 |
Рецензия на книгу «Веда славян» 8 глава
|
|
|
|
Три дни йоще поминали,
Па на Юда курбанъ коле 425
Курбанъ коле деветъ ювна,
Деветъ ювна се ругати,
И хи са мольба моли,
Юду ле жива самувила,
Eгa си е, Юду, личенъ-день 430
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Какъ си Бога служба служишъ
Жарна вода фъ златна каната,
Па ти, Юду, да ми дойдешь
Фъ мое града фафъ сарае, 435
Да ми пърснешъ жарна вода,
Живъ да си самъ за илинче,
Зравъ да си самъ ду суринче.
Курбанъ ми царе коле
На личенъ-день на Гергювъ-день 440
На свети Гiорги, на Жива Юда.
Жива Юда курбанъ си зазърна,
Та утиде на златенъ кладнецъ
Та наточи жарна вода
Жарна вода фафъ златна каната, 445
И си зева златна чеше.
Поминали три нидели,
Зададе са личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Премени са нареди са, 450
Златни дрехи ду ноги-те,
Я си китка немала.
Сива Бога фафъ висина,
Фафъ висина фафъ гора-та
Фафъ гора-та пудъ дъро-ту, 455
Дека седи йогань гори
Йогань гори ду небе-ту,
Силна йогане силна пламене
Никой фъ гора да ни иде,
Лу кой иде погурева гу— 460
Фафъ йогань ми Жива Юда
Та си Бога служба служи,
Подава му златна чеше
И фафъ чеше жарна вода,
Три дни си гу служба служи. 465
Малки моми на поле-ту
И си бератъ бели китки
И съсъ злату ги повивать,
Та си чекатъ Жива Юда.
Жива Юда на Бога са моли 470
Па да слезе на поле-ту
И да иде фъ силна града
Фъ силна града и при царе,
Сасъ чеше гу служба служи,
Чи хи курбанъ коле. 475
Бога хи изимъ даде.
Та си слезе на поле-ту
На поле-ту при моми-те;
Сека мома златна китка
Та си Юда накичили, 480
Дуръ хи глава позлатили,
Богица си на земе-та.
Юда си ги служба служи,
Служба хи е жарна вода.
И утиде фъ силна града 485
Фъ силна града фафъ сарае,
Подрукна са зарукна са:»
Варай, царю, силна кралю,
Излез', царю, на той-те порти,
Чи ми курбанъ колешъ 490
|
|
|
Та та дарба дарувамъ,
Служба та служе:
Излез', царю, да са ни бавишъ,
Вутре рану църна година,
Та си фоде на небе-ту 495
Да са бане, да са мие.»
Излезе ми царе на порти-те,
Какъ си виде Жива Юда
Съ бели китки на глава-та,
Съсъ златни дрехи ду ноги-те, 500
Клане хи са селемъ дава—
Та хи са мольба моли
Да му иде фафъ сарае.
Гозба да е гости,
Юда му мольба ни чуе, 505
Подаде му златна чеше,
Та си пие жарна вода:
Живъ си, царю, за илинче.
Зравъ си, царю, ду суринче!
Па ми, царю, курбанъ колешь 510
Деветъ ювна се факлати,
Eгa си е личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день.»
Речь-та йоще ни утрече
И си фъркна на небе-ту. 515
Сива: билъ Богъ на наши-те дедовци, за кога-то вѣрували че билъ Богъ на нова година, и тога му колели курбане за да хми дава здраве и секакво добро, а нѣкогашъ са налютевалъ, и тога била Църна година, и му колели курбане за да не хми праща зло.
Жива Юда: била предстателка на животе и на плодове-те; безъ нехину-ту предстателству не билу возможну да са даватъ утъ Бога берекете-ту на земе-та.
Илинче: единъ перiодъ утъ хиледа години.
Суринче: ду нова година.
Богица: значи жена коя то седела при Бога; защо то едно време вѣрували че при Бога въ сарае му седели деветъ жени, на кои-то далъ Богъ сека да е предстателка на нѣщу на земе-та.
Почула са: значи дусетила са.
Искани: значи искарай.
IV.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ВЛАСИНЪ-ДЕНЪ.
На 10 фебруария едно врѣмя въ село-то праздновали за волове-то Власинъ-день, кого-то Власа вѣрували че билъ Богъ предстателъ на волове-то, и колели курбанъ въ сѣкое село по три инче-та найхарни-те. Три моми вървели по село-то та извѣстевали за праздникъ-тъ като пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Има царе ф' наше града
Ф' наше града, ф' наше селу,
Седналъ си у стара кмета,
На кмета си дума говори:
«Варай, варай стара кмета, 5
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
|
|
|
Власа ма Бога училъ',
Училъ ма Бога не небе,
Да си паса волове-те, 10
Волове-те и крави-те,
Какъ си паса сиву стаду
Училъ ма й'още научилъ,
Да си ора съ волове-те,
Я крави-те да си цирамъ, 15
Утъ крави-те пресну млеку;
Власа ми Бога ирдамжие,
Та ми са Кушере припълнила—
Та самъ давалъ и продавалъ
Пу земе-та волове-те 20
Волове-те и крави-те.
Я ми Бога заръчелъ:
Лу кой му курбанъ коле,
Та му прави личенъ-денъ
Личенъ-день Власинъ-день, 25
Кушере му са припълнила:
Деветъ му вола фафъ кушере
Деветъ му вола деветъ крави,
Ду година йоще деветъ;
Я кой му курбанъ ни коле, 30
Ни му прави Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ
Въ кушере му девендесе вола
Девендесе вола девендесе крави,
Ду година му единица! 35
Аи, ти кмета, стара кмета,
Я си срукай малки моми
Малки моми и девойки,
Премени ги нареди ги,
Та ги прати низъ града гулема 40
Хаберъ да си чинатъ,
Чи е вутре Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Кой си има ду два вола
Ду два вола ду две крави, 45
Да ни фоди на поле-ту
На поле-ту и на йоранъ,
Я да му са фафъ кушере—
Чи си слева Власа Бога
Та си флева фафъ кушере, 50
Та си волове деснива—
Ду година да са плодетъ,
Да му са кушере припълни.
Пратилъ на е стара кмета,
Хаде, хаде вутре рану 55
Вутре рану Личен – день,
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Волове са фафъ кушере,
Юнакъ ми на поле ни иде,
Ни ми пасе волове-те, 60
Ни ми пасе, ни ми уре.
Стара кмета курбанъ коле,
Кой ми на курбанъ ни иде,
Ни му е хаиръ фафъ къщи,
Стара гу кмета крева, 65
Та гу фърле фафъ зандана,
Чи си Бога ни сайдисалъ.
Сега сте веке чули:
Вутре е Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ. 70
Има царе фъ наше селу,
На кмета е думалъ и говорилъ.
Като испѣвали горна-та пѣсна и изобикалели село-то, старий-тъ кмета закарувалъ деветъ момчета съсъ три-те моми и утивалъ на мѣсто-то кадѣ-то пасли купени-те крави; дуръ да идатъ до онова мѣсто моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Фъркналъ ми Има царе
Утъ земе-та на небе-ту,
Та на Бога изметъ чини.
Власа му Бога дума
Дума му и говори: 5
«Царю, царю, Има царю,
Слези ми, царю, иди
Иди ми тука долу
Тука долу фафъ бахче-ту,
Де ми са волове-те 10
Волове-те и крави-те.
Фани ми деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ,
Докарай ги фафъ сарае,
Та ми курбанъ колешъ, 15
|
|
|
Днесъ ми е Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Та та, царю, уче,
Да си градишъ кушере-та;
И ти давамъ триста вола 20
Триста вола триста крави,
Да ги карашъ на земе-та
На земе-та фъ тое града:
Съ волове-те да ми урешъ,
Я крави-те да си циришъ». 25
Власа му Бога дума
Дума му и говори:
«Има царе ни ми знае
Де да иде, що да прави,
Чи ни слевалъ фафъ бахче-ту— 30
Виделъ си волове-те
Волове-те и крави-те,
Да ги фане ни са фащатъ
Чи си фъркатъ на високу.
Йоти са, царю, чудишъ? 35
Хаде ми слези фафъ бахче-ту,
Та си фани деветъ крави.
Ой Боже ле, ой Власе!
Йоти ми, Боже, думашъ
Да си фана деветъ крави, 40
Фъркатъ си Боже, летать
На високу ду небе-ту,
И да ида нафиле ми.
Даде му Бога ясна книга
Ясна книга златна китапе — 45
Та гу учи да си пее,
Учи гу веке научи.
Та си слезе фафъ бахче-ту,
Искара си златна китапа
Та си пее ясна песна, 50
Умирилъ си волове-те
Волове-те и крави-те.
Ни ми фъркатъ на високу
На високу на далеку;
Та си фаналъ деветъ крави, 55
Деветъ крави се на отбуръ,
Уткаралъ ги фафъ сарае—
Та ги курбанъ коле
Курбанъ коле на Власа Бога,
Чи му е Личенъ-денъ 60
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Като стигнували на мѣсто-то кадѣ-то били волове-то и крави-те, кметъ-тъ искарувалъ единъ китапъ, а моми-те запѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 3.
Боже ле Жийне ле,
Рама ти уйна
Пирмена на дрина,
Акрамъ ми нина.
Изъ иже ми уналъ 5
Стара ми стара звезница
Ялна ми вола нителна,
Нителна йощ' ми амница,
Дум' ми стоити,
Ним' ми летити.» 10
Ясна ми песна моми пели,
Деветъ ми крави ни фъркатъ;
Млади юнаци важица спуснали
Вързали крави привързали;
Три ми са крави бегали, 15
Три ми крави ни стоели
Да ги вързатъ съсъ важица;
Стара са кмета чуди
Йоти ми крави бегать,
Бегатъ ми йоще летатъ. 20
«Боже ле Власа ле,
Сегá, Боже, що да праве
Що да праве що сторе?
Какъ да ти курбанъ коле?
Деветъ самъ крави ни фаналъ, 25
Деветъ крави нителни.
Йоще ми рече ни утрече
Юда ми летна самувила
Та му дума говори:
«Е, ти ми стара кмета, 30
Я ми постой почекай
Дуръ да ми слънце изгрее.
Власа ми Бога слева
Слева ми Бога утъ небе
|
|
|
Утъ небе фафъ гора, 35
Фафъ гора фафъ пещера.
Я да закарашъ малки моми
Малки моми девойки,
Да увиетъ бели китки
Бели китки позлатени, 40
Да му кичетъ ясна глава.
Де му курбанъ колетъ,
Ша ми иде да си види;
Десна му рока фафъ кушере.
Утъ едно ду хиледа 45
Ду година, ду деветъ години:
Па си фащатъ деветъ крави
Та ги курбанъ колетъ,
Ни ми фъркатъ на високу
На високу на далеку. 50
Предъ да закаратъ крави-те старий-тъ кмета са скривалъ въ една пещера, а моми-те брали цвете та повевали китки и утивали въ пещера-та та му накичовали глава-та и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 4.
«Боже ле, Власе ле,
Каилъ си, Боже, станалъ
Да си слезешь утъ небе-ту
Утъ небе-ту на земе-та,
Та си седналъ фъ пещере-та; 5
Хаде каилъ да станешь
Да та кичи малка мома,
Да ти кичи ясна глава,
Та да дойдешь фъ наше селу.
Стара ти кмета курбанъ коле 10
Курбанъ коле деветъ крави,
Та си гозба гости,
И ти, Боже, на трапеза.
Кой си дойде да та види,
Да му дадешъ бела китка 15
Да си кити кушере-та,
Да му са плодни волове-те
Волове-те и крави-те,
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи». 20
Бога хми дума и говори:
«Китите ма накичите,
Вутре самъ рану фафъ селу-ту,
На трапеза си седнувамъ,
Та ма кмета гозба гости— 25
Лу кой дойде на трапеза,
Дарба гу дарувамъ,
Даруваиъ гу бела китка,
Да си кити кушере-та,
Да му са плодетъ волове-те 30
Волове-те и крави-те,
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи;
Кой си кушере-та ни кити,
Въ кушере му единица! 35
Ни сайдисалъ има царе
Чи гу училъ научилъ,
Курбанъ да ми коле,
Гозба да гости,
Трапеза да слага. 40
Кметъ-тъ накиченъ оставалъ въ пещере-та, а момчета-та и моми-те закарували крави-те и откарували въ село-то; закалали ги курбанъ и пѣели слѣдоюща-та цѣсна:
ПЕСНА 5.
Курбанъ коле има царе,
Курбанъ коле на небе-ту,
Курбанъ коле малу млогу
Малу млогу деветъ крави,
На Бога са мольба моли: 5
«Боже ле Власе ле,
Жива ма Юда учила,
Да си пее ясна книга,
Да си пее и да пише,
Учила ма, Боже, научила; 10
И ти, Боже, да ма учишь
Да си праве кушере-та.
Да ли дадешъ триста вола
Триста вола, триста крави,
Да ги карамъ тука долу 15
Тука долу на земе-та;
Йоще ми юнаци ни видели,
Йоще ми волове ни пасли,
Йоще ми крави ни цирили,
Та ми на поле ни урали, 20
Ни урали ни ми сели,
Какъ си уре тое слуга
На поле-ту фафъ бахче-ту,
Та си сее бела пшеница;
Какъ си уче млади юнаци 25
Да си пеетъ ясна песна,
Да си пеетъ да си пишетъ,
Ша ги уче да си уратъ,
Да си уратъ да си сеетъ,
Да си праветъ кушере-та». 30
Бога му вели ютговори:
«Е, ти, царю, има царю,
Мене ма на земе ни сайдисали,
Личенъ ми денъ ни правили,
Личенъ ми денъ Власинъ-денъ, 35
Курбанъ ми ни клали
|
|
|
Какъ ми, царю, колешъ.
Хаде, Боже, Хаде,
Кой ми каилъ стане,
Да ти прави Личенъ-денъ, 40
Да ти курбанъ коле
Деветъ крави сé на отбуръ,
Ша гу уче да си уре;
И му давамъ деветъ вола
Деветъ вола деветъ крави, 45
Давамъ му ги за дамина
Да ги има фафъ кушере;—
Я кой си каилъ ни стане.
Ни ти прави Личенъ-денъ,
Курбанъ ти ни коле, 50
Ни гу уче да си уре,
Ни му давамъ деветъ вола
Деветъ вола, деветъ крави —
А ку си ма, Боже, мами,
Па му са кушере упразнила, 55
Чи му кушере ни деснивашъ» —
Власа Бога каилъ станалъ,
Та му дава триста вола
Триста вола, триста крави.
На слуга си тимбихъ чини, 60
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да гу учи да си уре,
Да си прави кушере-та,
Училъ гу слуга научилъ—
Има царе ми уре 65
И ми уре и ми сее,
Па си прави кушере-та.
Закара си триста вола
Триста вола триста крави
Та си слезе на земе-та. 70
На Бога си курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ крави,
Та му прави Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ—
Бога му фафъ кушере 75
Та му стаду деснива,—
Доста му са стаду плоди,
Три му хиледи вола,
Три му хиледи крави,
Шерни крави белнити, 80
Кой ги види ашикъ станалъ —
На царе са мольба моли
Да му даде да продаде,
Да ги кара фафъ сарае.—
Я му царе ни дава, 85
Лу са шета пу земе-та.
Кой му каилъ станалъ
Курбанъ да си коле,
Да си прави Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ, 90
И да му са съ клетва заклева,
Деветъ му вола дава
Деветъ вола, деветъ крави,
И гу учи да си уре
Да си уре да си сее. 95
Та са волове наплодили
Пу земе-та пу дюне-та.
Егá си е мали сечу,
Събиратъ са седемдесé крале
Седемдесé крале седемдесé бана, 100
Та си праветъ Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ,
На Бога си курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ деветъ крави—
Власа Бога фафъ кушере 105
Та хми стаду деснива,
Та хми са стаду плоди
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи.
Кога-то са гощавали на трапеза-та седнувалъ кметъ-тъ накиченъ съсъ китки-те; кога-то са нагощавали сѣкой единъ зевалъ отъ китки-те; а моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 6.
Гозба гости има царе
Гозба гости седемдесе крале
Седемдесе крале седемдесе бана,
Чи му е Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ, 5
Курбанъ коле на Власа Бога,
Заклалъ ми е девендесе вола
Девендесе вола девендесе крави,
Златна трапеза сложилъ,
На трапеза малки моми, 10
Служба си моми служетъ.
Виде ми Власа Бога
Виде ми усмихна са,
Та си слезе утъ гора-та,
Та си седна на трапеза. 15
Я си пита Има царе:
«Е, ти, царю, Има царю,
Я ти, царю, да ми кажешъ
Кой ми прави Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-дееъ, 20
Кой ми курбанъ коле,
И язъ гу дарба дарувамъ,
Дарувамъ гу бела китка,
Да е тури фафъ кушере,
Да му са плоди телну стаду 25
Телну стаду воли-ту
Волиту кравиту,
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи;
Кой ми курбанъ ни коле, 30
Дарба гу ни дарувамъ,
Ни му давамъ бела китка,
Кой си нема бела китка,
Кушере му са упразнила,
Фафъ кушере му единица!» 35
Ютговори Има царе
Та му дума и говори:
«Боже ле, Власа ле,
Фала ти пу земе-та!
Пу земе-та Личенъ-денъ 40
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Седемдесе крале курбанъ колетъ,
Седемдесетъ крале седемдесе бана,
Курбанъ колетъ девендесе крави,
Та си гозба гостетъ, 45
Сложили златни трапези:
Давай, Боже, бела китка,
Да са плоди телну стаду
Телну стаду волиту,
Утъ едно ду хиледа, 50
Утъ хиледа три хиледи—
Да си уратъ на поле-ту
Да си уратъ, да си сеетъ,
Да си циретъ пресну млеку
Пресну млеку кравату, 55
Кой ми еде да та фали;
Царе му дума говори,
Я са Бога засмелъ,
Ясна глава си навада
Та дарува седемдесе крале, 60
Седемдесе крале седемдесе бана,
Дарува ги бела китка,
Та си китетъ кушере-та.
Сѣкой единъ зевалъ отъ китки-те, съ кои-то билъ на-киченъ кметъ-тъ; послѣ една мома утивала кадѣ-то били говеда-та та накичовала кошере-та и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 7.
Три са Юди фафъ бахче-ту,
Три са Юди самувили,
Повили си бели китки,
Повили ги позлатили,
Власа Бога накичили, 5
Ясна му глава бели китки,
Та му думать и говоретъ:
«Е, ти, Боже, мили братку!
Вутре ти Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ. 10
На земе, ти, курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ девендесе крави,
Девендесе крави сé на отбуръ,
Фальба, ти, на земе-та!
Китка та, братку, кичиме, 15
Кичиме та бела китка—
Слей си братку, слей
Слей си, братку, на земи-та,
Сидни, братку, сидни
Сидни, братку, на триниза, 20
Де ми са млади вуйни
Млади воини млади крале,
Кой ти тръзи бела китка,
И ти му, братку, давашъ,
Да é носи у дома си, 25
Да си кити волица-та:
Сегá му са деветъ вола
Деветъ вола, деветъ крави,
Ду година му девендесе;
Я да си рока деснишъ 30
Утъ небе-ту на волица,
Волица му са исполнила,
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи;
Да ни дадешъ бела китка, 35
Бела китка позлатена,
Волица му единица!
Ни си уре на поле-ту
Ни си уре ни си сее,
Поле му са запустилу,
Къщи му са усурили;
Малки му деца плакать
Плакать му деца викатъ, 45
Чи си леба ни едать—
Два му вола ни устанали.
Волица му са запустила.
___________
Друга пѣсна на хоро.
ПЕСНА 8.
Ай, Боже ле, Жийне ле,
Фъ наше селу Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Курбанъ, ти, царе коле,
Курбанъ, ти, коле деветъ крави 5
Деветъ крави, деветъ вола,
Мольба, ти, са моли:
Десна ти рока на волица
Та си волове удеснивашъ,
Ду година, ду три години 10
Утъ сто ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи—
Аи, ти, Боже, ни Жийне,
Мольба ни, Боже, чуешь!
Па ти ду година Личенъ-денъ 15
Личенъ-денъ Власинъ-денъ,
Та ти курбанъ колеме,
Колеме ти деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ—
Хуй, хуй Боже ле, 20
Боже ле Жийне ле.
Има: билъ нашъ царъ, кой-то изучилъ отъ Бога много занаяти и научилъ наши-те дедове.
Власинъ-денъ: праздникъ на Власа Бога.
Единица: само единъ му останалъ.
Деснива: благославя.
Крева: значи съди го.
Жийна: значи Господь.
Рама и пр. стари са рѣчи.
Дрина: мѣсто гдѣ-то колетъ курбане-то.
Акрамъ и пр. стари рѣчи.
Изъ иже ми уналъ: отъ село ги купилъ.
Звезница: хоже-та или кметъ-тъ.
Нителна: нестелена.
Амница: съсъ волъ несъбрана.
Дум' ми стоити: Да ми стоетъ.
Ним' ми летити: Да ни фъркатъ.
Далина: значи дамазлъкъ.
V.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ
ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ.
Едно врѣмя въ село-то на пѣснопѣецъ-тъ пролеть-та кога-то щели да дойдатъ Лестувици-те, събирали са деветъ моми та са пременували и ходили отъ къща на къща, та вързували на малки-те дѣца на десна-та рока едно бело и цървено конче отъ коприна и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Поминала заминала,
Та са лету зададе,
Съсъ лету лестувица 5
Лестувица пеперица.
Я знаешъ ли малку дете
Малку дете и юначе,
Я знаешь ли 'ли ни знаешь
У’ де иде лестувица 10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ, 20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земе доста фална
Доста фална плодувита 25
Плодувита уровита,
Думали са наши деди
Наши деди наши струци.
Богъ да бие Байна царе,
Закаралъ ги утъ край земе 30
Та ги каралъ презъ поле-ту
Презъ поле-ту, презъ море-ту,
Каралъ ги Сегá малу
Сегá малу три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ. 35
Я си тие доста плакали
Доста плакали и викали,
Чи си земе уставили
Плодувита уровита,
Та ги дукаралъ на пуста земе 40
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ;
Ни си градетъ силна града,
Лу си седетъ фафъ гора-та 45
Фафъ гора-та фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те.
.Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица, 50
Та хми дума приговори:»
Ой ле млади юнаци
Мдади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали'
Заплакали завикали? 55
Чи си ва царе закаралъ
Та ва дукаралъ на пуста земе
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ, 60
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хаде ми, юнаци, ни плачейте
Ни плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царе, 65
Ваше царе Байна крале,
Що да црави що да стори,
Чи му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара ду млади юнаци 70
Ду млади юнаци, малки моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земе
Пуста земе запустена,
Дека си йоще ни света 75
Дека си йоще ни уратъ,
Лу си седетъ фъ пещере-те
Фъ пещере-та фъ камене-те,
Белкимъ са засели пуста земе,
Да ни си е веке запустена. 80
Доста ми веке плачейте
Плачейте и викайте!
Що ми седналъ Дива крале,
Дигналъ си десна рока
Съсъ рока ва фальба фали, 85
Чи сте слели утъ небе-ту,
Де ми седетъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Ду млади юнаци, малки моми
Да си уратъ на поле-ту, 90
Да си уратъ да си сеетъ:
Та ви царе курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небе-ту.»
Какъ хми дума лестувица 95
Лестувица пеперица,
Йоще хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та и думать и говоретъ:
«Лесту ле лестувице, 100
Що е земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земе заселили—
Та си уратъ малки моми
И си уратъ и си сеетъ; 105
Дива царе курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си на фальба фали:
Я ни са е нажелилу
Нажелилу натажилу 110
Чи сме земе уставили
Плодувита уровита.
Курбанъ сме на Бога клали,
Клали сме деветъ крави
Деветъ крави елувити, 115
Елувити се на отбуръ,
Малки са моми готвили
Готвили ги умревали ги
Умревали ги съ бела китка
Бела китка и куприца, 120
Готвили ги доста умрениви,
Кой си еде Бога фали.
Какъ сме дошли на Белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ колеме,
Съсъ курбанъ гу фальба фалиме, 125
Курбанъ колеме даветъ крави
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ,
Та ги гответъ малки моми;
Туку моми що да праветъ, 130
Чи си флели фафъ бахче-ту
Да си бератъ бела китка
Бела китка и куприца,
Я си китка ни намерили,
Готвили си ни умревали, 135
Та хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та заплакали и завикали,
Та ни са тажну тажили,
Та са намъ нажелилу 140
Нажелилу натажилу.»
Я хми лестувица дума и говори:
«Е, бре вие млади войводи,
Що сте вие заплакали
Заплакали завикали. 145
Какъ си фоде на край земе
На край земе, мила ви отечина,
Ша си флеза фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Кацнувамъ си бела китка 150
Бела китка и куприца,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ,
Та си фарлемъ бела китка
Бела китка и куприца—
Малки моми на Белъ Дунавъ, 155
Йоку виетъ на поле-ту
Та си китка умрисатъ.
Яви си мольба моле.
Да пишете бела книга
Бела книга царну писму, 160
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да у виетъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да му варзатъ на рока-та 165
На рока-та на деснива-та,
Eгa си е веке лету
Лету и цролету,
Да му варзатъ да му думатъ:
Чи ни си е белу сукну 170
Белу сукну и царвену,
Туку си е маринка,
Устанала утъ край земе;
Какъ си фаркамъ на поле-ту
На поле-ту на Белъ Дунавъ, 175
Ша си фаркна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае—
Де си виде малки деца
На рока хми белу сукну
Белу сукну и царвену, 180
Белу сукну и маринка,
Ша си спусна бела китка
Бела китка и Куприна,
Та е зевать малки моми
Малки моми и девойки, 185
Та си гответъ и умреватъ.»
Чули ми ду млади войводи
Чули ми лестувица,
Та си писали бела книга
Бела книга царну пислу: 190
Кой си ималъ малки деца,
Варзалъ хми на рока-та
Варзалъ хми белу сукну
Белу сукну и царвену.
Кога-то щели да видеть лестовица, моми-те ходили отъ къща на къща и отвързували отъ ръки-те на дѣца-та конче-то и го турели въ бахче-то подъ камень; при него турели и една миризлива китка копрецъ назоваема, коя-то китка зевала майка-та на дѣте-то, и отъ нея турели въ мамжи-те, кои-то са готвили на курбане-те; кога-то зевала китка-та майка-та, пѣели моми-те слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Мале ле, мила мале,
Слези ми, мале, на дори,
Флези ми, мале, фъ бахче-ту,
Дигниси, мале, подигни
Подигни златенъ камень, 5
Де си е, мале, маринка,
Белу ми сукну царвену.
Фаркнала ми летнала
Летнала ми лестувица,
Летнала ми утъ край земе 10
Утъ край земе, слану море,
Летнала ми на Бель Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море,
Та си на дару циркала
Циркала, мале, напевала, 15
Фафъ уста хи бела китка
Бела китка и куприца,
Та са чудумъ чуди
Де да иде де да летне
Да си фарли бела китка 20
Бела китка и куприца,
Баксишъ носи утъ край земе.
Зачула е Юда самувила
Та хи дума и говори:»
|
|
|
