 |
Рецензия на книгу «Веда славян» 9 глава
|
|
|
|
Е, ти пиле лестувица, 25
Що ми са чудумъ чудишъ
Та си циркашъ и напевашъ?
Я си фаркни тука долу
Тука долу фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае, 30
Фафъ сарае фафъ бахче-ту.
Царе му малку дете,
Та та чека сега малу
Сега малу три нидели;
Варзала му стара майка 35
Варзала му на рока-та
Варзала му белу сукну
Белу сукну и царвену
Белу сукну маринка,
Сега гу веке утварзала, 40
Фафъ бахче-ту златенъ камень,
Пудъ камень гу турила—
Та ти са мольба моли,
Какъ си идешъ утъ край земе
Утъ край земе отечина, 45
Да си хи баксишъ фарлишъ:
Да си земешъ златна маринка,
Да уставишъ бела китка
Бела китка и куприца;
Та ти царе курбань коле 50
Курбанъ коле ду три голабче-та,
Ша ги гответъ малки моми,
Умреватъ ги съ бела китка
Съ бела китка и куприца.»
Чула ни лестувица, 55
Летнала си фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Камень дига, ни са дига,
Да си земе белу сукну
Белу сукну и царвену 60
Белу сукну и маринка,
Та си рукна Юда самувила,
Подигна хи златенъ камень,
Та си зела белу сукну
Белу сукну и царвену, 65
Уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Слези, мале, слези
Слези, мале, фафъ бахче-ту,
Подигни си златенъ камень, 70
Та си земи бела китка
Бела китка и куприца,
Отнеси е дуръ на царе,
Та му са фальба пофали:
Чи е летнала лестувица, 75
Летнала е утъ край земе,
Та си дойде на Белъ Дунавъ;
Ником' си баксишъ ни носила
Утъ край земе утъ слану море,
Летнала си фафъ бахче-ту, 80
Подигнала златенъ камень,
Уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Кога-то жена та слевала въ бахче-то и подигнувала камень-тъ, подъ кои-то намирала миризлива-та китка копрецъ, коя-то понапрешь една мома отъ къща-та оставела като зевала конче-то; моми-те запѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
|
|
|
ПЕСНА 3.
Лесту ле лестувица!
Богъ да гу бие Байна царе,
Чи му са веке дуделу,
Чи му са земе заселила
Заселила йоще приселила. 5
Што завёлъ онъ нашыхъ дьдовъ,
Наши-те деди наши-те сруци
Фъ тае ги земе заселилъ;
Я тие си йоще плакали
Плакали йоще викали 10
Чи си земе уставили,
Доста хми фална земе
Доста фална плодувита
Плодувита уровита.
Кажи ми, лесту, думай, 15
Какъ си зима зимувала,
Какъ си низъ поле летала,
Виде ли, лесту, ни виде
Дал' си ми моми урать?
Дал' ми са моми шетатъ? 20
Двашъ на година да ми сеетъ?
Двашь на година да ми жнеетъ
Да ми жнеетъ бела пшеница?
Да ми бератъ белу грозде?
Ил' са е земе запустила 25
Та ни си е йоще фална?
Циркна ми лестувица
Та хми вели ютговори:
«Крайна е земе йоще фална!
Малки са моми на поле 30
Та си уратъ и си сеетъ,
Йоще си на поле бератъ.
Пудъ камень самъ уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Малка е мома фъ сарае, 35
Йоще самъ висе ни летнала,
Рукна са мома подрукна:
«Лесту ле лестувица,
Сега ма веке уставашъ,
Фъ сарае ми веке ни циркашъ, 40
Ни циркашъ, лесту, ни пеешъ,
Я си ми фодишъ на Белъ Дунавъ,
На Белъ Дунавъ на царну ту море,
Та си фъ сарае фаркашъ—
Я ми постой и почекай 45
Дуръ да си флеза фъ бахче-ту,
Да си бера бела китка
Бела китка и куприца,
Да е фъ сарае носишъ,
Какъ ми са мома шета 50
Фъ бахче хи китка давашъ,
Утъ мене хи селемъ носишъ,
Чи си е мое рода
Мое рода утъ край земе,
Закарилъ си наши-те деди
Да си види бела китка 55
Бела китка и куприца,
Тажну хи са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Чи си земе уставила,
Фална земе прочуена 60
Прочуена зачуена,
Де си има бела китка
Бела китка и куприца;
Какъ си ми мома плаче
Бабайку хи са нажелилу 65
Нажелилу натажилу,
Та си слева фафъ бахче-ту,
Та си фаща ду три голабче-та,
На Бога ги курбанъ коле
Та си гу фальба фали, 70
Чи си е каилъ станалъ,
Да са вращать лестувици-те
Да са вращать утъ край земе,
Да му носетъ бела китка
Бела китка и куприца, 75
|
|
|
Я що си са малки моми,
Зготвили си ду три голабче-та
Зготвили ги умревали ги,
Та са гозба гостетъ. 80
___________
Майка-та като испѣвали моми-те горна-та пѣсна, зевала китка-та и я относела дома си, та я давала на мъжьтъ си; сѣкоя жена тъй правила; тога рукнували единъ старецъ и той закалалъ три голабче-та курбанъ на Бога; тога моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 4
Царю, царю и везирю,
Що си, царю, курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ ду три голабче-та?
Я си йоще ни виделъ
Бела китка и куприца. 5
Какъ си летна лестувица
На широки дори фафъ бахче-ту,
Подигна си златенъ камень
Та хи сорце сривналу,
Чи си виде белу сукну 10
Белу сукну и царвену,
Носилу гу малку дете,
Носилу гу три нидели,
Чекалу си лестувица,
Та си зела белу сукну,
Уставила бела китка 15
Бела китка и куприца;
Я си рукни малки моми,
Да си згответъ ду три голабче-та,
Да си згответъ доста умрениви,
Кой си еде, кой си пие 20
Чи си е наетъ Бога да си фали,
Чи си е наетъ сторилъ
Да си праща лестувица
Да си носи бела китка
Бела китка и куприца.» 25
Царе хми дума и говори:
«Ой, ле вие малки моми
Малки моми и девойки,
Лу да виде бела китка
Бела китка и куприца, 30
Па си курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ крави,
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ.»
Царе си йоще ни продумалъ, 35
Искара си парве либе
Искара си бела китка
Бела китка и куприца,
Та е на царе даде;
Царе му са нажелилу 40
Нажелилу натажилу,
Чи уставилъ крайна земе
Що си била доста фална
Доста фална прочуена
Прочуена зачуена. 45
Па си курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ крави,
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ. 50
Като закалалъ старецъ-тъ курбанъ-тъ три-те голабче-та, онѣзи деветъ коми срукували и други моми отъ село-то, кои-то готвили три-те голабче-та съсъ копрецъ-тъ, и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 5.
Лесту ле лестувица,
Била си била на край земе
На край земе на слану море,
Де са били наши царе
Наши царе, наши сруци, 5
Та са поле урали,
Та са поле сели,
Сели са бела пшеница,
Йоще никой ни е селъ,
Училъ ги е крали Марку. 10
Донела си бела китка
Бела китка и куприца,
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле голабче-та,
Зготвили ги малки моми 15
Зготвили ги наготвили ги,
Фарлили си бела китка
|
|
|
Бела китка и куприца,
Зготвили ги умревали ги,
Зготвили ги доста умрениви, 20
Та са гозба гостетъ,
Та си Бога фалетъ,
Чи та праща утъ край земе
Да летувашъ на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море. 25
Мольба ти са, лесту, молетъ,
Па да дойдешь ду година,
Баксишь, лесту, да донесешь,
Баксишь, лесту, бела китка
Бела китка и куприца— 30
Па ти царе курбанъ коле,
Ни ти коле голабче-та,
Лу ти коле деветъ крави
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ; 35
Да ни си китка донесешь,
Какъ си гответъ малки моми
Нажелилу хми са натажилу,
Чи си гответъ ни умревать,
Ни е курбанъ дурь на Бога. 40
Какъ си пеетъ малки моми,
Летнала си лестувица
Та си цирка и си пее:
«Ой ле вие малки моми
Малки моми и девойки, 45
Доста ми царе курбанъ коле,
Доста ми са мольба молите!
Да замине лету и пролету,
Па ша летна на край земе
На край земе на слану море, 50
На край земе да зимувамъ.
Егá веке да си летна
Да си летна да си фаркна,
Шаси летна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае, 55
Ша си циркамъ на даро-ту
Да ме чуе малка мома
Малка мома утъ сарае,
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да си бере бела китка 60
Бела китка и куприца,
Да ми даде бела китка,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Де си виде мажку дете 65
На рока му белу сукну
Белу сукну царвену,
Майка му са дусетила
Белу му сукну утварзала,
Слела си фафъ бахче-ту, 70
Та гу пудъ камень турила,
И азъ, моми, каилъ ставамъ:
Рукнувамъ си Юда самувила,
Та ми камень подигнува,
Та си зевамъ белу сукну 75
Белу сукну и царвену,
Та гу носе на край земе
На край земе на слану море,
Кой гу види да си знае:
Наши деди наши сруци 80
Заселили крайна земе,
Заселили приселили!
Па си веке станали
Друга си земе заселили.
Та хми адетъ устаналъ: 85
Eгa си е лету и пролету,
Кой си има мажку дете,
Варзува му на рока-та
Варзува му белу сукну
Белу сукну и царвену, 90
Да си знае малку дете,
Чи си дойде бабайку му
Утъ край земе утъ слану море.
Па уставемъ бела китка
Бела китка и куприца, 95
Да гу наиде стара майка,
Да гу носи дуръ на царе.
Собира си малки моми,
Собира ги фафъ сарае,
|
|
|
Та си курбанъ коле, 100
Та си моми гозба гости,
Та си гответъ врана манже,
И фафъ манже бела китка
Бела китка и куприца,
Кой си еде, кой си пие, 105
Ша ма чека ду година,
Ша ма чека на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море.
Като испѣвали горна-та пѣсна дуръ да са зготви манже-та, седнували, та хми давалъ старецъ-тъ да накусетъ отъ оная манже, послѣ ставали та поигравали хоро като пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 6.
Царю ле и везирю,
Стани си, царю, дигни са,
Стани си утъ трапеза.
Да си видишъ лестувица
Какъ си фарка и си лета, 5
На десна хи нога белу сукну
Белу сукну и царвену,
Носилу гу мажку дете
Мажку дете милна сина,
Съсъ лестувица Юда самувила 10
На моми си дума и говори:
«Станите, моми, станите,
Хору ми, моми, играйте
Играйте моми хрипайте!»
Лестувица дума продумала 15
Продумала приговорила:
«Ду година дуръ на лето
Па ша летне утъ край земе
Утъ край земе слану море,
Та ша фаркне на Белъ Дунавъ 20
На Белъ Дунавъ на царну-ту море —
Де си види малку дете
На рока му белу сукну
Белу сукну и царвену,
Ша си спусне бела китка 25
Бела китка и куприца.
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ крави
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ, 30
Па си ва гозба гости.
Сруци: значи срикове.
Умревали: значи турели въ тѣхъ миризливи нѣца.
Куприца: билька миризлива, копаръ.
Отечина: отечество.
Деснива: десница.
Маринка: стара рѣчь, на коя-то значение-то не са зная.
Сривнало: значи драго хи станало.
VI.
ЛИЧЕНЬ - ДЕНЪ
ПЪРВИНЪ - ДЕНЪ.
Четири дене предъ Гергювъ-день нѣкогашь колели курбанъ ягне-та зарадъ заще-то вейке поминала зима-та и дошло лето; три моми още предъ слънце-то ходили въ нѣкое бахче, и стоели подъ тринтафилъ-тъ и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Юда самувила Филка Милушка
Фъркнува си фафъ бахче-ту
Утъ дъру на дъру на бела руже,
Съсъ лику са присмива.
Съсъ уста си песна пее: 5
Боже ле ду Летна Бога!
Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Зададе са тое лету,
Изгрелу си ясну слънце, 10
Вутре рану Първа дене.
Събрали са ураче-те,
Съ ураче-те малки моми,
Събрали са фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ летница, 15
На тебе си курбанъ колетъ
Ясну пиле, суру ягне,
Чи ти е личенъ-день
Личенъ день Първинъ-день,
Фала ти, Боже, на земе-та, 20
Фала ти е рану предъ зорница
Чи прогони люта зима
Предъ зорница, предъ слънце-ту!
Люта зима снегувита,
Зададе са тое лету; 25
Ураче-те курбанъ колетъ,
Малки моми фафъ бахче-ту
Та си бератъ бели китки
Бели китки усениви,
Китки праветъ злату ги повиватъ, 30
Та си кичетъ ясну пиле,
Какъ си фърка на небе-ту
Да ти дойде фафъ сарае,
|
|
|
Пиле ти са мольба моми
Да си пратишъ берекете 35
Бела пшеница, белу грозде;
Моми жнеетъ бела пшеница
И ти праветъ чисти кулаци,
Юнаци си грозде бератъ
И ти праветъ руйну вину— 40
На Pye дене фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Летница
Личенъ ти день Руинъ-день —
Та си едатъ чисти кулаци,
Та си пиетъ руйну вину 45
Тебе си Боже фала фалетъ.»
Рану ми припева филка Юда
Филка Юда и Милушка,
И си фъркна фафъ сарае.
Пробудила царе и везире: 50
«Варай царю и везирю,
Стани, царю, стига спиешъ!
Помина си люта зима
Люта зима снегувита
Лету ми са зададе 55
И съсъ лету личенъ-день
Личенъ-день Първинъ день,
Та на Бога курбанъ колешъ
Предъ зорница йоще предъ слънце-то
Като испѣвали пѣсна-та, една-та отъ техъ ходила низъ село-то и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Чули ли сте мили друшки
Мили друшки малки моми?
Прилетнала филка Юда,
Филка Юда и Милушка
Фафъ бахче-ту на дъро-ту 5
На дъроту на бела руже,
Летна Бога фала фали:
«Изгрелу е ясну слънце
Прогонилу люта зима
Люта зима снегувита». 10
Песна пее дуръ ду Бога!
И си летна фафъ сарае
Рану йоще предъ зорница,
Пробудила царе и везире,
Чи е веке личенъ-день 15
Личенъ-день Първинъ день.
Събиратъ са ураче-те,
Съ ураче-те малки моми,
Събиратъ са фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ летница, 20
Та си фащатъ ясну пиле,
Стаду пасе фафъ гора-та
И фафъ стаду суру ягне,
На Бога ги курбанъ колетъ.
Фодите, моми, фафъ гора-та, 25
Фодите ми щетайте са—
Срета на сретева Първа Юда,
На глава та златна типсие,
Фафъ типсие бели китки
Бели китки усениви, 30
Съсъ злату ги повиваме
Кичиме си ясну пиле,
Да си фъркне на небе-ту
На небе-ту и при Бога,
Та му са мольба моми 35
Да си прати берекете
Бела пшеница, белу грозде.
Мили друшки малки моми,
Мольба ви са моле
Стига веке при майка си! 40
Я ми излезите на сукака
Та ва карамъ фафъ сарае,
Утъ сарае фафъ гора-та:
Пременилъ ва царе наредилъ ва
Съ бели дрехи ду ноги-те, 45
Съсъ златна махрама глава-та.
Кога-то испѣвала мома-та пѣсна-та, излевали други деветъ моми
и утивали въ къща-та на най-старий-тъ, кой-то билъ въ село-то, тамо играели хоро,и пѣели слѣдоюща-та пѣсна
ПЕСНА 3.
Излели са деветъ моми
Деветъ моми деветъ друшки
Мощне крихумъ на ранина,
Ниту майка да ги види,
Ниту майка ниту сесра. 5
На сукака малка мома,
Подава хми бела ръка,
Играе ми малка мома
Уткара ги фафъ сарае.
Де ги чека царе и везире, 10
На дори ми хору играетъ
Малу млогу три сахате
Царе сие на дивана-та
На либе си приговори:
«Искарай ми бели дрехи 15
Бели дрехи златни махрами,
Дарба си дарувамъ малки моми.
Малки моми фафъ гора-та
Та си бератъ бели китки
Бели китки усениви, 20
Съсъ злату ги повивать,
Та ми китетъ ясну пиле,
На Летна Бога курбанъ коле
Да ми прати берекете
Бела пшеница, белу грозде.» 25
Искара си бели дрехи
Бели дрехи златни махрами,
Пременили са малки моми
Пременили са наредили са,
Бели дрехи ду ноги-те, 30
Златни махрами на глава-та,
Та си фодетъ фафъ гора-та,
Играетъ ми песна пеетъ:
«Юду ле Първа самувилу,
Вутре., Юду, личенъ-день 35
Личенъ-день Първинъ-день,
И царе ти курбанъ коле
Ясну пиле суру ягне.
Бога та, Юду, пратилъ
Да прогони люта зима 40
Люта зима снегувита,
Угрева си ясну слънце.
Ураче те фафъ гора-та
И си фащатъ ясну пиле
Ясну пиле, суру агне— 45
Знаешь, Юду, ни забарешъ,
Eгa царе курбанъ коле
На Бога са мольба моми
Да му прати берекете,
Малки моми съ бели китки 50
Съ бели китки усениви
Та си китетъ ясну пиле,
Люта зима снегувита
Фафъ гора си китка ни устава,
Бела китка исъхнала; 55
Фафъ тое бахче слънце грее,
Прогонюва люта зима,
Йоще китки ни исъхнали,
Царе на пратилъ фафъ гора-та
Китки да береме, 60
Я си китки ни уставали —
Та ти са мольба молиме,
Да си флезешъ фафъ бахче-ту,
Да наберешъ бели китки
Бели китки усениви, 65
Дарба, Юду, на дарувашъ;
Фъ наше града люта зима,
Кой ти китка померисалъ
Лету му станалу,
Слънце му изгрелу.» 70
Пели моми и припели,
Първа Юда фафъ бахче-ту,
Та си бере бели китки
Бели китки усениви
И си глава укичила; 75
И турила фафъ типсие,
Та са шета низъ гора-та
И си тера малки моми,
Гласумъ рука низъ гора-та:
«Иди си зима бегай си 80
Лету веке пристигналу,
Ша изгрее ясну слънце» -
Дума Юда китки фърле
Сичка гора померисала,
И си найде малки моми, 85
Дарба ги дарува бела китка
Бела китка усенива.
Деветъ моми фафъ сарае
Фафъ сарае дуръ при царе—
Ни са дошли ураче-те, 90
Йоще пиле ни фанали
Ясну пиле суру агне—
Царе ги гозба гости,
И му седеть фафъ сарае. 95
Послѣ са събирали много моми и момче-та, та ходили въ гора-та, дѣ са били овце-те, и закарували ягне-та за курбанъ; кога-то са връщали деветъ-техъ моми излевали та ги причекували и накитѣвали ягне-такато испѣвали тая пѣсна:
ПЕСНА 4.
Задали са юнаци,
Задали са малки моми
Уть тае гора утъ Белъ Дунавъ,
Юнаци ми носетъ ясну пиле,
Малки моми суру агне, 5
Ясну пиле утъ белъ Дунавъ,
Суру агне утъ гора-та.
Излезите мили друшки
Мили друшки малки моми
Юнаци ми пречекайте, 10
И юнаци малки моми.
Деветъ моми на широки дори
Та си виетъ бели китки,
Бели китки усениви,
Съсъ се злату ги повили, 15
Та си китетъ ясну пиле
И гу китетъ песна припеватъ:
«Варай, пиле ясну пиле,
Белу птицу, щыра ягня.
Китка ти, пиле, на глава-та!
Какъ та царе курбанъ коле 20
И си фъркашъ на небе-ту,
Аку са на Бога мольба молишъ,
Да си прати берекете
Бела пшеница, белу грозде,
Криле ти са позлатили, 25
Йочи ти са йогневили,
Носиме та фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ летница,
Та та царе курбанъ коле —
Ти си фъркашъ на небе-ту, 30
Суру агне си закала
Та на гозба гости—
Аку ти са криле ни позлатили,
Йочи ти са ни йогневили,
Фърлеме та фафъ Белъ Дунавъ, 35
Удави са пиле фафъ вода-та!
Йоще песна моми ни припели
Ясну пиле са позлатилу,
Криле му са позлатили,
Йочи му са йогневили— 40
Слези ми, царю и везирю,
Премени са нареди са
Златна дреха ду ноги-те,
На скути златна храмина,
Фафъ ръка ти златна ужина, 45
Чи си, царю, курбанъ колешь
Ясну пиле, суру агне,
Ясну пиле са позлатилу,
Криле му са позлатили,
Йочи му са йогневили. 50
Царе моми ни верува,
Я си слева на широки дори,
Та си виде ясну пиле:
Криле му са позлатили,
Йочи му са йогневили. 55
И си праща деветъ моми
Да му идатъ на хамама,
Да са банетъ да са миетъ,
Чи на Бога курбанъ колетъ.
Царе си е фъ худае-та, 60
Премени са нареди са
Златна дреха ду ноги-те,
На скути златна храмина.
Фафъ ръка му златна ужина—
Слезалъ царе на дори, 65
И си чека малки моми.
Излеватъ си утъ хамама,
Утъ лику хми слънце грее!
И царе са чудумъ чуди
Що са моми побелели, 70
Утъ лику хми слънце грее.
Курбане-те ги колели близо до гора-та дѣто имало и пещеря; седелитамо три дни; кога-то навървели
моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 5.
Навървилъ ми царе
Навървилъ ми фафъ гора-та:
Фафъ гора-та фафъ летница,
Пу нег' идатъ ураче-те,
На глава-та златна типсие, 5
Фафъ типсие суру агне;
Пу техъ идатъ малки моми.
На глава-та златна типсие,
Фафъ типсие ясну пиле,
Слънце йоще ни изгрелу 10
Царе си е фафъ гора-та.
Запади са малка мома
Та ей флезе фафъ летница,
Спуснала си железни капии,
На капии седемдесе ключерници, 15
Та ни дава никои' да флезе
И на царе на везире.
«Царе хи са мольба моми:
Що ми терашъ малка мома
Що ми терашъ и ти давамъ? 20
Йотори ми железни порти,
Да си флеза фафъ летница,
Слънце веке ша изгрее
Та ми са Бога налютева».
«Ютговори малка мома: 25
Давай, царю, и натдавай,
Нищу ти, царю, ни терамъ,
Лу ти терамъ суру ягне
Да на гостишъ фафъ летница.
Давамъ, моме, суру ягне. 30
Йотори ми железни порти.
Аку си ма, царю, ни мамишъ,
Ша ти дойде Първа Юда
Сьсъ тоега фафъ ръки-те,
Ударила железни порти 35
Искапали ключерници-те.»
Рече мома ни утрече
Зададе са Първа Юда,
Налютила са разедила са:
Варай, царю и везирю, 40
Днесъ ми е, царю, Личенъ-день
Личенъ-день Първинъ-день,
Прогонихъ си люта зима
Люта зима снегувита,
Ти ма, царю, ни саидисувашъ: 45
Слънце веке си изгрева
Иоще курбанъ ни ми колешъ
И ни флевашъ фафъ летница,
Та ти са Бога разедева
Разедева налютева, 50
Ни са вращашъ фафъ сарае.
«Ютговори царе и везире:
Варай, Юду, Първа самувила,
Що да праве що да сторе,
Запади са малка мома 55
Та си флезе фафъ летница.
Заключи ми железни порти,
Спуснала е седемдесе ключерници,
Ни ми дава да си флеза,
И на мене на везире, 60
Та са чуде що да праве
Що да праве що да сторе,
Чи ми тера суру ягне
Да ги госте фафъ летница.
Язъ хи давамъ суру ягне. 65
Па ми порти ни утаре,
Лу ми дума и говори:
Аку си ма, царю, ни мамишъ,
Ша ти дойде Първа Юда
Съсъ тоега фафъ ръки-те, 70
Ударила железни порти
Искапали ключерници-те.
На порти е Първа Юда
Съсъ тоега фафъ ръки-те,
Та удари железни порти 75
Искапали ключерници-те.
Флезе царе фафъ летница.
И съсъ царе ураче-те
Ураче-те малки моми,
Та на Бога курбанъ коле 80
Курбанъ коле ясну пиле:
Какъ си фъркашъ ясну пиле
На небе-ту и при Бога,
Малки моми песна му припевать,
На Бога са мольба молишь, 85
Да си прати берекете
Бела пшеница, белу грозде;
Малки моми пшеница ми жнеетъ
На Бога си кулаци праветъ,
Чисти кулаци утъ бела пшеница; 90
Юнаци си грозде бератъ
Па на Бога руйну вину,
Eгa си е Личенъ-день
Личенъ-день Руинъ-день,
Та си едатъ чисти кулаци 95
И си пиетъ руйну вину.»
Малки моми песна пеетъ
Йоще са пиле позлатева,
Та си фъркна на небе-ту,
И си фърка и си пее 100
«Иди си зима бегай си
Чи е лету пристигналу,
Ша изгрее ясну слънце..»
Фъркна пиле ни са виде.
И изгрелу ясну слънце, 105
Какъ ту виде царе и везире.
Фала слънце си пофали.
Та утиде си фафъ бахче-ту,
Фафъ ръки му златну уралу
И бахче-ту приурава, 110
Та си сее бела пшеница,
И си сее белу грозде,
Па са враша фафъ летница.
Малки моми дарба дарува,
Дарба ги дарува златна алтана, 115
Ни, алтана ясну слънце
Какъ изгрелу съ ясни зари —
И хми дава суру ягне
Фафъ летница да са гостетъ,
Чи е зима поминала, 120
Люта зима снегувита,
И е лету пристигналу.
Малки моми са чудумъ чудетъ
Какъ си гответъ суру ягне,
Йогань нема фафъ летница. 125
Прилетнала Първа Юда
Та хми дума и говори:
«Ой, ле вие малки моми.
Йоти са, моми, чудумъ чудите?
Та ни готвите суру ягне, 130
Да са гостите фафъ летница:
Зима веке поминала
Та е лету пристигналу.
Шо ни, Юду, думашъ,
Думать, Юду, и говоришь: 135
Фафъ летница йогань ни уставаль!
Суру ягне ни готвиме,
Фафъ гора са ни гостиме,
Поминалъ ти веке Личенъ-день
Личенъ-день Първинъ-день.» 140
Налюти са Първа Юда
Та хми вели ютговори:
«Я ми турите златна траница,
Фафъ траница суру ягне,
Я задувамъ ветрове-те 145
Ветрове те фуртуни-те
К си фърлемъ бела снега,
Па са зима повърнала
И си лету побегналу.»
Малки моми заплакали, 150
Турили си златна траница,
Фафъ траница суру ягне,
Та ми седеть и ми пеетъ:
«Слънце ле ясну слънчице,
Изгрей ми, слънце, фафъ гора-та, 155
Йогань, слънце, да ни валишъ,
Чи е веке Личенъ-день
Личенъ-день Първинъ-день,
Суру ягне да си готвиме,
Фафъ летница да са гостиме— 160
Седели сме фафъ гора-та
Та ни са веке дуделу —
Йоще песна ни припели
Изгрелу е ясну слънце,
Изгрелу е мощне налютену, 165
Пудъ траница силънъ йогань,
Та си гответъ суру ягне,
Фафъ летница ми са гостеть.
Дуръ са веке помръчилу,
Излеватъ ми утъ летница, 170
Та са шетатъ низъ гора-та,
Песна пеетъ дуръ ду Бога
«Иди си зима иди си
Чи е лету пристигналу».
VII.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ МАСИНЪ-ДЕНЪ
Едно врѣмя въ село-то на пѣснопѣецъ-тъ пролеть-та на 23 Априлiя на день на Гергювъ-день колели курбанъ на Бога; cѣкoй единъ готвилъ по едно ягне дома си и са гощавали; а отъ село-то закалали деветь овна, кои-то ги колели на поле-то въ поднозiе-то на гора-та гдѣ-то са събирали много моми та ги готвили, но огань не навалели, но три моми кришомъ да ги не види никой навалели огань-тъ подъ казане-те, и са скривали въ гора-та; други-те моми подстикали огань-тъ и играели около казане-те та пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА1.
Боже ле Боже йогница!
Зимна са Бога налютилъ,
Зимна Бога Снегина,
Налютилъ са разедилъ,
Тешка са зима задала 5
Тешка зима снегувита,
Бела снега на поле-ту—
Малки са моми ни излели
Ни утишли на седенки.
Сегá зима поминала, 10
Застигналъ си млада Масина
Млада Масина млада Асуица,
Та сме утъ града излели,
Ни сме, Боже, на поле-ту,
Я сме, Боже, фафъ гора-та; 15
Деветъ сме моми и девойки,
Се сме една на майка.
Носиме, Боже, фафъ гора-та
Сека моми царна пуйса,
Фъ десна рока ясна книга, 20
Царна пуйса позлатена,
Ясна книга посребрена,
Позлатилъ ги наше царе
Наше царе млада Има,
Какъ си форкналъ на небе-ту 25
|
|
|
