 |
Рецензия на книгу «Веда славян» 6 глава
|
|
|
|
Утъ града фъ града утъ каща фъ каща
Де гу са ни саидисали, 20
Чи кой гу ни саидисалъ,
Пуща си люта змие
Люта змие люта смока,
Фафъ каща му люта змие,
Съсъ змие зли му хравеци, 25
Та си хаиръ немалъ.
Сива са доста налютилъ,
Какъ си слезалъ фафъ гора-та,
Да е слезалъ на поле-ту,
Да Земе си запустилъ. 30
Видела гу Дорга Юда
Дорга Юда самувила,
Та му са мольба моли
Та му дума и говори:
«Боже ле Сива ле, 35
Доста са си налютилъ,
Доста са си разедилъ,
Хаде ми на поле ни слевай,
На поле, Боже, и фафъ града,
Чи си сичку запустевашъ! 40
Язъ си пращамъ мои сесри,
Мои сесри деветъ Юди
Деветъ Юди самувили,
Де си ти, Боже, курбанъ колетъ,
Де си та фальба фалетъ, 45
Фъ кащи му ни флеватъ,
Ни му фарлетъ люта змие
И съсъ змие зли хравеци
Чи си, Боже, каилъ станалъ,
Eгa ти е личенъ-день 50
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Фафъ кащи му флевашъ;
Съсъ тебе Жива Юда
Жива Юда самувила,
Та си носи златна чеше, 55
Фафъ чеше сурна вода
Сурна вода усуреста,
Да си парсне сурна вода
Фафъ кащи му живу зраву;
Де ти, Боже, курбанъ ни колетъ, 60
Де си та фальба ни фалетъ,
Ша му фарлетъ люта змие
И съсъ змие зли хравеци
Та си веке хаиръ нема,
Чи са си, Боже, налютилъ, 65
Eгa ти е личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Фафъ кащи му ни флевашъ;
Побегнала Жива Юда
Жива Юда саму вила, 70
Та ни носи златна чеше,
Фафъ чеше сурна вода
Сурна вода усуреста,
Та си вода ни парснува,
Фафъ кащи му ни му зраве, 75
Болну му парве либе,
Парве либе малки деца.
Дуръ да заколетъ кукошка-та мома-та испивала горна-та пѣсна, послѣ запевала слѣдоюща-та пѣсна.
ПЕСНА 2.
Слезалъ Сива фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та—
Намери си Дорга Юда
Дорга Юда самувила.
Та си гу веке умирала 5
Умирила укротила,
|
|
|
Ни ми слева на поле-ту
На поле-ту и фафъ града,
И фафъ града и фафъ селу—
Седналъ ми пудъ даро-ту 10
Пудъ даро-ту фафъ чедара,
Та ми чека личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день:
Да си слезе Жива Юда
Жива Юда самувила, 15
Да са шета низъ поле ту,
Низъ поле-ту градове-те,
Градове-те и села-та.
Шетнали са деветъ сесри,
Деветъ сесри деветъ Юди 20
Деветъ Юди самувили,
Я фафъ селу ни са дошли,
Фафъ селу и фафъ кащи,
Ни фарлили люта змие
Люта змие люта смока, 25
И съсъ змие зли хравеци
Чи сме курбанъ заклали,
Заклали сме царна пуйчица,
Та сме Бога фалили,
Хай ми, хай ми 30
Сега веке йоще три дни
Йоще три дай личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сурвакъ-денъ.
Сива Бога фафъ гора-та,
Яхнува си коне лестувица 35
Лестувица шестукрилца,
Фарлилъ си е люти змии
Люти змии люти смоци,
Фарлилъ си е златна гривна;
Та си кара Жива Юда 40
Жива Юда самувила,
Та си носи златна чеше,
Фафъ чеше сурна вода
Сурна вода усуреста,
Фафъ кащи ни вода паренала, 45
Фафъ кащи ни живу зраву.
Дуръ да са зготви кукошка-та мома-та пѣела слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 3.
Фала ти Юду,
Фала ти Доргу,
Доргу ле самувилу!
Какъ си ми сива слезалъ,
Слезалъ ми фафъ гора 5
Фафъ гора фафъ планина,
Та ми са налютилъ,
Налютилъ са разедилъ са,
Яхналъ си люта коне,
Люта коне крилетна, 10
Съ люти гу змии припасалъ,
Съ люти змии съсъ смоци,
Припасалъ гу прижегалъ,
Да ни му са си Доргу молила.
Ди си е слезалъ на поле, 15
На поле, Доргу, фафъ града,
Фафъ града фафъ селу,
Поле ми, Доргу, запустилъ,
Кащи ми, Доргу, похречалъ.
Сега си Юди дошли, 20
Деветъ Юди саму вил и,
Фафъ града ни флели
Фафъ града фафъ селу,
Чи са утъ гора видели,
Видели йоще зрейнали, 25
На Бога си курбанъ колеме,
Курбанъ колеме царна пуйчица.
Та са Юди ни разедили
Ни разедили ни налютили,
Люта си змие ни фарлили, 30
Люта змие люта смока,
И съсъ смока зли хравеци.
Сега са веке гостиме,
Тебе си, Доргу, фалиме,
Тебе си, Доргу, пееме, 35
|
|
|
Чи са си Богу молила
Да си ни слезе на поле,
На поле, Доргу, фафъ града.
Фафъ града, Доргу, фафъ селу.
Утъ тога си ходетъ устаналъ: 40
«Мръсни са дни злиниви.»
Парве ни либе бега
Бега ни либе фафъ гора,
Та ми дару сече;
Йоще ми юнаци бегать 45
Бегать юнаци фафъ гора,
Та ми стаду пасатъ—
Млада си булка курбанъ коле,
Курбанъ коле царна пуйчица,
Та си трапеза слага,
Да си е либе фафъ кащи, 50
Да си е либе и девере,
На трапеза ги канила,
Я да ми на трапеза седнатъ,
Ти са си, Юду, налютила,
Налютила, Юду, разедила, 55
Та са на Бога плачешь,
Чи та фъ града ни саидисали,
Фафъ града, Юду, фафъ селу:
Та са Бога налютилъ
Налютилъ са разедилъ са, 60
Ни си кара Жива Юда
Жива Юда самувила,
Ни си парска сурна вода
Сурна вода усуреста,
Ни е живу фафъ кащи, 65
Ни е живу, ни е зраву.
Кога-то вейке зготвювали кукошка-та саибка-та отъ каща-та срукувала и други жени отъ махала-та, та са съби-рали жени-те отъ три кащи въ една, та са гощавали; три моми ставали отъ трапеза-та, и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 4.
Стигналъ Коледа пристигналъ,
Стигналъ Коледа поминалъ,
Мръсни са дни пристигнали,
Пристигнали веке поминали.
Сива е Бога фафъ гора 5
Фафъ гора фафъ планина,
Седналъ ми веке пудъ дару
Пудъ дару фафъ чедара.
Яхналъ си коне лестувица,
Лестувица коне шестукрилца, 10
Чи са зададе личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день—
Я си чека Жива Юда
Жива Юда самувила,
Да си слезе утъ небе-ту 15
Утъ небе-ту утъ сарае,
Я да слезе ни ми слева,
Чи е доста на високу,
Та ми е заплакала
Заплакала завикала, 20
На Бога са тажну тажила:
«Боже ле Сива ле,
Пристигналъ ти личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Та ма праща Злата майка 25
Да си дойда фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Да ма карашъ на поле-ту
На поле-ту фъ градове-те.
Фъ градове-те и села-та. 30
Да си парскамъ сурна вода
Сурна вода усуреста:
Какъ да си, Боже, слеза?
Доста самъ, Боже, на високу
На високу на далеку.» 35
Юда си плачба плаче
Та е чуе Сива Бога,
Та си пита Дорга Юда
Дорга Юда самувила:
«Доргу ле самувилу, 40
Сега, Доргу, що да праве
Що да праве що да сторе?
Пристигна ми веке личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Я си ни слева Жива Юда 45
Жива Юда самувила
Да си слезе на поле-ту
На поле-ту фъ градове-те,
Фъ градове-те и фъ села-та,
|
|
|
Да си парска сурна вода 50
Сурна вода усуреста.»
Дорга му вели ютговори:
Боже ле Сива ле,
Фъ рока ти златна тоега.
Фафъ гора си тоега бодни, 55
Да проникне висне дару
Висне дару ду небе-ту,
Та си слева Жива Юда
Жива Юда самувила
Пудъ даро-ту фафъ гора-та, 60
Фафъ гора-та на бёлъ кладнецъ,
Да си мне златна чеше,
Да си точи сурна вода
Сурна вода усуреста.»
Ни са чуди Сива Бога, 65
Какъ си доржи златна тоега
Та си е боднет фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми тече ду белъ кладнецъ,
Тоега си вода полела, 70
Та са бави три сахате,
Висне си дару проникнала
Висне дару ду небе-ту.
Видела ми Жива Юда
Жива Юда самувила, 75
Та си слела утъ небе-ту:
Десна хи нога на даро-ту
Та си слезе фафъ гора-та,
Фафъ гора-та на белъ кладнецъ.
Та си мие златна чеше, 80
Та си точи сурна вода
Сурна вода усуреста,
На Сива си дума и говори:
«Боже ле Сива ле,
Хаде Боже, слевай, 85
Слевай, Боже, на поле-ту,
На поле-ту фъ градове-те,
Фъ градове-та и фъ села-та,
Застигналъ ти личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ день, 9О
Та ти курбанъ колетъ,
Та ти са мольба молетъ,
Да хми фъ кащи идешъ;
Та и мене да си карашъ,
Да ги парскамъ сурна вода 95
Сурна вода и суреста,
Да са живи и зрави
Ду година ду Сурвакъ-день.»
Сива хи вели ютговори:»
Юду, Юду Жива самувила, 100
Сега слевамъ на поле-ту
Та са шетамъ фъ градове-те
Фъ градове-те и фъ села-та,
Какъ си фъ кащи флевашъ,
Де ми са саидисали парве либо, 105
Парве либе Дорга Юда
Дорга Юда самувила
Та и са курбанъ клали,
Клали и са царна пуйчица.
Иоще е са фальба фалили 110
Чи си ма умирила
Умирила укротила;
Пратила си деветъ сесри,
Деветъ сесри деветъ Юди
Деветъ Юди самувили 115
Де си курбанъ колетъ
Да си раснешъ сурна вода
Сурна вода усуреста,
Да са живи и зрави
Ду година ду Сурвакъ-день; 120
Де си курбанъ ни колетъ,
Парве ми либе ни фалетъ,
Да ни раснешъ сурна вода
Сурна вода усуреста—
Налютили са деветъ сесри 125
Деветъ сесри деветъ Юди,
Пуснали си люта змие
Люта змие люта смока
Фафъ каща му люта змие
И съсъ змие зли хравеци; 130
Сега вода да си парснешъ
Да си парснешъ да си раснешъ,
Ду година са Мръсни дни
|
|
|
Мръсни дни и злиниви;
Какъ ги праща Дорга Юда 135
Да са шетатъ пу поле-ту?
Да са шетатъ фъ градюве-те,
Фъ градове-те и фъ села-та,
И тие си Каилъ не ставатъ,
Чи ги си. Юду, ни саидисала: 140
Де ми са тие фодили
И ти си, Юду фодила,
Расила си сурна вода
Сурна вода усуреста. 145
Като са нагощавали вейке, въ послѣдний-тъ день на Мръсни-те дни, утринь-та вейке било Сурвакъ-день, излевали моми-те и момчета-та на едно широко место, та игра-ели хоро и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 5
Сива, Сива фафъ гора,
Фафъ гора пудъ даро-ту,
Пудъ даро-тy фафъ чедара,
Седелъ ми е приседать,
Три дни веке приседелъ. 5
Закаралъ си Жива Юда
Жива Юда самувила,
Фафъ рока хи златна чеше,
Фафъ чеше сурна вода
Сурна вода усуреста, 10
Та са шета на поле-ту
На поле-ту фъ градове-те?
Фъ градове-те и фъ села-та;
Дека са курбанъ ни колели,
Курбанъ царна пуйчица, 15
Де са налютили деветъ сесри
Деветъ сесри деветъ Юди
Деветъ Юди самувили
Пуснали си люта змие
Люта змие люта смока 20
И съсъ змие зли хравеци,
Де си флели деветъ сесри.
Жива Юда ни си флева.
Ни си раси сурна вода
Сурна вода усуреста: 25
Я си дойдё фъ наше града,
Та си кащи прошетала
Прошетала исфодила,
Расила си сурна вода
Сурна вода усуреста, 30
Живи сме, зрави сме,
Зрави сме ду година,
Ду година ду Сурвакъ-день.
Друга на хоро.
ПЕСНА 6.
Бре юнаци и делии,
Бре юнаци малки моми,
Бре ми хору играйте,
Бре ми са смехъ насмевайте.
Поминали Мръсни дни, 5
Поминали заминали,
Мръсни са дни злиниви.
Засмела са Дорга Юда
Дорга Юда Самувила,
Рукнала си деветъ сесри 10
Деветъ сесри деветъ Юди,
Фаркнали си на небе-ту,
Та са веке ни шетатъ.
Сива Бога ни са люти,
Вутре му Личенъ-день 15
Личенъ-денъ Сурвакъ-день.
Сива Бога на небе-ту,
Жива Юда фафъ гора-та,
Та са Юда пременила,
Пременила наредила, 20
Йоще ми са шедба шета
Пу земе-та пу поле-ту,
фъ градове-те, фафъ села-та.
Гривна: значи железна тоега.
Хравеци: касмете.
Сурна: значи свята.
Злиниви: кои то докарватъ зло на человйци-те.
III
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ СУРОВЪ-ДЕНЪ
В село-то на пѣснопѣецъ-тъ предъ пендесетъ години праздновали нова-та година; кога-то вейки щели да
поминать Мръсни-те дни; една мома извйстевала нова-та година като пѣела слѣдоюща-та пѣсна.
ПЕСНА 1.
Подрукнй са Парва Юда
Парва Юда самувила,
Подрукна са утъ гора-та
Утъ гора-та утъ Белита,
Та си вели ютговори: 5
«Царю ле, млада царю,
Що си седналъ у дома си
У дома си фафъ сарае,
Та си йоще ни увирашъ
Да соберешь малки моми, 10
Да ги, царю, пременишъ.
Да ги, царю, наредишъ,
Да ги карашъ фъ пещсре-та,
Де ми слезе Сива Бога,
Сива Бога и сурива. 15
|
|
|
Фъ рока му златна тоега,
Ударилъ си царна Бога,
Царна Бога Сура Ламица,
Та си форкналъ на небе-ту,
Та си утъ земе загиналъ. 20
Чи е веке сурва година
Сурва година Суровъ-день
Суровъ-день Сурувакъ-день,
Ду вечере суровъ Бадникъ
Суровъ Бадникъ и Бадница. 25
Седелъ ми Сива фъ пещере-та.
Седелъ ми сега малу
Сега малу три нидели,
Я ми веке ни седи.
Фъ рока му златна тоега, 30
Златна тоега златица,
Яхналъ си барза-та коне
Барза-та коне лестувица,
Чи ни му е веке змийница,
Съсъ змии гу ни припасалъ, 35
И съсъ змии и съсъ смоци,
Я му на глава три пилета,
Три пиле-та лестувици,
Та са шета пу земе-та,
Припуща си барза-та коне 40
Та си на дори слева,
Та си качи на потоне
И си флева фафъ черица,
Та седнува на йогнище,
Де си гответъ малки моми 45
Ду вечере Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница,
Та седнува на трапеза;
Де си фтегне десна рока
Да си куси Суровъ Бадникъ 50
Суровъ Вадникъ и Бадница,
Фъ сарае му Сура година
Сура година Сурова,
Живи му са малки деца,
Живи му са ду хилница, 55
Ду хилница уродица;
Де ни фтегне десна рока,
Ни си куси Суровь Бадникъ
Суровъ Бадникъ и Бадница.,
Фъ сарае му царна година, 60
Царна година поцарнела.
Ти си, царю, йоще ни чулъ:
Поминала царна година,
Задала са сура година.
Ни си пратилъ фафъ гора-та, 65
Фафъ гора-та фафъ Бели-та,
Ни си пратилъ малки моми
Да ти секатъ белни вейки
Белни вейки и сухарци,
Да си валишъ ясенъ иогань, 70
Да гу валишъ на вечере,
Да гу гасишъ на ранина,
Йоще са зора ни задала,
Йоще ми сланце ни изгрелу
Да погасив ясенъ йогань, 75
Налютилъ са Сива Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Три му змии на глава-та,
Три му змии усойници,
Фъ десна му рока тенка сабе 80
Тенка сабе йогневина,
Фъ лева му рока люта срела
Люта срела пламениста,
Пламень дига ду небе-ту;
На дори му барза-та коне 85
Барза-та коне лестувица,
Исфаркали три пилета
Три пиле-та лестувици,
Назвали са ду три змии
Ду три змии усойници, 90
Ни е коне лестувица
Па си е люта змийница;
Налютилъ са Сива Бога,
Я си сабе ни фарле,
Лу си фарле люта срела 95
Люта срела на поле-ту,
Та си поле погурева
Погурева полумева;
Ни са ражда бела пшеница,
Ни си пасе сиву стаду 100
Сиву стаду волове-те,
Волове-те иници-те
Иници-те и крави-те,
Та са поле запустилу.
Малки моми на поле-ту, 105
Малки моми малки деца,
Та си плачетъ и си викатъ.
Тебе си, царю, люту клеватъ,
Ни си чекалъ Сурва година
Сурва година Суровъ-день, 110
Ни си готвилъ Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница.
Мома-та дуръ да испѣла, горня-та пѣсна изобикалела село-то, и сички-те са научвали отъ нея че е поминала църна година, и ща зафане вейке нова година, за товй са събирали стари-те отъ село-то и приготвювали потребно-то за дочекуванье-то на нова-та година; и най-първо пра-щали една мома да ходи по село-то и събере други моми за да идатъ фъ гора-та, да набератъ дърва за Бъдниитъ вѣчерь на нова-та година; съсъ моми-те утивали и момче-та, тие секли дърва-та, а моми-те ги събирали, и послѣ ги носили въ село-то; мома-та кога-то срукувала моми-те, пѣела слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Друшки, друшки, мили друшки!
Днесъ ми йоще на ранина,
Йоще са зора ни задала,
Йоще сланце ни изгрелу,
Зададе са Парна Юда 5
Парва Юда самувила,
Подрукна са утъ гора-та,
Утъ гора-та утъ Белита:
«Поминала Царна година!»
Та си слезалъ Сива Бога 10
Та си седналъ фъ пещере-та.
Фафъ рока му златна тоега,
Златна тоега буздугана,
Та си ударилъ Царна Бога,
Царна Бога Сура Ламица, 15
Ударилъ гу прогонилъ гу
Та си фаркналъ на небе-ту,
Сега си е Бела година,
Бела година сурова.
Та си ма царе пратилъ, 20
Да ва бера да ва рукамъ
Да дойдете фафъ сарае.
Собрали са млади юнаци,
На рока хми златна балтица,
Ша ва каратъ фафъ гора-та, 25
Ша ви секатъ белни вейки
Белни вейки и сухарци,
Та ги, моми, собирате,
Носите ги фафъ сарае
Фафъ сарае и на царе; 30
Та си вали ясенъ йогань,
Ша гу вали на вечере,
Ша гу гаси на ранина,
Ду де са зора ни задала,
Ду де сланце ни изгрелу 35
Да си готви Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница:
Чи ша дойдё Сива Бога
Да си седне на йогнище,
На йогнище на трапеза 40
На трапеза на вечере,
Да вечере Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница.
Щомъ чуели тая пѣсна, събирали са моми-те и момчета-та фъ каща-та на старийтъ кмета, кои-то били пре-менени съ най-харни-те си дрехи; Кметъ-тъ ги пращалъ въ гора-та да насекатъ дърва и да ги донесатъ за Бъденъ вечерь; моми-те кога-то утивали въ гора-та пѣели слѣдоюща-та пѣсна.
ПЕСНА 3.
Наварвили млади юнаци
Наварвили фафъ гора-та,
Фафъ гора-та фафъ Белита,
Млади юнаци малки моми,
Та ми носетъ златна балтица. 5
Я си на моми думать,
Е, девойки малки моми,
Какъ сте, моми, наварвили
Фафъ гора-та фафъ Белита,
Да сме, моми, наетъ сторили 10
Да ни сечем' белни вейки
Белни вейки и сухарци,
Що сте, моми, усторили?
Какъ са, моми, вращате?
Чи ви са царе насмелъ, 15
Ни сте носили белни вейки
Белни вейки и сухарци,
Насмелъ ви са налютилъ са,
Налютилъ са разедилъ са,
Та си йогань ни валилъ,. 20
Ни си готви Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница.
Та са Бога налютилъ,
Три му са змии на глава-та,
Фафъ рока му люта срела 25
Люта срела пламениста
Та е фарле на поле-ту,".
Та си поле погурева,
Посахнали пшеници-те
Пшеници-те и седби-те, 30
Дуръ да дойде лету пролету
Погурели класове-те,
Погурели посахнали
Посахнали повенали;
Витна юнакъ ни ми иде, 35
Ни си носи златна сарпица
Да си жнее на полету,
Да си жнее пшеници-те,
Та сте моми заплакали
Заплакали завикали; 40
Плачба ви ду сама Бога,
Ду сама Бога сама царе.
Па ви плачба ни чуе.»
Моми хми думатъ и говоретъ:
Е, ми луди млади юнаци, 45
Царе ви даде златна балтица,
Та ва прати фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Белита,
Аку си каилъ ни ставате
Да ни сечете белни вейки 50
Белни вейки и сухарци,
Сама ви са Бога налютилъ;
Сама си Бога фафъ гора-та
Та са качи на даро-ту,
Та ни сече белни вейки 55
Белни вейки и сухарци,
Та ги на царе носиме, —
Та си царе йогань вали,
Та си готви суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница; 60
Я ви са Бога налютилъ,
Искаралъ си тенка сабе
Тенка сабе йогневица,
Какъ сте вие на поле-ту
На поле-ту на нива-та 65
Та ва сече залугъ пу залугъ;
Кой побегналъ и устаналъ,
Да си иде фафъ сарае
Фафъ сарае дуръ при царе
Налютилъ са разедилъ са 70
Съсъ сабе гу посекалъ,
Та си никой ни устаналъ.
Кога-то са вращали отъ гора-та съсъ дърва-та и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 4.
Ей ти царю и везирю,
Пратилъ си, царю, млади юнаци,
Млади юнаци луди делии,
Да на карать фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Белита, 5
Да ни секатъ белни вейки
Белни вейки и сухарци,
Я ти е са налютили
Налютили разедили
Та си на, царю, уставили. 10
Сами, царю, фафъ гора-та
Та са на дару ни качили,
Та си вейки ни секли,
Лу са скрили фъ пещере-
Та сме, царю, заплакали 15
Заплакали завикали;
Плачба ни ду сама Бога,
Ду сама Бога и ду табе!
Та са Бога нажелилу
Нажелилу натажилу, 20
Йоще са Бога налютилъ,
Та си слезе фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Белита,
Покачи са на даро-ту
Та ни сече белни вейки 25
Белни вейки и сухарци,
Та ти ги, царю, носиме;
Я ти са мольба молиме.
Какъ си валишъ ясенъ йогань,
Какъ си седишъ на йогнище.
Да си земешъ златна тоега 30
Да си гонишь млади юнаци.
Млади юнаци и делии,
Да ни седнатъ на трапеза,
Да ни вечереть Суровъ Бадникъ.
Суровъ Бадникъ и Бадница. 35
Чи ти са Бога налютилъ:
Ша искара люта срела
Ша е фарли на поле-ту
На поле-ту на ниви-те.
Та си седби погурева. 40
Класете си посахнали
Посахнали повенали;
Налютилъ са Витна юнакъ
Налютилъ са разедилъ са
Та си на поле ни слева, 45
Златна сарпица ни подава,
Ни си жнее пшеници-те.
Лу на гони утъ поле-ту
Утъ поле-ту утъ ниви-те.
Старий-тъ кмета срукувалъ сички-те старци отъ село-то, та хми давалъ отъ дърва-та, кои-то донели моми-те и хми зарачелъ, кога-то зайде сланце-то да навалеть огань на огнище-то, на кое-то огнище да седи старецъ-тъ отъ къща-та дуръ да изгрее зорница-та, и да чува добрѣ да не из-гасне огань-тъ, а моми-те да згответъ баницы и ги назовавали съ едно имя
„Суровъ Бадникъ.” Кога-то вейке зготвювали Бадникътъ, турели трапеза-та до огнище-то, и на трапеза-та Бадникъ-тъ, но никой не седнувалъ да вечеря дуръ да изгрея зорница-та, защо-то вѣрували че презъ нъщьа дохождалъ Господъ и като поседевалъ на огнище-то, седнувалъ на трапеза-та и вечерелъ отъ Бъдникътъ; трапеза-та чувалъ старецъ-тъ дуръ да са просъмне; тога моми-те влизали въ худая-та гдѣ-то билъ Бъдникътъ и запѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 5.
Ой, ти царю и визирю!
Доста си, царю, седелъ,
Доста си, царю, чекалъ,
Та си седелъ на йогнище,
Та си валилъ ясенъ йогань. 5
Йогань си, царю, ни погасналъ.
Дремка та, царю, нападнала,
Еакъ си спиелъ на йогнище
Самъ си дойдé Сива Бога,
Самъ си дуналъ ясенъ йогань 10
Запалилъ си ясна борица,
Та си седналъ на трапеза,
Та вечéрелъ ясна Бадница,
Ясна Бадница Суровица,
Вечерелъ си навечерелъ са; 15
Бела му китка на глава-та,
Бела китка бели цвете,
Та си китка уставилъ,
Китка ти фафъ сарае,
Фъ сарае ти Сура година, 20
Сура година Сурова,
Живи ти са малки деца,
Живи ти са ду хилница,
Ду хилница уродица;
На поле-ту на ниви-те 25
Родила са бела пшеница,
Класе-те са увиснали
Увиснали у полнили;
Дуръ да слезе Витна юнакъ,
Да искара златна сарпица 30
Да си жнее бела пшеница.
Седни ли, царю, на трапеза,
Та си рукни ду млади войводи,
Млади войводи сé юнаци,
Та си ги гозба гости — 35
Да си палетъ ясна борица,
Ясенъ йогань у дома си,
Да си валетъ ясенъ йогань.
Да хми дойде Сива Бога
Да хми седне на йогнище 40
На йогнище на трапеза;
Да си фтегне десна рока
Да си куси Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница,
У дома хми Сура година, 45
Сура година Сурова, —
Живи хми малки деца,
Живи хми ду хилница,
Ду хилница уродица.
Седи ми, царю, на трапеза 50
Да си на гозба гостишь,
Чи сме, царю, ни вечерели,
Та ни е душе прималела.
Като испѣвали горня-та пѣсна, старий-тъ седнувалъ на трапеза-та съсъ моми-те, а срукувалъ отъ комшии-те нѣколко си прiятели и ги гощавалъ; като седели на трапеза-та пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 6.
Царю, царю и везирю,
Седналъ си на трапеза,
На трапеза Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница,
Та си фтегашъ десна рока 5
Та си едешъ и си пиелъ;
Йоще си канишъ кралюве-те
Кралюве-те, бануве-те,
Канилъ ги си на трапеза
Та вечереть Суровъ Будникъ, 10
Суровъ Бадникъ и Бадница.
Какъ ва виделъ Сива-Бога,
Коса му са позлатила,
Брада му са посребрила,
Фъ десна му рока ясна борица. 15
Йоще си, царю, ни виделъ
Чи е седналъ на трапеза.
Съсъ тебе си рока фтега
Та вечере лева Бадница,
Ясна Бадница Суровица, 20
Вечерелъ е навечерелъ ca
Та си фаркналъ на небе-ту
На небе-ту фафъ бахче-ту.
Йоще си е зима снегувита,
Фафъ гора ей цвете ни никнали, 25
Фафъ бахче-ту цвете бере,
Цвете бере китка вие,
Бела му китка на глава-та,
Бела китка бели цвете;
Па си слезалъ на земе-та, 30
Та си фоди утъ града фъ града, Утъ селу фафъ селу, Фъ наше града йоще ни дошелъ Фъ наше града фафъ сарае. Чи са чудумъ чуди 35 Да дойде ли, да ни дойде? Чи са е, царю, разедилъ Разедилъ са налютилъ са. Богъ да бие тое-ту парве либе, Чи си каилъ ни станала, 40 Чи си на трапеза ни седнала Да вечере Суровъ Бадникъ, Суровъ Бадникъ и Бадница Фъ сарае дошли войводи-те Воиводи-те баректаре-те. 45 Да запалетъ ясна борница, Я тиа са разедила Разедила налютила, Та ги утъ сарае изгонила: Сега, царю, що ша правишь? 50 Бога си китка ни уставилъ, Бела китка бели цвете, Та ни си е, царю, Сура година, Сура година Сурова! Ни ти са живи малки деца, 55 Ни са живи ду хилница, Ду хилница уродица.
Като испѣвали горна-та пѣсна, старецъ-тъ ставалъ отъ трапеза-та, фащалъ една отъ моми-те, и я затварелъ въ една отъ стаи-те по причина че не оставила момчета-та да запалетъ борна отъ огань-тъ; когато я каралъ да я затвори моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 7.
Боже ле, Сива Боже,
Царе са, Боже, налютилъ
Налютилъ са разедилъ са.
Богъ да бие негуву-ту либе,
Чи си дошли млади войводи 5
Млади войводи баректаре,
Да си палетъ ясна борина,
Да си палетъ ясенъ йогань,
Я тиа ги изгонила
Сегá ca царе разедилъ 10
Разелилъ са налютилъ ca,
Та е фана за рока-та.
За рока-та за коса-та
Та е фарли фафъ зандана,
Фафъ зандана малу млогу 15
Малу млогу три нидели,
Дуръ да помине Личенъ-день
Личенъ-день Суровъ-день.
Доста са си, Боже, лютилъ!
Мольба ти са, Боже, молиме: 20
Какъ си фодилъ пу земе-та
Шеталъ са си утъ града фъ града,
Утъ града фъ града утъ селу на селу,
Уставелъ си на трапеза
Уставелъ си бела китка, 25
Бела китка бели цвете,
И съсъ китка Сура година,
Сура година Сурова;
Де си, Боже, китка уставилъ,
Живи са малки деца 30
Живи са ду хилница,
Ду хилница уродица;
Де си китка ни уставилъ,
Ни е, Боже, Сура година,
Сура година Сурова— 35
|
|
|
