 |
Рецензия на книгу «Веда славян» 4 глава
|
|
|
|
Бадна си вéчере вéчере.
Давай му, тате, натдавай, 20
Ду година му курбанъ колешъ,
Милна ми брата пращашъ
Да си лови дребна лова,
Дребна лова бели пилци,
Па си ги майка готви, 25
Готви ги майка вечере,
Слага ги майка на трапеза,
Па да си Бога дойде
Ду година на вечере.
Клетва са царе заклева, 30
На Бога си дава натдава,
Ду година курбанъ коле
Курбанъ коле белни пилци,
Либе му готви Бадна вечере.
Трасна си царе тоега 35
Трасна тоега на трапеза,
Три си змии увива
Увива змии уплита,
Пламенъ си езикъ укрили
Та си зихиръ ни бливатъ, 40
Лу си бливатъ руйну вину
Руйну вину тригодишну;
Подали са царни Юди
Царни Юди самувили
Подали са на порти-те 45
На порти-те на капните,
Лу са подали на порти-те,
Лу видели ду три змии
Чи си бливатъ руйну вину
Руйну вину тригодишну, 50
Варнали са побегнали
Побегнали фафъ гора-та,
Та са веке ни видели.
Друга пѣсна испѣвали на трапеза-та:
ПЕСНА 8.
Тате ле, царю ле,
Коледа са Бога налютилъ
Налютилъ са разедилъ,
Чи ти йоганъ погасналъ,
Погурелъ златенъ кютецъ 5
Ясенъ йогань ни устаналъ;
Сега си веке става
Да си, тате, иде,
Иоще, тате, ни вечерелъ,
Йоще си рока ни фтегналъ; 10
Фани му, тате, десна рока
Та му са мольба моли
Да си, тате, вечере;
Ду година му курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ белни пилци, 15
Майка му вечере готви,»
Стана ми царе утъ трапеза,
Йоще ми Бога ни станалъ,
Фана му царе рока,
Та му са мольба моли 20
Та му дума говори:
Боже ле, Коледе Боже,
Я си ми, Боже, седни
Седни ми, Боже, на трапеза
Да ми вéчере вечéрешъ, 25
Чи ти е либе готвила
Готвила белни пилци,
Белни пилци позлатени;
Утмалъ си Бога седналъ,
Та му дума говори: 30
«Царю ле, млада царю,
Що ми са мольба молишь.
Вутре ми личенъ-день
|
|
|
Личенъ-день Коледовъ-день.
Малки деца коледуватъ, 35
Коледна ми песна пеетъ,
Чи самъ слелъ на земе-та,
Чи самъ седелъ фафъ гора-та
Фафъ гора-та пудъ даро-ту,
Та си ма фальба фалетъ, 40
Вутре ти рану фъ сарае;
И язъ ти са мольба моле
Да ги дарба даришъ,
Да ги даришъ три дукати
Три дукати нишенлие: 45
Парва дуката Вишну Бога,
Втора дуката Коледа Бога,
Трета дуката Бела Бога —
Аку ми са, царю, заклевашъ
Чи ги дарба даришъ, 50
Ша ти седна на трапеза,
Ша вечеремъ бадна вечере;
Аку ни ми са, царю, заклевашъ,
Ни ти седе на трапеза,
Ни вечеремъ Бадна вечере». 55
Рече Бога ни утрече
Форкна си на небе-ту.
Зададе са ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ зора личенъ-день 60
Личенъ-день Коледовъ-день.
Утрина-та кога-то билъ Коледов-день фодили три моми по село-то, и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 9
Царю, царю и везирю,
Излези, царю, излези
Да си видишъ фафъ сарае
Какъ изгрела ясна зора
Ясна зора ясна звезда, 5
Съсъ звезда личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ день
Коледа е Бога форквалъ
Форкналъ Бога на небе-ту,
На Бога са мольба молилъ, 10
На Бога на Снегина,
Да си слуга ни праща
Да си слезе фафъ гора-та,
Да ни му дава бела каната,
Фафъ каната бела снега, 15
Да ни вие да ни раси;
Лу да изгрее ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ звезда ясну сланце,
Чи му е личенъ-день 20
Личенъ-день Коледовъ-денъ;
Малки ми деца коледуватъ,
Коледна ми песна пеетъ,
Та ми фодетъ фафъ сарае,
Царе ги дарба дарува, 25
Дарува ги три дукати
Три дукати нишенлии;
Да си вие бела снега
Да си вие да си раси,
Нн излеватъ малки деца, 30
Коледна ми песна ни пеетъ,
Фафъ сарае ни ми фодетъ
Та ги царе ни дарува,
Та му хатаръ устамалу;
Да ни вие бела снега 35
Да ни вие да ни раси,
Малки моми на хору-ту
Та ми хору играли,
Хору ми играли песна пели,
Та си Бога фалетъ; 40
Да ми вие бела снега
Да ми вие да ми раси,
Хору ми моми ни играли,
Песна ми моми ни пели,
|
|
|
Та си Бога ни фалетъ: 45
Излез' ми, царю, излези
Да си видишь ясна зора,
Ясна зора ясна звезда,
Чи си, царю, ни виделъ
Сега, малу три месеца, 50
Па си, царю, ни виделъ
Утъ Сега три месеца.»
Пела си мома песна,
Я си ми царе спие,
Чи ми мощне ни спалъ, 55
Рукнала са мома подрукнала,
Па си е царе ни чуе!
Дуръ са Юда разедила
Разедила налютила,
Та си слела на земе-та 60
На земе-та фафъ сарае,
Ни си Юда рукнала,
Лу си флела фъ худае-та
Та си царе побутнала:
Йоти ми, царю, ни ставашъ! 65
Да излезешъ на чердака
Да си видишь ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Чи ни е си, царю, виделъ
Сега малу три месеца.» 70
Дуръ тоги ми царе станй,
Я си йоще ни излева,
На чердака са ни подава.
Предъ да излезе зорница-та утивали моми-те въ къща-та на хоже-та та го пременували и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 10.
Собрали са ясни звезди
Собрали са фафъ сарае,
Собралъ ги Вишну Бога,
Та хми дума и говори:
«Ой ми вие ясни звезди 5
Ясни звезди зоренити,
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Коледа е Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та, 10
Три дни ми пудъ дару седи
Пудъ даро-ту на чешма-та,
На чешма та на белъ кладнецъ.
Идите му, звезди, фафъ сарае
Та гу, звезди, премёните 15
Премените наредите,
Златна му дреха метните,
Златенъ му чимбилъ турите;
Какъ си седи пудъ даро-ту,
Да изгрее ясна зора, 20
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ зора личенъ му день
Личенъ му день Коледовъ-день,
Да си дигне десна рока
Десна рока ду небе-ту, 25
Да си мене пофали.
На звезда самъ зарачелъ,
Зарачелъ порачелъ,
Да ни чуе Снегина Бога,
Лу да грейне на небе-ту 30
Да си е лету пролету,
Да ни му са Коледа нажелилу
Нажелилу натажилу,
На земе си веке ни слева.»
Чули ми ясни звезди, 35
Флели ми фафъ сарае,
Де ми седналъ Коледа Бога
Та ми са чудумъ чуди,
Де да иде що да прави
Що да прави що да стори. 40
Пременили гу ясни звезди,
Ясни звезди ясни зорити,
Пременили гу наредили,
Златна му дреха метнали,
Турили му златенъ чимбилъ. 45
Та ми слелъ фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ дароту
Пудъ даро-ту ду чешма-та,
Ду чешма-та ду белъ кладнецъ.
Та си виде ясна зора 50
Ясна зора ясна звезда,
Подигна си десна рока
Десна рока на небе-ту,
Пофали си Вишну Бога.
Прéмени са, царю, нáреди са, 55
Какъ са Коле да пременилъ,
|
|
|
Та си седни на чердака,
Да си видишь ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Дуръ да ми изгрее ясну сланце 60
Съсъ сланце личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день—
Да излезатъ малки деца
Да излезатъ на Коледу,
Да си пеетъ Коледна песна, 65
Фафъ сарае да ти дойдатъ,
Да ги, царю, дарба даришъ,
Да ги даришъ златни дукати
Златни дукати нишенлии:
Парва дуката Вишну Бога, 70
Втора дуката Коледа Бога,
Трета дуката Бела Бога.
На день на Коледовъ-день дѣца-та коледували по къщи-те, а моми ходейки съсъ тѣхъ пѣели слѣдоящата пѣсна:
П Е С Н А 11.
Потруди са Злата майка,
Ой Коледе нашъ Коледе,
Потруди са замочи са,
Ой Коледе нашъ Коледе,
Да си роди млада Бога, 5
Ой---------------------------(*)
Млада Бога и Коледа,
Три дни майка са замочи,
Па си Бога ни родила!
Дуръ ми слезе утъ гора-та 10
______________________________
*) Посли секой стихъ повторава са:
„Ой Коледе нашъ Коледо."
Утъ гора-та на поле-ту,
Дуръ ми флезе фафъ Харапска града,
Фафъ сарае ни си флева—
Чи хи са царе заканилъ,
Лу да роди мажку дете 15
Мажду дете млада Бога
Ша гу сече залугъ пу залугъ.
Чуди са Злата майка
Де да иде да си роди.
Хеле слезе свети Ангелъ, 20
Та е фана за рока-та
Уткара е фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камница-та.
Сама си Злата майка,
Та си родила млада Бога, 25
Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга,
На книга ясни звезди— 30
Златна са майка нажелилу
Нажелилу натажилу
Та ми заплака завика.
Бога хи плачба чуе,
Та си прати свети Ангела 35
Да е пита да е праши
Йоти ми майка плаче
Плаче и вика.
Ой ми свети Ангеле,
Вишну ма Бога прати, 40
Прати ма тука долу
Тука долу на земе-та,
Да си роде млада Бога
Млада Бога и Коледа;
Да са шета пу земе та 45
Да утемне млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
На Бога гюнефъ сторили;
Сега си Бога родихъ,
На лику му ясну сланце, 50
Фъ рока му златна книга
Златна книга нишенлие—
Сега вика и си плаче.
Бога гу уставилъ!
Йоще гу самъ ни повила, 55
Студна самъ вода ни пила,
Чиста самъ леба ни ела,
Сама самъ самичка
Сама самичка фъ пещере-та.»
Еакъ си дума Злата майка, 60
|
|
|
Задали са трима царе
Трима царе трима крале
Та си флели фъ пещере-та,
Селемъ си на майка дали,
Чи си Бога родила, 65
Млада Бога и Коледа.
Седели ми трима царе
Трима царе трима крале
Седели ми фъ пещере-та,
Йоще ми нищу ни видели 70
Ни видели ни ми чули—
Дуръ си флезе свети Ангелъ,
Фъ пещере-та ясну сланце!
Пещере ми доста чудна
Доста чудна нишенлие; 75
Свети Ангелъ златна тоега
Удари си златенъ камень,
Та си камень позлатилъ,
Истекла ми студна вода,
Станалъ ми златенъ кладнецъ. 80
Вода пие Злата майка,
Вода пие млада Бога,
Вода пие книга пее,
Та си учи трима царе
Трима царе трима крале: 85
«Вера хми фъ Златна книга,
Млада си Бога уверували
Чи си слелъ утъ небе ту
Утъ небе-ту на земе-та,
Да утемне млади юнаци 90
Млади юнаци, малки моми,
Чи са на Бога гюнефъ сторили.
Уторили трима царе
Трима царе трима крале
Уторили сандаци-те 95
Сандаци-те ковчези-те,
Искарали дребну злату
Дребну злату, белу срэбру
Белу сребру, линска билька
Линска билька росевита, 100
Линска билька бела свеща,
Та си фъ пещере запалили
Да си гори, да си блеска.
Млада си Бога дарба дарили
Излели си утъ пещере 105
Утишли ми въ харапска та града
Фъ харапска та града фафъ сарае.
Почуди са царна харапине
Какъ са дошли трима царе
Трима царе, трима крале, 110
Пита ги праши ги:
Хаде, вие, трима царе
Трима царе трима крале
Какъ сте дошли фъ мое града,
Йоще ми никой ни дойде, 115
Никой ми фъ сарае ни флезалъ,
Луди ли сте залудели
Залудели подудели,
Да ва сека залугъ пу залугъ.»
Тие му думать говоретъ: 120
Царю ле, харапска кралю,
Ние сме утъ край земе
Утъ край земе, утъ море-ту.
Три години звезда изгрела,
Ду сега звезда ни изгрела 125
Ни сме трима царе
Трима царе трима крале,
Лу сме трима звезници
Звезници и биларе,
Та са сме чудили 130
Що е звезда изгрела;
Ясна сме книга видели
Видели сме и сме пели,
Чи са родилъ млада Бога
Млада Бога и Коледа; 135
Та сме дошли утъ край земе
Утъ край земе утъ море ту
Та сме дошли фъ тое града
Да му на Бога селемъ дадеме;
Нийде гу сме ни намерили, 140
Намерихме гу въ пещере-та,
Та му сме селемъ дали,
Поклонъ му са сме поклонили,
Та гу сме дарба дарили
Дребну злату, белу сребру 145
Белу сребру, Линска билька,
Линска билкка росевита,
Линска билька бела свеща,
Бела сме свеща запалили
Та си гори и си блеска. 150
Сега са сме веке варнали,
Та сме дошли мусефире,
Да на гостишь да на поишъ.»
Разеди са царна харапине
Разеди са налюти са, 155
Та си прати стара билетица
Да ми фоди низъ града гулема
Да ми сече малки деца.
Да ги сече залугъ пу залугъ,
Белкимъ си намери млада Бога, 160
Млада Бога мажку дете,
Да му сече руса глава.
Фафъ града стара билетица
Та ми сече малки деца,
|
|
|
Сече ми ги залугъ пу залугъ, 165
Заклалъ ми е малу млогу
Малу лмогу три хиледи
Три хиледи малки деца—
Коледа си Бога форкналъ
Форкналъ си на високу 170
На високу на небе-ту
Та гу намера ни намери—
Малки деца сече залугъ пу залугъ
Яхми душе форкнала
Форкнала хми на небе-ту 175
На небе-ту при Бога.
Б а си ги Бога праща
Та си слели на земе-та
На земе-та и фафъ града—
Сега веке коледуватъ, 180
Коледна песна пеетъ:
«Кой си на дарба дари,
Подава му млада Бога
Подава, му златна книга
Златна книга нишенлие, 185
Та си нему верува,
Верува гу селемъ дава,
Поклонъ му са клане.
Слези ни, царю, слези
Слези, царю, на дори, 190
Та си на дарба дари,
Дарба на дари три алтана:
Парва алтана Вишну Бога,
Втора алтана Коледа Бога,
Трета алтана Бела Бога; 195
Аку си на дарба даришъ,
Фъ сарае ти Коледа Бога,
Седналъ ти на трапеза
Та си вечере вечере;
Подава ти златна книга 200
Та ти пее ясна песна
Да си на Бога верувашъ,
Да му гюнефъ ни чинишь,
Да ни ти са веке лютилъ.»
Утъ тога му песна устанала, 205
Та са пее фъ наше селу
Фъ наше селу и фафъ града,
Ой Коледе нашъ Коледе.
Дѣца-та като исходювали кащи-те и коледували, тога са събирали момчета-та и моми-те, та играели опако хоро, и пѣели слѣдоюща-та пѣсна до два часа презъ нъщъя.
ПЕСНА 12.
Застигналъ ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту 5
Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни траль
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту 10
Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ, 15
Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ 20
Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та, 25
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле, 30
И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ
Да погубишь млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Бива ли, Боже, ни бива
Да ми слезе злата майка 35
Да ми слезе фъ Бела гора,
Да ма роди малку дете
Малку дете нишенлие,
Малку дете млада Бога?
Да ми дадешъ Златна книга, 40
Та са шетамъ пу земе-та
Та си уче млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са съсъ моми ни глуметъ. 45
Чуди са Вишну Бога,
Чуди са малу млогу
Малу млогу три нидели,
Па си каилъ ни стана
Да си фарли люта грома 50
Люта грома, люта срела
Да убие юнаци-теЮнаци
Юнаци-те и моми-те;
Лу си рукнй, Злата майка
Та хи вели ютговори:» 55
«Ой, ти мале, Злата жале,
Мольба ти са, мале, моле:
Коледа ми Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та
Та ми седналъ пудъ даро-ту, 60
Чи му е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Коледовъ-день.
Я ми юнаци гюнефъ сторили
Гюнефъ сторили пригришили,
Та самъ наетъ сторилъ 65
Да си фарле люта грома
Люта грома, люта срела
Да осреле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Чи са глуметъ на чешма-та; 70
Колёда Бога каилъ ни става—
Каилъ става да гу родишь
Да гу родишъ на земе-та
Да гу родишъ малку дете.
Малку дете млада Бога; 75
Да са шета пу земе-та,
На рока му Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци малки моми.
Да ни ми грехъ усторетъ: 80
Сега, мале, каилъ ли си
Каилъ ли си, ни си каилъ?
Да си слезешъ на земе-та
Да си родишь Коледа Бога,
Да гу родишъ малку дете 85
Малку дете млада Бога.»
Майка му вели ютговори:»
Иоти, Боже, каилъ да ни самъ.
Вутре си слевамъ на земе-та.
Лу ти са молъба моле, 90
Лу да си роде малку дете,
Да си пратишъ свети Ангелъ
Да му донесе Златна книга,
На лику му ясну сланце,
Какъ са шета пу земе-та 95
Да си пее ясна книга
Да си пее да си учи,
Кой гу види да верува."
Рече майка ни утрече
Зададе са златенъ облакъ 100
Златенъ облакъ и есничевъ
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земе-та
На земе-та, фафъ гора-та.
Лу си седна пудъ даро-ту, 105
Де ми седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
Затруднела Коледа Бога.
Та ми седи фафъ гора-та
Малу млогу деветъ месеца, 110
Я си ми йоще ни ражда.
Дуръ си слезе на поле-ту,
Я самъ фъ града ни флезе—
Богъ да бие царна харапине
Царна харапине харапска-та крале, 115
Чи да ми са научи,
Разедилъ са налютилъ са,
Та ми сече Злата майка,
Злата майка малку дете
Малку дете млада Бога— 120
Та са чуди де да иде,
Низъ поле са вартела
Вартела са навартала.
На Бога са нажелилу
Нажелилу натажилу, 125
Та си прати свети Ангелъ
Та си слезе на поле-ту,
Намери си Злата майка,
Фана си е за рока-та
Уткара е тука долу 130
Тука долу фъ пещере-та;
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка е,
Ясну ми сланце изгрелу 135
Та ми грее фъ пещере-та.
Замочи са Злата майка
Замочи са забахта са
Та си роди малку дете
Малку дете млада Бога, 140
Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга
Златна книга звезналие 145
Звезналие ясналие;
Йсще ми чуду станалу,
Чуду ми на небе-ту
На небе-ту фъ облаци-те
Фъ облаци-те фафъ магли-те, 150
Изгрела ми ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що ни ми йоще изгрела,
Та са никой ни дусетилъ
Чи ми са Бога родилъ, 155
Дусетили са трима царе
Трима царе башъ биларе
Трима царе утъ край земе,
Трима царе царни харапине.
Та си пели Звезна книга, 160
Звезна книга биларева,
Какъ си пели и видели;
Яхнали си барзи-те коне
Та ми на поле излели,
Йоще ми са чудумъ чудили 165
Та си думать и говоретъ:
«Какъ си Бога каилъ станалъ
Да си слезе на земе-та
Да са роди малку дете,
Да са шета съсъ юнаци 170
Съсъ юнаци и съсъ моми,
Я си йоще ни веруваме,
Чи на лаже Звезна книга,
Лаже на, мами на.»
Речь-та йоще ни утрекли 175
Подаде са Звезна Юда
Звезва Юда самувила
Та хми вели ютговори:
«Ой ми вие трима царе,
Трима царе и биларе, 180
Йоти сте умни и безумни
Та си йоще ни верувате,
Чи са родилъ Коледа Бога,
Сега гу повила Злата майка
Повила гу малу дете, 185
Та си ми е фъ пещере-та,
Само' дете никог' нема,
Дуръ са на майка нажелилу
Нажелилу натажилу
Та ми плаче и ми вика. 190
Яхнали сте барзи-те коне,
Я що ми са йоще чудите
Та са фъ сарае ни варне-те,
Да юторите сандаци-те
Да искарате баксише-те, 195
Па да идете фъ пещере-та,
На Бога селемъ давате,
Та си гу дарба дарувате,
Да ни му майка плаче,
Да ни му майка вика, 200
Чи си е Бога уставилъ
Фъ темна пещере потемнена,
Сама майка фъпещере-та.»
Трима хи царе ютговорили:»
„Е, ти Юду самувилу, 205
Наетъ сме Юду сторили,
Та сме коне яхнали,
Да са шетаме пу земе-та
Да тераме малку дете
Малку дете млада Бога, 210
Де ми са дете родилу
Селемъ да му дадеме,
Я си, Юду, ни знаеме
Де ми са дете родилу,
Де ми е дете седмалу. 215
Хаде ми вие фодите;
Йоще ми сте утъ сарае ни излели
Утъ сарае и утъ града,
Изгрела ми ясна зора
Ясна зора и зорница, 220
Та си грее ни зафожда,
Зора ви е млада водица
Водица ви е на дервене
На дервене на клисуре,
Лу да си дете намерите, 225
Па си са зора скрила.»
Тамамъ веке да юмрие,
Трима царе каилъ станали,
Трима царе и биларе,
Та си думать и говоретъ: 230
«Бабайку ни стара крата
Посинилъ си Звезна книга
Та ни думалъ и говорилъ:
Сега младу йоще три години
Чуду ми на неба ше боде, 235
И на небе и на земе,
Чуду ми мощне нишенлие.
На поле са Бога родилъ,
Родилъ ми са малку дете,
Малку дете фъ пещере-та; 240
Та са шета пу земе-та,
Фафъ рока му златна книга
Та си учи ду млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.
Ние са сме на бабайку смели, 245
Чи ми боленъ лежи
Та ни знае да ми пее,
Я той си е йоще знаелъ,
Та си пеелъ Звезна книга.»
Варнали са трима царе 250
Варнали са фафъ сарае.
Та си сандаци-те юторили
Юторили ютключили,
Три си баксише искарали,
Та си веке наварвили; 255
Йоще си утъ сарае ни излели
Излела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,
Водица хми низъ дервене
Низъ дервене и клисуре, 260
Стигнали си фъ харапска-та земе.
Застанала ясна зора
Застанала на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та,
Та си флели трима царе, 265
Трима царе и биларе,
Намерили малку дете.
Повила гу Злата майка,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му Златна книга; 270
Я си плаче Злата майка,
Плаче майка и си вика;
Какъ си виде трима царе,
Трима царе и биларе,
Та ми веке ни плаче, 275
Лу хми вели ютговори:
«Ой, ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,
Какъ сте вие знали
Чи са роди Коледа Бога, 280
Та сте дошли фъ пещере-та
Да видите малку дете,
Малку дете млада Бога?
Мале ле, Злата мале,
Ни сме, мале, знали 285
Чи са родилъ млада Бога;
Я сме пели Звезна книга,
Па сме ни верували;
Дуръ си дойде Юда самувила
Та си дума приговори: 290
Хемъ на покана покани
Да дойдеме фъ пещере-та,
Млада Бога дарба да дариме,
Чи си е млада Бога на небе-ту,
На земе-та млада царе. 295
Юторили сандаци-те
Искарали баксише-те,
Та си Бога дарба дарили,
На Бога си селемъ дали.
Па си яхнали барзи-те коне 300
Та ми фдели фъ харапска-та града,
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Причека ги харапска-та крале,
Та си ги гозба гости—
Йоще ги пита и ги праши:» 305
Хадё вие трима царе,
Трима царе трима крале,
Мольба ви са моле,
Какъ сте вие утъ Край земе,
Имате ли Звезна книга 310
Имате ли пели ли сте
Що ми е чуду станалу
На небе-ту на земе-та
Та изгрела ясна звезда
Ясна звезда и зорница, 315
Що ни ми йоще изгрела.
Хай, ти, харапска кралю,
Зеръ ти йоще ни знаешъ?
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та 320
Родилу са малку дете,
На небе-ту си е млада Бога,
На земе-та млада царе,
Та изгрела ясна зора
Кой си види да си знае 325
Чи е чуду на земе-та.
Разеди са харапска-та крале
Разеди са палюти са,
Та си прати царна харапине
Да ми сече малки деца, 330
Дуръ да флезе фъ пещере-та
Да посече малку дете
Малку дете млада царе;
Дуръ да иде царна харапине
Посекалъ мй малки деца 335
Малу млогу деветъ хиледи;
Я ни флезе фъ пещере-та,
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили, 340
Закрили е укрили,
Ни е виде царна харапине,
Дуръ са варна фафъ сарае.
Царе ми са гозба гости,
Царе ми пие руйну вину 345
Руйну вину тригодишну,
Собралъ си везире-те
Везире-те и паши-те,
Та си еде и си пие,
Чи си погубилъ млада царе, 350
Та му земе ни плени,
Три дни му гозба трае;
Йоще си Бога трае,
Дуръ тоги са веке налютилъ
Налютилъ разедилъ, 355
Та си фсекна люта грома,
Грома фарли фафъ сарае
Та му сарае погурелъ;
Па ми са царе гозба гости
Па си пие руйну вину 360
Руйну вину тригодишну.
Заградилъ ми нова сарае,
Калесалъ си масторе-те
Масторе-те дюлгере-те;
Самъ си царе камень турилъ, 365
Та са фальба пофалилъ,
Господъ ми са, вели, разедилъ,
Та си фарлилъ люта грома
Погурелъ ми сарае-те—
Мене са мощне дупадмалу, 370
Сега си граде нова сарае
Да гу нема на дюне-та:
Да си падне люта грома
Па да си гу ни погури
Рече йоще ни утрече 375
Чула гу мора Юда
Мора Юда самувила,
Юда Бога си изимъ тера
Да си фарли люта срелаѣ
Еакъ си дума и говори 380
Да му душе прималее.
Бога хи хаимъ ни даде,
Лу хи вели ютговири:
Юду ле мора самувилу,
Ни си, Юду, каилъ ставамъ 385
Дм си фарлишъ люта срела
Да му душе прималее—
Я му слези фафъ сарае
Та гу служи тровна билька,
Да си пив тровна билька 390
Боленъ ми да легне
Да ми легне на потстеле,
Да ми лежи малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ да му кости прогниетъ, 395
Дуръ да му коса искане,
Та му сечоцтъ руса глава
Да ни ми е на земе-та—
Чи са йоще кани
Да си прати царна харапине, 400
Какъ сн шета млада Бога
Да гу сече залугъ пу залугъ;
Я си йоще ни знае
Чи ми седи фъ пещере-та—
Царна харапине ни виделъ 405
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,
Закрили е засенили.»
Мора Юда са налютила 410
Налютила разедила,
Та си слела фафъ бахче-ту,
Набрала си тровна бильк
Па си слезав на земе-та 415
На земе-та фафъ сарае.
Харапска-та крале на трапеза,
Лужникъ си гу служба служи,
Служи гу руйну вину
Руйну вину тшгодишну; 420
Стоела ми Мора Юда,
Я си е никой ни виде,
Та си зела златна чеше,
Сипала си руйну вину
Руйну вину тригодишну, 425
Фафъ вину-ту тровна билька
Тровна билька болничева,
Подаде си златна чеше,
Подаде е на харапска та крале,
Та си пие руйну вину 430
Руйну вину тригодишну,
Йоще вину ни ми галналъ
Записка ми завика ми
Охь, си, мале, загинахъ си! 435
Люта ми отрава на сорце-ту.
Рече царе ни утрече
И си флезе стара биларе,
Та си виде Мора Юда
Чи ми стой на трапеза, 440
Та хи вели ютговори:
Ахъ, ти Юду, Мора саму вила,
Какъ си флезе фафъ сарае,
Ни ли, ти, крале думилелъ?
|
|
|
