
[30]Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)
[31] Асен Чилингиров, Цар Симеоновият Съборник, Изследвания І, Второ допълнено издание, Берлин, 2011.
[32] Радев, И. История на Велико Търново XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000, 47-48, 64, 69-71.
[33] Бурмов, Александър. Отец Матей Преображенски (Материали за биография), в: Александър Бурмов Избрани произведения в три тома. Т. ІІ. С., Издателство на БАН, 1974, с. 301–335.
[34] Йеромонах Неофит Калчев, Народен домашен лекар, Общодостъпна книга за човешките болести и тяхното лекуване, изд. В. Зидаров, Трявна, 1934г.
[35] Захаров И., Хирург Николай Пирогов: трудный путь к вере, Санкт-Петербургский университет., № 29 (3688), 2004.
[36] Дончев Т., Билките на Апостола, на неговия род и карловци, в. Лечител, бр. 7, 2015г.
[37] Ламбев И., Фармакотерапевтичен справочник. VII основно преработено и допълнено издание, София, 2010.
|
|
|
