1.6. Богомилското лечителско изкуство.

1. 6. Богомилското лечителско изкуство.

След покръстването християнската религия забранява както трепанациите, така и прилаганите други методи на лечение, заклеймявайки ги като езически. Много от лечебните методи, използвани от древните български лечители са преминали в народната медицина. Вероятно пряк наследник на лечителското умение на древните български лечители се явяват богомилите. Данни за това се намират в богомилското съчинение " Зелейник" от Х-ХI в. [20] В него се съдържат указания за лечение с билки, мед и други лечебни средства за очни и кожни заболявания, болки в корема, хълцане, отравяния, зъбобол, инфектирани рани. Прилагани са също така психотерапията и внушаването на положителни емоции. Свидетелство за това е и богомилският апокриф " Детство Исусово", както и Сисиниевите молитви.

Богомилите са познавали и прилагали ирисовата диагностика. За неин основател се смята египетският жрец Ел Акс, лекувал младия египетски фараон Тутанкамон (фараон от XVIII династия). Откъде този метод е бил известен на българските богомили, историческите хроники мълчат. Но е факт, че заедно с богомилите това знание е преминало и в Европа. В " Песента на нибелунгите" (хунски епос от времето на Атила) се споменава за чудодейния начин на разпознаване на болестите по окото от богомилите. Те носели със себе си торбички с билки, които разменяли за хляб срещу лечението.

За влиянието на богомилското лечителство върху медицината на Европа е показателен и следният факт: Прочутият " Целебник" на Василий Врач е намерен през XIX в. в Сорбоната. [21] Преведен е на френски език от д-р Петър Берон, поради интереса на знаменития френския лекар-натуропат д-р Луи Куне! На база на основните начала за разреждане на лекарствените продукти описани в него, Куне поставя основите на съвременната френска хомеопатия. [22] [22]

2. Българската народна медицина в Средновековието.

В средновековна България, народната медицина е претърпяла определено развитие, за което се съди по книжовни източници, останали от онази епоха. Оттогава датира първата преведена медицинска книжнина, която е била разпространявана заедно с църковно-богослужебните книги и с тези по природознание, история и философия.

След покръстването на българите и утвърждаване на християнството по нашите земи били създадени първите школи, в които се преподавало не само филология, но и естествознание. Такива били школите в Преслав и край Охрид, а по-късно в манастира " Свети Козма и Дамян" в околностите на Битоля, както и в Бачковския и Рилския манастир. Единствен книжовен източник по това време, в който се говори за приложението на българската народна медицина, е въпросникът на цар Борис I, изпратен до папа Николай I в 869 г. [23] След него Йоан Екзарх (9-10 век) в книгите си " Небеса" и " Шестоднев" е оставил авторизирани преводи за изучаване на човешкото тяло и за лечение на болестите му. [24]

По отношение на българската средновековна медицина Петър Димков казва: “Писмени паметници за българската народна медицина са останали от втората половина на IX век. По това време в края на царуването на Борис I и при царуването на Симеон, е и Златният век на българската култура. Големият учен, богослов, проповедник, философ, езиковед, писател, естественик и лекар от това време Йоан Екзарх пръв е описал на славянобългарски език човешкото тяло, като е създал първата славянобългарска анатомична терминология. ” [25]

Нека отново продължим с думите на Петър Димков: " След него Йоан Екзарх много учени и лечители са се грижели за здравето на народа ни, обаче са оставили малко писмени паметници. Преданията отреждат за родоначалници на народната ни медицина Боян Мага, син на цар Симеон, и неговия последовател Василий Врач. За съжаление почти цялата българска книжнина, създадена през Златния век, е унищожена от гръцките фанариоти и нашите гръкомани. Боян Мага е получил образованието си в столицата на Византия Константинопол. Там се е намирал таен клон на Египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. В Магнаурската школа като голям учен, моралист и филантроп приели и Боян Мага. Тук той придобил солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси. След завръщането в родината си образувал таен кръжок начело с поп Богомил. В този кръжок се поставя началото и на богомилството, което послужи като искра в борбата за социална правда и политическа свобода. То създаде първите антифеодални схващания в света. Богомилството трасира и пътя на народната ни медицина. С лекции Боян Мага е обучавал най-близките си съратници от богомилите - " съвършените" (най-вътрешния кръг от богомилите, които се степенуват на съвършени, вярващи и слушатели), а те лекували и учили народа на лечебно изкуство. Самият той тайно лекувал болни в избите на някои манастири и горите. Поради големите му лечителски успехи бил наричан всред народа Боян Магьосника, понеже не е правена разлика между " маг" и " магьосник", т. е. човек, който прави магии, заклинания. ”

Най-прочут богомил и лекар след Боян Мага е Василий Врач, който в края на XI в. и в началото на XII в., по време на византийското робство, оглавявал богомилското движение. Василий Врач бил изтъкнат философ, учен и лекар, поради което с право го наричали българския Авицена. Огромната му популярност сред населението не само в България, но и в цяла тогавашна Византия, става причина под натиска на гръцкото духовенство да бъде изгорен жив на клада на хиподрума в Константинопол през 1114 година. Тогавашният византийски император, посъветван от своите приближени, и най вече от духовниците българи и гърци, си послужва с измама. Потърсва Василий Врач, за да поиска помощ - да го лекува, защото е „болен“. Верен на своя хуманен дълг, въпреки предупреждение, Василий Врач отива в императорските покои. Там той бива хванат, измъчван и разпънат на кръст, изгорен жив на клада. Тази първа лумнала клада дава сигнал на мракобесните сили да започнат своето пъклено дело. От Константинопол, през българските земи и през цяла Европа, горят огньовете на мракобесието. Тези огньове поглъщат за 2 -3 века цвета на току що покълналия Ренесанс - 30 (тридесет) милиона цвята. А сегашна Европа, към която се стремим, дали се е променила, оттогава? Делото му обаче не умряло. Неговите ученици, разпръснати из Европа, допринесли да пламне и да се разгори реформацията.

Анализът на тези исторически факти разкрива, че българската земя е родила и откърмила големи мислители и че нашият народ, в някои области е вървял с векове пред останалите европейски народи. Голяма част от многобройните сподвижници на богомилите, ученици и последователи, били избити по времето на цар Борил със съдействието на гръцкото и българско духовенство. Останалите живи се пръснали голи и боси из цялата тогавашна Европа, носейки на гръб по две торбички: в едната хляб, в другата - билки. [26]

Свети Иван Рилски - роден около 876 год., заминава си на 18. 08. 946 год. - един от големите български светци-лечители. Основоположник на Рилския манастир. Чрез молитви, откровения и Вяра върши чудеса и лекува. За съжаление научната ни историческа памет не е наясно с родовия произход и родното място на Светеца. За лечебните свойства на мощите на светеца, официално се заговорва и се документира от бившия византийски управител на Средец - Скилица - по време на Византийското робство по българските земи. [27]  Фактът, че мощите на Иван Рилски, българин от поробените български земи, лекуват, става известен на византийския император Мануил I Комнин. През 1173 година той пристига в Средец и благодарение на намазване с миро, взето от мощите на Светеца, се излекува. По-интересен е случаят с византийския управител на поробения Средец - Георги Скилица - той също е излекуван от промитата през мощите на Светеца вода. Скилица не се задържа дълго на поста си в Средец. След 3-4 години управителска работа се завръща в Константинопол и за учудване на своите приближени, подчинени и познати се отказва от светския живот и става монах.

Съвременник на Свети Иван Рилски е Гавраил Лесновски, който събрал много знания в билколечението. [28] С голяма популярност по онова време се славел Йоахим Осоговски, който живял в Сарандопорския манастир край Крива паланка. [29]

През 11-12 век в югозападните български земи е живял и лекарят Евстатий, който оставил недовършен ръкопис с описание на различни болести и лекарства. [30]

Анализът разкрива, че от 1073 г. датира руската книга " Изборник Светослава", която е превод от българския " Сборник на цар Симеон". В него е развит и раздел за лечение с билки. [31]