 |
Рецензия на книгу «Веда славян» 10 глава
|
|
|
|
На небе-ту и при Бога—
Слелъ си Има на земе-та,
Съсъ кмета си говорилъ
Говорилъ си и си думалъ,
Думалъ му и гу канилъ 30
Курбанъ да ти коле,
Стара пета да гувее:
Да ти коле царни пуйки
Царни пуйки позлатени.
Сега на пратилъ стара кмета, 35
Пратилъ на тука долу,
Тука долу на поле-ту,
На поле-ту ду гора-та,
Песна ти, Боже, пееме:
«Стара ти кмета курбанъ коле 40
Курбанъ коле царни пуйки
Готвиме ги царанъ пуйникъ
Готвиме сега малу
Сега малу три нидели,
Та си фъ гора седиме — 45
Йоще сме, Боже, ни ели,
Ни сме ели ни сме пили
Сега ни са веке приелу,
Сега ни са веке припилу,
Та са чудумъ чудиме— 50
Йоще ти курбанъ колеме
Колеме ти царни пуйки,
Готвиме ги царанъ пуйникъ,
Я си йогань немаме:
Порачелъ ни стара кмета 55
Порачелъ ни зарачелъ,
Да си йогань ни валиме.
Боже ле, Боже Иогница,
Мольба ти са, Боже, молиме:
Седишъ, Боже, на високу 60
На високу на небе-ту
На небе-ту фафъ сарае,
Де си ти е ясенъ йогань,
Всекни си, Боже, ясенъ йогань
Да запалишь ясну сланце, 65
Да изгрее на земе-та
На земе-та на поле-ту,
Да са готви царанъ пуйникъ,
Готви са фъ трениците,
Да си фсекне силанъ йогань 70
Да готвиме царни пуйки
Царни пуйки позлатени,
Заклалъ ги стара кмета,
Да седнеме на трапеза
Да седнеме да ядиме, 75
Да ядиме царанъ пуйникъ,
Да пиеме руйну вину
Руйну вину тригодишну;
Какъ си грее ясну сланце
Да си гони люта зима 80
Люта зима снегувита,
Чи ни са, Боже, дудела!
Ни сме прели на седенки,
На седенки и на тлънки—
Пееме ти, Боже, ясна песна, 85
Съсъ песна та фалиме.
Па си чекаме фафъ гора-та
Да изгрее ясну сланце,
Да уреме на поле-ту,
Да купаеме на лозе-ту— 90
Живу пиле да си форкне
Да си форкне низъ поле-ту—
Лу ни са, Боже, дуделу
Та си фъ гора ни седине.
Има царе си зарачелъ 95
|
|
|
Зарачелъ е и порачелъ:
Да са шетнем' низъ поле-ту
На поле ти курбанъ колеме,
Курбанъ ти колеме суру агне
Суру агне усуресту 100
Усуресту пепелиту,
Суру агне едно на майка,
Пееме ти ясна книга
Та си та фальба фалиме!
Чи си йогань светнувашъ 105
Ясну си сланце упалешъ,
Та изгрева на небе-ту
Та си грее на поле-ту
На поле-ту фафъ гора-та;
Пееме ти ясна песна 110
Ясна песна ясна книга,
Писалъ е наше царе
Наше царе млада Има —
Какъ си седелъ на небе-ту
На небе-ту три години 115
На Бога изметъ чини—
Блага Бога ублагналъ си,
Та си гу дарба дарува
Дарува гу ясна книга
Ясна книга позлатена, 120
Фъ ясна книга ясна песна;
Иоще му Бога зарачелъ:
Какъ си слева на земе-та,
Аку си му на сорце неволе,
На Бога курбанъ да коле, 125
Да му пее ясна песна,
Ясна песна ясну сланце,
Хемъ да му са мольба моли,
Та му нищу ни станалу,
Неволе му растанала.» 130
Бога му зарачь зараче,
Царе му дума приговорилъ:
«Боже ле мили Боже,
Дарувашъ ма ясна книга,
Я си йоще ни знамъ 135
Да си пее ясна книга,
Ясна книга ясна песна,
Да ми е неволе на сорце,
Неволе ми са ни растанала.
Дуръ тога гу Бога училъ 140
Училъ гу научилъ—
Та си пее ясна книга
Ясна книга ясна песна.
Йоще му заракъ зараче:
Eгa слезе на земе-та 145
На земе-та на поле-ту,
Да си найде деветъ моми.
Деветъ моми и девойка,
Деветъ моми една на майка,
Да ги кара фафъ сарае, 150
Да ги има за неволе:
Да ги учи ясна песна
Дуръ на Бога да са молетъ.»
Утъ небе-ту царе на земе-та,
Фъ десна му рока ясна книга, 155
Блеснала си зернала си
Какъ си зернува ясна зора.
Шетналъ са царе низъ града,
Закаралъ си стара кмета,
Та си тера деветъ моми, 160
Деветъ моми една на майка,
Та си номера намерилъ,
Та на има фафъ сарае —
Та, на учи ясна песна,
Училъ на, Боже, научилъ. 165
Cегa ни, Боже, мольба чуешъ!
Мольба ти са молиме на поле-ту
На поле-ту на ливаде.
Да са готви царанъ пуйникъ.
Та си чекаме малка мома, 170
Чекаме е фафъ гора-та
|
|
|
Сега малу три нидели,
Йоще си мома ни дойде,
Йоще ни хаберъ ни носи
Дал' ми изгрела ясна зора 175
Ясна зора и зорница.
Съсъ зора ясну сланце,
Дал' си поминала люта зима
Люта зима снегувита.
Зададе са ясну лету 180
Ясну лету и топливу—
Зима са веке дудела
На юнаци и на моми,
На иргене на иргенки. 185
________
Утрина-та рано още до кога-то не изгрело слънце-то предъ зора-та ходили много моми въ гора-та да чекатъ пролеть-та, а онѣзи три-те моми, кои-то павалели огань-тъ кришомъ, ходили въ гора-та и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Малка мома фафъ сарае
Фафъ сарае на небе-ту,
Та си утъ сарае ни излела
Сегá малу шесть месеца,
Ни ми Слела фафъ гора-та 5
Чи е гора побелела
Побелела уснегнала.
Зимна са Бога налютилъ,
Зимна Бога Снегина,
Налютилъ са разедилъ 10
Та си юнакъ пратилъ,
Фафъ рока му бела каната,
Та си фарле бела снега
Та си гора побелилъ,
Дуръ си гора запустилъ. 15
Малка мома Дурга Юда
Дурга Юда Самувила
Сегá веке си излезе
Та са шета низъ гора-та,
Дарба хи е фафъ роки-те, 20
Дарба хи е бели цвете
Бели цвете урпица билька,
Билька фарле низъ гора-та
Та си рука ду небе-ту:
«Чуйте ми деветь моми 25
Деветъ моми и девойки,
Курбанъ сте, моми, колели
Царни пуйки позлатени,
Курбанъ сте колели на Йогница,
Пели му сте ясна песна, 30
Съсъ песна му са сте молили,
Да изгрее ясна звезда,
Ясна звезда ясна зорница,
Да изгрее ясну сланце—
Седите ми на поле-ту 35
Сега малу три нидели
Та сте йоще ни видели.
Зададе са Барва Юда
Барва Юда Барвица месецъ,
Барва са Юда накичила, 40
Накичила са бели цвете
Бели цвете бели китки;
Фафъ роки-те златна тоега
Златна тоега костевица,
Та си гони люта зима 45
Люта зима снегувита
«Бегай, зиму, бегай
Чи си лету дойде
Лету веке пролету»—
Рече Юда ни утрече 50
Фарлила си златна тоега
Златна тоега костевица,
Нагрела ма ясна зора,
Съсъ зора ясну сланце.
Па си флезе Барва Юда 55
Флезе ми фъ пещере-та
Фъ пещере-та фафъ бахче-ту,
Та си бере бели цвете
Бели цвете бели китки,
Фафъ кошница бели цвете 60
Бели цвете билька урпица,
Та си Бели ютговори:
«Фодите ми деветъ моми
Деветъ моми и девойки
Фодите ми фафъ бахче-ту, 65
Чи си ва дарба дарувамъ
Бели китки бели цвете,
Да си глава накичите,
Да са фальба фалите
Чи е лету застигналу 70
|
|
|
Лету йоще и пролету,
Съсъ лету Барвица месецъ.»
Чули ми деветъ моми
Деветъ моми и девойки
Чи си пее малка мома, 75
Малка мома Дурга Юда
Дурга Юда Самувила,
Шетнали са фафъ гора-та
Та е намера намерили:
На глава хи бели цвете 80
Бели цвете бели китки,
Фафъ рока хи златна кошница,
Фафъ кошница бели цвете
Бели цвете бели китки
Бели цвете и урпица,
Шета са Дурга низъ гора-та 85
Та си фарле бели цвете
Бели цвете бели китки,
Я си йоку ни мернува
Да погледа малки моми
Малки моми и девойки; 90
Дурь хи са моми замолили
Да хми даде бели цвете
Бели цвете бели китки.
Дуръ тогá ги погледнала
Та ги дарба дарува, 95
Та хми глава накичила,
Па хми дума и говори:
«Ой ми вие деветъ моми
Деветъ моми и девойки. 100
Я ми са, моми, накичите
Съ бели цвете на глава-та
Съ бели цвете съ бели китки.
Доста ми сте фафъ гора седели —
Слезите ми тука долу 105
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ Бела града
Фъ Бела града фафъ Калица,
Де ва чека Има царе,
На дори ми веке слелъ; 110
Намерилъ си суру агне,
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту.
Суру агне едно на майка,
Та ва чека фафъ сарае, 115
На Бога гу курбанъ колете,
Ясна му песна пеете
Та си фалите ясна зора,
Ясна зора ясну сланце
Чи изгрелу на земе-та, 120
Ссъ сланце иде бела пшеница
Бела пшеница белу грозде;
Та са земе позлатила
Позлатила посребрила,
Фафъ сарае чисту злату 125
Чисту злату белу сребру:
Сички гу фальба фалетъ,
Сега гу вие фалите,
Сега му вие курбанъ колете».
Деветъ са моми накичили, 130
На глава хми бели цвете
Бели цвете бели китки.
Следи моми тука долу
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ Бела града 135
Фъ Бела града фафъ Калица,
Де ги чека Има царе;
На дори му суру агне.
Суру агне и суресту
Суру агне пепелиту. 140
Я си на дори курбанъ ни коле,
Лу ги кара фъ пещере-та;
Малки са моми нажелилу
Нажелилу натажилу
Чи ги кара фъ пещере-та, 145
Я си ги царе смирева
Та хми дума и говори:
«Ой ле вие деветъ моми
Деветъ моми и девойки,
Що ви са жельба нажелилу 150
Нажелилу натажилу?
Йоти ми вие ни молчите
Да ни ви са Бога налютилъ
Да ни ви са Бога разедилъ?
Чи на дори курбанъ да колете, 155
|
|
|
Ни си фоди суру агне
Ни си фоди на небе-ту
На небе-ту и при Бога,
Чи си Бога каилъ ни става
Да му са курбанъ коле 160
Фафъ сарае и на дори.»
Дуръ си моми замолчели,
Та хми веке ни дума
Ни дума ни говори.
Та си моми курбанъ колетъ 165
Курбанъ колетъ суру агне,
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту,
И му пеетъ ясна песна,
Та ги царе гозба гости 170
Малу млогу три нидели.
Па ги царе ни пратилъ,
Я ги кара фафъ сарае,
Та хми прави златну Уралу,
Та си уратъ фафъ бахче-ту, 175
Та си сеетъ бела пшеница
Бела пшеница, белу грозде;
Три месеца поминали,
Зажнали ми бела пшеница,
Забрали ми белу грозде. 180
Утъ тога ми хадетъ уставалъ
Та са пее тае песна,
Та си фоди малка мома
Да са шета низъ гора-та
Да си рука да си дума 185
«Иди си зима иди си
Да си дойде лету
Лету и пролету».
_______
Другий-тъ день събирали са онѣзи деветъ моми въ къща-та на хоже-та, та месили чисти пити за курбанъ-тъ и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 3.
Боже ле мили Боже,
Фала ти, Боже, на земе!
Училъ си, Боже, наше царе
Наше царе млада Има
Да си уре на поле-ту 5
Да си уре да си сее,
Да си жнее бела пшеница;
Па гу си Боже училъ,
Да си меси чиста пита
Чиста пита чиста леба. 10
Седелъ Има що ми седелъ,
Вакатъ му веке дойде
Да си слезе на земе-та,
Да си учи малки моми
Малки моми и девойки— 15
Ни му, Боже, стигналу
Чи си училъ да си урать
Да си урать да си сеетъ,
Да си жнеетъ бела пшеница,
Да си бератъ белу грозде; 20
Я ги йоще училъ,
Да си месетъ чиста пита
Чиста пита чиста леба,
Да си праветъ руйну вину
Руйну вину тригодишну, 25
На моми си думалъ
Думалъ и говорилъ:
«Еле вие деветъ моми
Деветъ моми и девойки,
Богумъ си курбанъ колете, 30
Стара му вета гувеете,
Та са гозба гостите—
Я си немате чиста пита
Чиста пита чиста леба
Да си за Бога подавате. 35
Та ви са Бога налютилъ
Налютилъ разедилъ:
Сега ва, моми, уче,
Да месите чиста пита
Чиста пита чиста леба, 40
Какъ си курбанъ колете;
И за Бога да подавате.
Туку ви са мольба моле,
Да ни ми са йоще годите,
Да ни ми са йоще жените. 45
Да ни ми юнакъ либите
Дуръ да дойде фратна Юда
Фратна Юда Самувила,
Юда ва дарба дарува,
Та ви дава златни криле, 50
Да фаркнете на високу
На високу фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та;
Фъ пещере-та Бога Йогница,
Та му изметь чините 55
Малу млогу три години,
Чи си каилъ станалъ.
Курбанъ коле стара кмета
Курбанъ коле суру агне.
Суру агне усуресту 60
Усуресту пепелиту,
Я си йога нь ни фсекналь
Да си готви суру агне.
Да си ва гозба гости;
На Йогница са нажелилу 65
Нажелилу натажилу,
Йогань фсекня на небе-ту
Йогань падна на поле-ту,
Та си йогань навалилъ,
Готвили сте суру агне 70
Та са сте гозба гостили,
|
|
|
Та сте яли и сте пили.»
Рече царе ни утрече
Форкна си фъ Бела града
Фъ Бела града фафъ Калица... 75
Деветъ моми уставали,
Деветъ моми и девойки,
Устанали на поле-ту,
Иоще си е личенъ-день. 80
ДРУГА ПЕСНА 4.
Зададе са фратна Юда
Фратна Юда Самувила
Та са рукнá и подрукнá:
«Деветъ моми и девойки
Лу де да сте тука да сте. 5
Дурга Юда дарба ва дарила
Та ви глава накичила,
Накичила ва бели цвете
Бели цвете бели китки,
Та си зима поминала 10
Тешка зима снегувита,
Зададе са лету пролету.
Излели сте на поле-ту
На Бога си курбанъ колете
Та гу фальба фалите, 15
Йогань фсекналъ на небе-ту
Попалилъ си ясну сланце
Та изгрелу на земе-та,
Съсъ сланце ясну лету,
Та сте хаберъ чинили 20
Фъ Бела града дуръ на царе,
Та е царе курбанъ колелъ
Курбанъ колелъ суру агне,
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту. 25
Сега ма Бога пратилъ
Да си ва дарба даре:
Лепнувамъ ви златни криле,
Та си фаркате на високу
На високу фафъ гора-та 30
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Де ми седи Йогница Бога,
Седналъ ми фъ пещере-та
Сега веке три нидели—
Дуделу му са самъ самичекъ. 35
Никой му изметъ ни чини:
Брата му са налютилъ,
Ни му праща милна сесра
Да му точи студна вода
Да си гу служба служи. 40
Фъ уста му ясенъ йогань;
Седите му фъ пещере-та
Сега малу три години,
Точите му студна вода
Та гу служба служите, 45
Та му йогань угасевате
Да ни пали ясну сланце.
Да ни са сланце налютилу
Мощне люту да изгрее
Да присуши ду Белъ Дунавъ, 50
Да повенатъ пшеници-те:
Поминали три години
Та са веке годите
Та си юнакъ либите».
Рече Юда ни утрече 55
Лепна хми златни криле,
Лепна хми на мишници,
Фаркнали си на високу
На високу фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та. 60
_________
Въ тойзи си день събирали са деветъ моми, и пременували други три малки моми до на 15: години, и ги откарували въ гора-та въ нѣкоя пещеря, гдѣто утивалъ по-напрешь хоже-та; моми-те седели тамо три дни съсъ хоже-та, и послѣ са връщали дома си; кога-то карали три-те моми пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 5.
Е, ти стара кмета,
Чулъ ли си ни си чулъ?
Йогница Бога фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Де ми седи самъ самичекъ; 5
Чи му са брата налютилъ,
Ни му праща милна сесра
Да му точи студна вода;
Сега са веке налютилъ,
Чи му са нажелилу 10
Нажелилу натажилу,
Йогань вие утъ уста-та
Да попали ясну сланце,
Дуръ да сланце налюти,
Дуръ да сланце разеди 15
Да присуши ду белъ Дунавъ,
Да повенатъ пшеници-те
Пшеници-те и седби-те.
Пратилъ си фратна Юда
Фратна Юда Самувила, 20
Та ти са мольба моми,
Да си пратишъ деветъ моми
Деветъ моми и девойки
Да му седетъ фъ пещере-та
Малу млогу три години, 25
Да му точетъ студна вода,
Ясенъ му йогань фафъ гора-та
Та си йогань погасева.
Ни са пали ясну сланце
Ни са пали ни са люти.» 30
Чулъ ми е стара кмета,
Та си собралъ малки моми
Малки моми и девойки,
Пременилъ ги наредилъ,
Та ги пратилъ фафъ гора-та 35
Фафъ гора-та фъ пещере-та
Та хми дума и говори:
«Хаде вие малки моми,
Малки моми и девоики,
Хаде ми идите фафъ гора-та. 40
Седите ми фъ пещере-та
Малу млогу три години,
На Бога си точите студна вода
Та гу служба служите;
Я да ни ви са нажелилу 45
Нажелилу натажилу, -
Язъ ви самъ юнаци намерилъ,
Не Лу да са утъ гора варнете,
Ша ва годе, ша ва жене—
Сички ва фальба фалетъ 50
Чи си дойде фратна Юда
Фратна Юда Самувила
Та си ва дарба дари,
Та ви лепна златни криле;
Да ни сте каилъ станали 55
Да фаркнете фафъ гора-та
Да седнете фъ пещере-та,
И Бога са налютилъ,
Ясенъ си йогань фсекналъ
Ясну си сланце попалилъ, 60
Та си грее мощне люту
Мощне люту налютену
Дуръ да присуши ду белъ Дунавъ,
Дуръ да повенатъ пшеници-те;
Сега веке да ва види, 65
Ни са веке люти,
Лу си пие студна вода
Та си йогань погасева;
Ни са люти ясну сланце
Я си грее мерну умериту 70
Дуръ да зрейнатъ пшеници-те.
_________
Кога-то влизали три-те моми фъ пещера-та, кадѣ-то билъ старий-тъ хоже пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 6.
Е, ти Боже мили Боже,
Ти са си, Боже, налютилъ
Налютилъ, йоще разедилъ,
Чи та брата ни сайдисалъ,
Ни ти пратилъ милна сесра 5
Да ти точи студна вода
Да та служба служи,
Да си йогань погасевашъ
Що са вие фафъ уста-та:
Никой ми, Боже, ни знаелъ! 10
Видела та фратна Юда
Фратна Юда Самувила,
Форкнала си фъ Бела града,
Та си на царе думала
Думала говорила, 15
Да собере деветъ моми
Деветъ моми и девойки,
Да ги прати фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та.
Има царе що да прави. 20
Собралъ си малки моми
Малки моми и девойки.
Та ги кара фафъ гора-та;
Я да ни си моми баветъ,
Срета ги сретила фратна Юда 25
Фратна Юда Самувила,
Лепнала хми златни криле,
Та си, Боже, фаркнали,
Сегá, флеватъ фъ пещере-та;
Я ти, Боже, излези 30
Излези, Боже, на порти-те
На порти-те на капните,
Да си фанешъ малки моми,
Да ги фанешъ за рока-та,
Чи ми са, Боже, плашетъ 35
Та ни флеватъ фъ пещере-та:
Па ти са мольба молиме
Да ги, Боже, ни бавишъ,
Чи хми веке вакатъ дойде
Да са годетъ, да са женетъ,» 40
Хай ми, хай ми
Бога ми излезе
На порти-те на капии-те.
Та си фана малки моми
Малки моми и девойки. 45
Фана ги за рока-та,
Та му изметъ чинатъ.
Студна му вода точетъ
Та си гу служба служетъ,
Та си йогань погасева. 50
Ни ми грее ясну сланце
Ни ми грее налютену
Налютену нажежену,
Та ми тече ду Белъ Дунавъ
Та са краветъ пшеници-те, 55
Ни ми са йоще повенали
Довенали посахнали;
Излели ми малки моми
Излели ми на поле-ту
Та ми жнеетъ бела пшеница. 60
Мольба ти са, Боже, молиме,
Да си моми ни бавишъ:
Да ти седетъ малу млогу
Малу млогу три години—
Па да ги пратишъ фъ Бела града, 65
Да си видетъ стара майка,
Чи хи са веке нажелилу
Нажелилу натажилу
__________
Три-те моми седели фъ пещере-та съсъ хоже-та три дни, и тога пакъ утивали деветъ моми, та ги закарували и пѣели слѣдоюща-та пѣсна.
ПЕСНА 7.
Царю, царю млада Има,
Подай са, царю, излези
Да си видишъ малки моми
Малки моми и девойки.
Седели са три години 5
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
На Бога си изметъ чинили.
Точили му студна вода
Та гу служба служили.
Та ни са налютилъ, 10
Ни са, царю, разедилъ,
Лу си пиелъ студна вода
Та си йогань погасевалъ—
Ни ми грелу ясну сланце
Ни ми грелу налютену 15
Налютену нажежену
Да присахне ду белъ Дунавъ.
Да повене пшеници-те.
Варнали са малки моми
Малки моми и девойки, 20
Я ми са плачба плачетъ:
Ни си юнакъ намерилъ
Да ги годишъ да ги женишь:
Чи си каилъ ни ставать
Да си либетъ юнакъ надъ юнаци 25
Да ни си е млада войвода!
Да ни хми, царю, намеришъ,
Eгa си е личенъ-день
Личенъ-денъ ду година,
Курбанъ ти ни колетъ: 30
Ни ти колетъ суру агне
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту.»
Яхна царе барза-та коне,
Та са шетна низъ поле-ту 35
Та причека малки моми
Малки моми и девойки.
Фъ сарае му трима войводи,
Трима войводи се юнаци,
Угоди ги ужени ги. 40
Та ми седетъ фафъ сарае,
Млади си юнаци либетъ,
На царе изметъ чинатъ,
На трапеза служба служетъ. 45
Иогница: былъ Богъ кой-то давалъ топлина-та като пращалъ огань на сланце-то.
Зимна: билъ Богъ кой-то съдилъ на зима-та, пращалъ и снегове-те и студъ-тъ.
Снегина: билъ слуга на Зимна Бога, и го пращалъ по гори-те да фърле снегъ-тъ.
Масина: значи Богъ на лѣто-то или Лѣтна Бога.
Асуица: мѣсецъ на наши-те дедове, и отъ него зафащала пролеть-та.
Църна пуйса: било пиле голѣмо, кое-то наши-те дедове хранили дома си, и го имали за курбанъ, както са сега кукошки-те.
Ясна книга: значи най-свята.
Има: билъ нашь царь, кой-то училъ человѣци-те да уратъ, да сеетъ, и други занаяте; а той са научилъ отъ Юди-те на небе-то.
Треници: казане.
Тлънки: тканье.
Църънъ пуйникъ: нарицали оная манже, коя-то готвили на курбанъ-тъ съсъ пиле пуйса.
Дурга: била отъ Богици-те на небе-то.
Урпица: билька миризлива, коя-то излева най-напрешь пролеть-та, и кога-то я видеть человѣци-те казуватъ че е вейке пролеть.
Бървица месецъ: опредѣленъ билъ за празднуванье на Бърва Юда.
Костевица: значи коккалена.
Кошница: кофнида.
Мернува: мерка.
Бела града: билъ прочуенъ че доходали Юди-те въ него, та учили Има царя занаяте-то
Калица: значи Белъ.
ЗА МАСИНЪ – ДЕНЪ
(Отъ другио пѣвецъ).
Едно время пролеть-та на 1-ый Априлiя колели курбанъ отъ село-то три крави, а сѣкой единъ готвилъ кукошки и са гощавали; крави-те като ги турели да са гответъ, ни валили огань, но една малка мома много тайно никой да не знае навалела огань, а други моми подвързани съ очи те за да не гледатъ играли хоро около казане те, и испѣвали слѣлоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Боже ле Йогне Боже,
Поминала тешка зима
Тешка зима снегувита,
Застигналъ е Магата
Магата Асуита. 5
Излели сме фафъ гора-та
Деветъ моми се девойки,
Чи сме една у майка,
Сека мома църна пуйка,
Сека мома ясна книга, 10
И се злату позлатени,
Позлатилъ ги Има царе,
И съсъ царе си говорилъ,
Курбанъ да ти коле
Църни пуйки позлатени— 15
Курбанъ, Боже, ти колеме
Църни пуйки позлатени,
Пееме ти ясна песна.
Фафъ гора-та седиме
Малу млогу три нидели; 20
Яди ни са пие ни са,
Колеме ти църни пуйки,
Готвиме ги ядиме ги,
Лу си йогань немаме.
Мольба ти са молиме, 25
Какъ си седишъ на небе-ту
Фъ йогнени те сарае,
И да фсекнешъ люта йогане
Да попалишъ ясну слънце,
Да изгрее на земе-та 30
На земе-та фафъ гора-та,
Силна йогне да си фсекне
Да готвиме църни пуйки,
Да ядиме да пиеме;
И да си прогона тешка зима 35
Тешка зима снегувита,
Чи ни са веке дудела.
Пееме ти, Боже, фалиме-та!
И чекаме фафъ гора-та
Да изгрее ясну слънце, 40
Да уреме низъ поле-ту,
Да копаме низъ лозiе-та,
Що е живу да просфетне
Да са шета низъ поле-ту.
Ни седине веке фафъ гора-та, 45
И на праща Има царе
Да са шетаме низъ поле-ту,
На поле-ту курбанъ ти колене,
Колеме ти суру агне
Що е едно у майка, 50
И ти пееме ясна книга,
Та та фальба фалиме!
Чи съсъ тое светла йогне
Ясну слънце са попале
И изгрева на земе-та 55
На земе-та фафъ гора-та;
Ясна песна ти пееме
Ясна песна ясна книга,
Що е писа Има царе
Eгa беше на небе-ту 60
На небе-ту три години
И на Бога изметъ прави—
Вишну Бога ублагилъ са,
Та гу дарба дарева
Ясна книга позлатена 65
И фафъ книга ясна песна;
Какъ си слева на земе-та,
На душе му неволе,
На Бога курбанъ да коле,
Да му пее ясна песна, 70
Що е ясна кату слънце,
И да му са мольба моли,
И неволе му растанала;
Вишну гу дарба дарева,
Има царе му продумалъ, 75
Боже ле Вишну Бога,
Давашъ ми ясна книга
И ма дарба даревашъ:
Що да праве ясна книга?
И да ми е неволе, 80
Ни си пее ясна песна,
И неволе ми са растанала.
Вишну Бога си гу ючи,
Та си пее ясна книга.
И му заръкъ заръче, 86
Какъ си слева на земе-та,
Да си найде деветъ моми,
Деветъ моми една у майка,
Да ги има фафъ сарае
И да му са за неволе: 90
Да ги ючи ясна песна
И на Бога да са молетъ,
Та му са неволе растанала.
Слезалъ царе утъ небе-ту,
Фафъ ръки му ясна книга. 95
Узарила са усенила са,
Я са шетна низъ града
Та си тера деветъ моми
Що са една у майка —
Насъ е намера намерилъ, 100
И на ималъ фафъ сарае
Та на ючи ясна песна:
Мольба, Боже, ша ни чуешъ!
И чекаме малка мома
Фафъ гора та три нидели, 105
Хаберъ да ни носи:
Узарила са звезда зорица
И изгрелу ясну слънце,
Поминала тешка зима
Тешка зима снегувита, 110
Зададе са утопливу лету.
_____________
На другий-тъ денъ утрина та още рано предъ да изгрее слънце то предъ зорница та ходили много моми въ гора-та и чека ли пролеть-та, и мома-та, коя-то валела тайно огань-тъ, пакъ тайно ходила въ гора-та, и испѣвала слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Излева си мома утъ сарае,
Малка мома Дургана Юда,
Та са шета низъ гора-та,
Баксишъ носи фафъ ръки-те,
И си носи билька коприца, 5
Билька фърле низъ гора-та
Гласумъ рука ду небе-ту:
«Чуете ли деветъ моми
Що сте курбанъ колели
Църни пуйки позлатени? 10
На Йогне сте курбанъ колели,
Пели му сте ясна песна
Та му са сте мольба -молили,
Да изгрее звезда зорница,
Да изгрее ясну слънце, 15
Фафъ гора-та ми седите
Та сте иоще ни видели.
Зададе са Първа Юда
Първа Юда Първи месецъ,
Накичила са бели китки 20
Бели китки и цървени;
Златна тоега фафъ ръки-те
Прогонила тешка зима
Тешка зима снегувита
«Бегай, зиму,бегай 25
Чи си дойде веке лету!»
Рекла йоще ни утрекла
И изгрева звезда зорница,
И изгрева ясну слънце.
Първа Юда фафъ сарае, 30
Подава хи златна пенчира,
Фафъ пенчира бели китки
Бели китки и цървени,,
И ми дава билька коприца
Дарба моми да ва даре: 35
Билька да си фърлемъ низъ гора-та
Да са накичите, моми, да са ухивате,
Та и гора да са ухиви,
Чи е лету застигналу,
Застигналъ е Първи месецъ.» 40
Какъ ми чуетъ деветъ моми,
И излели утъ гора-та
|
|
|
