 |
Рецензия на книгу «Веда славян» 7 глава
|
|
|
|
Ни са живи малки деца,
Ни са живи ду хилница,
Ду хилница уродица.
Сегá, Боже, да дойдешъ
Фъ наше града фафъ сарае, 40
Да си седнешъ на трапеза,
Да си спуснешъ бела китка,
Бела китка бели цвете,
Да е спуснешъ на трапеза,
Фъ наше града Сура година, 45
Сура година Сурова -
Да са живи малки деца
Да са живи ду хилница,
Ду хилница уродица;
Задали са войводи-те, 50
Войводи-те баректаре-те.
Задали са съсъ ясна борина.
Та си палетъ ясенъ йогань,
Ясенъ йогань ясна борина,
Валилъ гу е наше царе,
Валилъ гу е ни погасналъ.
Спуснували са три отъ моми-те, та ходили по село-то и срукували момчета-та на «Ясень огань» да запалетъ борна и навалетъ дома си изново огань, кой-то огань имали за святъ; кога-то ходили по село-то пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 8.
Е юнаци млади войводи,
Млади войводи баректаре,
Баректаре войници!
Царе на сегá пратилъ,
Даде ни златна ябалка, 5
Съсъ ябалка ва покана кани:
Да земете ясна борина
Да дойдете фафъ сарае.
Фафъ сарае Сива Бога,
Слезалъ си утъ небе-ту 10
Та си дойде фафъ сарае,
Та гу царе причекалъ
Причекалъ гу на трапеза,
Вечерелъ е Суровъ Бадникъ,
Суровъ Бадникъ и Бадница, 15
Вечерелъ е навечерелъ са;
Какъ си станалъ да си иде
Уставилъ, си бела китка,
Бела китка бели цвете,
Съсъ китка Сура година, 20
Сура година Сурова;
Йоще си на царе порачелъ
Порачелъ му зарачелъ:
Какъ си фарлилъ парве либе,
Какъ гу фарлилъ фафъ зандана 25
Фафъ зандана три нидели,
Дуръ да дойдатъ войводи-те
Войводи-те баректаре-те,
Баректаре-те войници-те,
Да запалетъ ясна борина, 30
Да си валетъ ясенъ йогань
У дома си на йогнище,
Съсъ йогань Сура година,
Сура година Сурова.»
Рече Бога на утрече 35
Па си станá утъ трапеза,
|
|
|
Та си на царе подаде.
Подаде му златна ябалка,
Та му вели ютговори:
Е ти, царю, и везирю, 40
Прати си малки моми
Да си фодетъ утъ каща на каща,
Да си канетъ войводи-те
Войводи-те баректаре-те.
Баректаре-те войници-те, 45
Да запалетъ ясенъ йогань.
Да си валетъ на йогнище
На йогнище у дома си.
Кога то са събирали юнаци-те въ каща-та, гдѣ-то съвершавали праздникъ-тъ и колели курбанъ-тъ та са гощавали, старецъ-тъ хми зевалъ борна-та, и я запалелъ отъ огнище-то, на кое-то огань-тъ не изгасналъ: моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 9.
Сивчу ле Сива Бога,
Сегá, Сивчу, ни са лютишъ!
Змийна ти коне суру агне,
Що са вили люти змии
Люти змии усойници, 5
Що са вили на глава-та.
Варснали са малки птици,
Варснали са фаркнали—
Сегá Сива, да са ни лютишъ
Ни са задала Царна година, 10
Съсъ година ду три Юди
Ду три Юди Расеници,
Та си расетъ на земе-та.
Расетъ си бела града,
Бела града, люта грома, 15
Какъ си расетъ на поле-ту
Седби-те си повенуватъ
Повенуватъ посахнуватъ:
Мольба, ти, са царе моли
Да са веке ни лютишъ! 20
Чи си дошли войводи-те
Войводи-те баректаре-те,
Баректаре-те войници-те,
Подава хми ясенъ йогань
Та хми пали ясна борина, 25
Пали хми е дава хми е
Да си валетъ у дома си
У дома си на йогнище,
В утре ти личенъ-день
Личенъ-день Суровъ-день. 30
Утринь-та на Сурвакъ-день събирали са момчета-та и моми-те на едно место широка, то играели хоро и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 10.
Сива ле Сива Боже,
Ни е Сива веке Сивчу,
Сива му лику побелелу
Побелелу поблесналу,
Вили са люти змии 5
Вили са на глава-та,
Вили са утвили са,
Ни са веке люти змии
Лу са ясни пилци -
Та си фаркатъ на небе-ту 10
На небе-ту облаци-те,
Облаци-те и магли-те;
Я що му е люта коне
Люта коне налютена,
Ни е веке люта змийна 15
Лу си е суру агне;
Яхналъ гу Сива Бога
Та са шета пу земе-та..
Фъ десна му рока златна чеше.
Фафъ чеше студна вода 20
|
|
|
Та си раси на поле-ту,
Де си капне студна вода
Проникнали седби-те
Седби-те пшеници-те,
Прозебали ситни класе 25
Ситни класе съсъ пшеница;
Сива Бога ни е Сивчу,
Парва му Юда думилела
Та са веке ни люти—
Та си яхналъ барза-та коне 30
Барза та коне Суру агне,
Лику му побелелу
Побелелу поблесналу;
Ду сега е Царна година
Та си веке поминала, 35
Съсъ година ду три Юди
Ду три Юди Расеници,
Ни си расетъ на земе-та
Ни си расетъ бела града,
Бела града люта грома, 40
Ни си расетъ ни си виетъ,
Та си седби ни повенуватъ
Ни повенуватъ ни посахнуватъ:
Фафъ кащи Сура година
Сура година и Сурова, 45
Та са живи малки деца,
Живи са ду хилница
Ду хилница уродица.
Като играели хоро до вечерь-та до 7—8 часъ-тъ момчета-та съсъ моми-те фащали за рока-та старецъ-тъ, и отхождали въ една пещера, гдѣ то вѣрували че седела Първа Юда, коя-то извѣстила праздникъ-тъ; на нея заколювали курбанъ три църни кукошки, и моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 11.
Парва ле Юду,
Парва ле самувилу,
Йот' са, Юду, криешь?
Йот' са, Юду, таишъ?
Таишъ са, Юду, и са криешъ, 5
Криешъ са, Юду, фъ пещере-та:
Доста са, Юду, криешъ,
Доста са, Юду, таишъ.
Я излези утъ пещере-та,
Чи си иде наше царе 10
Курбанъ, Юду, ша ти коле,
Курбанъ, Юду, ду три пуйки
Ду три пуйки поцърнели;
Чи та е Бога пратилъ,
Пратилъ та на земе-та, 15
Та ни хаберъ носишъ,
Чи си е личенъ день,
Личенъ-день Суровъ-день.»
Какъ си пели малки моми,
Излела ми Парва Юда 20
Парва Юда самувила.
Излела ми утъ пещере,
Та са рукнá и подрукна.
Царю ле млада везирю,
Що ми, царю, стоишъ 25
Що ми стоишъ и ми чекашъ
Та ми курбанъ ни колешъ
Ду три пуйки поцарнели?
Па да, идешъ фафъ сарае
Да си срукашъ малки деца 30
Малки деца, малки моми,
Да ги пратишъ низъ града гулема
Да са шетатъ утъ каща на каща,
Да са шетатъ да суруватъ,
Да суруватъ и да пеетъ, 35
Чи си е личенъ-день
Личенъ-день Суровъ-день.
Кой си ги дарба дарува,
Живъ е ду хилница,
Зравъ е ду година; 40
На нива му-бела пшеница,
На лозе-ту белу грозде,
Фафъ бахче-ту Царвена ябалка,
Фафъ кащи му белу сукну;
Кой си ги дарба ни дарува, 45
Ни е живъ ду хилница,
Ни е зравъ ду година;
Нива му посахнала,
Пшеница му са ни рожда,
И пшеница белу грозде, 50
Белу грозде Царвена ябалка,
Царвена ябалка белу сукну.»
|
|
|
Парва Юда дума и говори,
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле ду три пуйки 55
Ду три пуйки поцарнели,
Парва Юда сииръ чини
Сииръ чини и са смее,
Сорце хи са удражилу
Чи хи царе курбанъ коле, 60
Та му даде бела китка,
Бела китка цозлатена:
«Имай, царю, бела китка
Имай е за веволе;
Чи да сретишъ Сура Ламие 65
Цала та погалнала,
Погалнала та ду поеса,
Та си веке загиналъ;
Искарувашъ бела китка
Бела китка позлатена, 70
Съсъ китка е усрелевашъ,
Та са, царю, утемнувашъ
Утъ неволе утъ злинива.»
Поварна са царе фафъ сарае,
Лу си флезе фъ силна града, 75
Изгрелу е ясну сланце,
Съсъ сланце личенъ-день
Личенъ-день Суровъ-день.
Та си собрá малки деца
Малки деца, малки моми, 80
Та ги прати да суруватъ
Да суруватъ и да пеетъ.
Кога-то ходили по кащи-те дѣца-та пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 12.
Сурва, Сурва, Сурова година,
Сурова година зрава година!
Сурва Сива на- земе-та
На земе-та фъ наше града,
Фъ наше града фафъ сарае, 5
Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Суровъ-день;
Та на прати на бахче-ту,
Де си е Парва Юда
Парва Юда самувила, 10
Та ни набрá бела китка
Бела китка Дриничева,
Та ни Юда зарачева
Зарачева порачева:
Да фодиме утъ каща на каща 15
Да пееме Сурва песна,
Да фалиме Сива Бога,
Сива Бога Сурва Бога;
Кой си на дарба дарува,
Живъ е ду хилница. 20
Зравъ е ду година:
На нива му бела пшеница,
На лозе му белу грозде.
Фафъ бахче му царвена ябалка,
Фафъ кащи му белу сукну; 25
Кой си на дарба ни дарува,
Ни е живъ ду хилница,
Ни е зравъ ду година;
Нива му посахнала,
Пшеница муса ни ражда, 30
И пшеница белу грозде,
Белу грозде Царвена ябалка,
Царвена ябалка белу сукну:
Ха, ха, днесъ си е личенъ-день
Личенъ-день Суровъ-день 35
Суровъ-день Сурвакъ-день:
Сурва Бога на земе-та,
Яхналъ си коне лестувица,
Та са шета низъ поле-ту.
ДРУГА ПЕСНА 13.
Сурва, Сурва Сурица!
Де си, Сурва, де си
На небе ли на земе?
Да си, Сурва, на небе.
Мольба ти са молиме, 5
Да си слезешъ фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Белина,
Фафъ Белина на белъ кладнецъ,
На белъ кладнецъ на чешма-та, —
Чи е слела Жива Юда 10
|
|
|
Жива Юда самувила,
Слела е на чешма-та
На чешма-та на белъ кладнецъ,
На рока хи златна чеше
Златна чеше, златна ибрица, 15
Я си вода ни точи,
Йоще та, Сурва, чека;
Слези, Сурва, слези,
Чи хи са веке дуделу,
Поминалъ ти личенъ-день 20
Личенъ-день Суровъ-день,
Суровъ-день Сурвакъ-день.
Шедба са сме шетали,
Фодили сме утъ града фъ града,
Утъ каща на каща, 25
Та на са дарба дарували; -
Прасни, Боже, утъ гора-та
Утъ гора-та утъ Белина,
Прасни, Боже, на поле-ту
На поле-ту бела вода, 30
Бела вода бела есна,
Де си капне бела капка,
Фафъ каща са живи зрави,
Живи са ду хилница,
Зрави са ду година; 35
На поле-ту бела пшеница,
На лозе-ту белу грозде,
Фафъ кащи белу сукну,
Фафъ бахче-ту Царвена ябалка,
Царвена ябалка и руица: 40
Кой си еде чиста леба,
Кой си пие руйну вину,
Кой си еде Царвена ябалка
Царвена ябалка и руица,
Тебе си, Боже, фальба фали, 45
Тебе си песна пее.
Силна си, Боже, усиленъ,
Що ти, Боже, у воле-та,
Правишъ, Боже, ни са чудишь
Ни са чудишъ ни са маешъ. 50
Дѣца-та са връщали пакъ въ каща-та гдъ-то билъ старецъ-тъ, и моми-те запѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 14.
Царю, царю господарю,
Шо си седналъ фафъ сарае
Та ни фодишъ фафъ гора-та,
Да си дигнешъ десна рока,
Да е дигнешъ на високу 5
На високу на небе-ту,
Бога си фальба фалишъ.
Подрукнá, са Жива Юда
Жива Юда самувила,
Подрукна са утъ гора-та 10
Утъ гора-та утъ Белина:
Де си, царю, де си?
Фафъ гора е Сурва Бога.
Сурва Бога и Сурица.
Точила самъ наточила 15
Точила самъ бела вода,
Бела вода есна вода
Фъ златна чеше фафъ ибрица,
Та гу самъ служба служила,
Пилъ е Бога бела вода 20
Бела вода есна вода,
Пилъ е Бога напилъ са.
Фтресна му са десна рока
Фтресна му са людна му са,
Утури са златна чеше 25
Утури са истури са,
Та си парена фъ тое града
Фъ тое града фафъ сарае
Фафъ сарае на поле-ту,
На поле-ту, на ниви-те, 30
На ниви-те на лозе-ту,
На лозе-ту фафъ бахче-ту,
Живъ си, царю, ду хилница,
Зравъ си, царю, ду година. 35
Като испѣвали горна-та пѣсна моми-те, старецъ-тъ закарувалъ моми-те, и утивалъ въ гора-та гдѣ-то моми-те запѣвали долна-та пѣсна, като фалили Бога заедно съсъ старецъ-тъ:
ПЕСНА 15.
Боже ле Сурва ле,
Сурва ле и Сурица!
Де си, Боже, на небе-ту,
Русни, Боже, десну йоку
Да си видишь да си зрейнешъ. 5
Фальба та фали наше царе.
Подигналъ си десна рока
Подигналъ е на високу
На високу на небе-ту,
Та си, та, фальба фали. 10
Парсналъ му си бела вода,
Бела вода есна вода,
Парсналъ му си фафъ сарае
Фафъ сарае, на поле-ту,
На поле-ту на ниви-те. 15
Подрукнá са млада царе
Та си дума и говори:
Боже ле Сурва Боже!
Дойдé, Боже, на земе-та
На земе-та фафъ гора-та, 20
Фафъ гора-та фафъ Белина,
|
|
|
Чи ти е личенъ день
Личенъ-день Суровъ-день,
Суровъ-день Сурвакъ-день,
Та си парсналъ бела вода, 25
Бела вода есна вода:
Та ти са мольба моле,
Да си дойдешь ду година.
Да си блесне ясну сланце,
И съсъ сланце личенъ-день, 30
Та ти, Боже, курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Деветъ ювна сé факлати
Сé факлати и ругати.
Първа Юда: била богица на небе-то; нехина та работа била да извѣстява на царюве-те праздници-те когá, ще бъдатъ.
Белита: значи свята, кадѣ-то само неоженети те ходили, а другъ нѣкой не ходилъ.
Ни увирашъ: значи не са приготювашь.
Църна Бога: той пращалъ сѣкакво зло на человѣци-те; за това кога-то била Църна година чували са отъ сѣкаква зла работа за да го не налютетъ.
Сура Ламица: было особенно имя на Църна Бога; кога-то билъ налютенъ изображавали го като Ламия съ деветъ глави и упашки.
Черица: значи худая.
Хилница: хиляда години.
Уродица: дуръ да стигне много роднини.
Белни вейки: значи святи.
Сухарци: сухи.
Ръсеници: Вѣрували че тѣзи Юди вървели на земя-та и съ ръсенье-то на нѣкоя вода причинявали на седби-те много злинъ.
Ръсетъ: значи пърскатъ.
Прозебали: знача испуснали.
Сурова: значи здрава.
Дриничева: вейка отъ дрянъ.
Сурица: Богъ на здраве-то.
Сypвa: Богъ на година-та.
Белина: наши-те дедове вѣрували че била на край земя, на коя-то слевали Богове-то и са гощавали;
Белина: значи Божiя.
Руица: значи дуне.
ЗА СУРОВ ДЕНЪ,
(Отъ другио певецъ).
ПЕСНА 1.
Сива, Сурва усивилъ са!
Седналъ ми Сива фафъ висина,
Фафъ висина фафъ зелена гора.
Дека му е златенъ кладнецъ.
Утъ вода-та силанъ йогань 5
Силанъ йогань ду небе-ту,
Утъ йогань ми Жива Юда —
Какъ са Юда пременила
Пременила наредила, 10
Дрехи хи са позлатени
Та си грее ясну сланце;
Фъ десна хи рока златна каната,
Фафъ каната жарна вода,
Фафъ лева хи рока златна чеше 15
Служба служи Сива Бога.
Малки моми долу на поле-ту,
Сека мома царна пуйка,
Сека мома чиста кулака,
На бога са мольба молетъ: 20
«Боже ле, Сива Боже!
Курбанъ ти, Боже колеме,
Днесъ ти е личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день:,
Днесъ ми слевашъ утъ небе-ту 25
Та ми седишъ фафъ гора-та.
Какъ си пиешъ жарна вода,
Какъ та служи Жива Юда,
Мольба ти са, Боже, молиме,
Да си фарлишъ златна чеше 30
Да си парснешъ жарна вода,
Да на парсне долу на поле-ту,
Да сме живи да сме зрави,
Да сме живи за илинче,
Да сме зрави ду суринче. 35
Па сме, Боже, фъ наше града,
Фодиме си утъ каща на каща,
Съсъ насъ иде Жива Юда,
Пременила са наредила са,
Фафъ рока хи златна каната, 40
Златна к шата златна чеше,
И фафъ чеше жарна вода,
Дека си ми Юда дойде,
Дека парсне жарна вода,
Сички са фъ каща живи, 45
Сички са фъ каща зрави,
Та си Юда дарба даруватъ,
На тебе си курбанъ колетъ
Царни пуйки, чисти кулаци.»
Какъ си моми песна пеетъ 50
На Бога са мольба молетъ,
Жива Юда на белъ кладнецъ,
Лику хи са позлатилу,
И подава златна чеше
Да си пие Сива Бога, 56
Фтегна Бога златна рока
Та си зева златна чеше,
Жарна вода ни си пие,
Лу е парснá, долу на поле-ту
Та посипа малки моми 60
И лику хми побелелу,
Утъ лику хми ясна зора,
Дрехи хми са позлатили,
Позлатили са побелели са,
Сива Бога дума си продума 65
На Юда си вели ютговори:
«Ой, ле Юду жива самувила,
Служба ма си Юду служила,
Днесъ ми е личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день, 70
Днесъ утъ мене изимъ имашъ
Да наточишь жарна вода,
Фафъ рока ти златна каната
Златна каната, златна чеше,
Та си слевашъ на поле-ту, 75
Де та чекатъ малки моми,
На мене си курбанъ колетъ,
Курбанъ ми колетъ царни пуйки,
Я на тебе китки бератъ,
Съсъ злату ги повиватъ, 80
Та та чекатъ на поле-ту,
Фъ силна града си та карать,
Та си фодишъ утъ каща на каща,
Дарба та дарунатъ златни китки,
Глава ти накичили, 85
Вогица си на нова година.
Три дни, Юду, на земе-та,
Йоку меркашъ фафъ гора-та,
Егá видишь темни магли
И си роси дребна роса, 90
Загърмелу затрещелу,
Да си фаркнешъ на небе-ту,
Поминалъ ми личенъ день
Личенъ-день Сурвакъ-день:
Разедихъ са, Юду, налютихъ са, 95
Застигнала царна година
Та е земе поцарнела.
Жива Юда почула са,
Та утидé на златенъ кладнецъ,
Подаде си златна каната 100
Та наточи жарна вода—
И си слезе долу на поле-ту,
Утъ лику хи ясну сланце,
Фъ гради хи ясна месечина,
Фъ скути хи дребни звезди, 105
Фъ десна хи рока златна каната,
Фъ лева хи златна чеше;
Малки моми са дусетили
Чи е жива Юда самувила,
Сека мома китка хи подава, 110
Та хи глава накичили:
Млада Богица на земе-та.
Жива Юда са засмела,
Та ги служба служи
Съсъ чеше хми жарна вода, 115
«Пийте ми, друшки, попийте,
Какъ си слуше Сива Бога
Та и васъ си служба служе,
Да сте живи, да сте зрави,
Да сте живи за илинче, 120
Да сте зрави ду суринче—
Йоще хми са лику уеснилу,
Блесналу хми ясна зора.
Фафсредъ моми жива Юда
Та е карать фъ силна града, 125
Жива Юда млада Богица,
Та са шета утъ каща на каща,
Малки моми песна пеетъ:»
Гледате ли чуете ли
Какъ на Бога милувалъ, 130
Та си прати жива Юда
Да са шета фъ наше града;
Кой си има бела китка
Бела китка и сасъ злату,
Баксишъ дава на жива Юда, 135
Турилъ хи е на глава-та,
Накичилъ е млада Богица,
Наточила жарна вода
Та гу вода напоева,
Кой ми пие жарна вода 140
Живъ ми е за илинче,
Зравъ ми е ду суринче.»
Пели моми и припели,
Сички чуетъ фъ силна града.
Малки моми китки праветь, 145
Юнаци ги позлатеватъ,
Какъ са шета жива Юда
Малки моми дарба е даруватъ,
На глава хи бели китки,
Сасъ злату са повиени; 150
Жива Юда мощне хитра,
Кой хи дава златна китка,
Подава му златна чеше
Та си пие жарна вода,
Кой хи китка ни дава, 155
Подава му студна вода,
Кой ми пие жарна вода
Живъ ми е за илинче,
Зравъ ми е ду суринче,
Кой ми пие студна вода 160
Боленъ лежи ду суринче.
На потстеле му кости гниетъ
Кости му гниетъ и кокале.
Тамамъ веке три дни поминали,
Зазърна са жива Юда 165
Погледна си фафъ гора-та,
Спуснала са темна магла,
Заросила дребна роса,
Загърмелу затрещелу,
Застигнала царна година. 170
Та си фаркна жива Юда,
Какъ си фърка на вишина
Моми хи песна испеватъ:»
Ой ти, Юду, млада Богица!
Какъ си фаркашъ на небе-ту 175
Искани си бела китка
Що е носишь на глава-та,
Та си парсни жарна вода,
Па та ду година чекаме,
Бели китки ти повиваме, 180
Богица си на земе-та—
Лу кой ти са мольба моли
Живъ си е за илинче,
Зравъ си е ду суринче-»
Жива Юда са удрагнала, 185
Исканала бела китка
Бела китка утъ глава-та,
Съсъ китка си вода парсна,
Жарна вода йогневита,
Какъ си парена жарна вода 190
Малки моми потемнели:
Утъ лику хми зора грее,
Зора веке ни хми грее
Туку хми са коса позлатила,
Та си фодетъ пу дома си. 195
Жива Юда на небе-ту
На небе ту дуръ при Бога.
Сива Бога налютилъ са
Налютилъ са разедилъ са,
Припасалъ си люта змие 200
Утъ глава-та ду ноги-те,
Фафъ роки му люта сабе
Люта сабе люта грома,
Пудъ ноги му темни магли,
Затемнилъ са сарае му, 205
Затемнилъ са потемнилъ са,
Чи е веке църна година.
Какъ си виде жива Юда,
Зъби кърцнá, кани хи са,
Чи са пременила наредила, 210
Подаде хи църна махрама
Та си метна на глава-та.
Седи веке фафъ сарае
И са бане фъ езеру-ту.
Дуръ си поминала църна година, 215
Дуръ са Сива утличилъ,
Утпаса си люта змие
Та е фърли на земе-та;
Де паднала люта змие
И поела пшеници-те 220
Пшеници-те и грозде-ту,
Веке флева фъ градове-те
Фъ градове-те, фафъ села-та,
Та са люту заканила
Да потруе малки моми. 225
Дуръ е змие призилила,
Та и Господь са налютилъ,
И си праща свети Гiорги
Съ тешка буздугана фафъ рока-та,
Съ тешка бездугана, съ люта сабе. 230
Свети Гiорги на река-та
На река-та на белъ кладнецъ,
Де си точетъ студна вода,
Де си точетъ малки моми;
Свети Гiорги съ бела коне, 235
Юнакъ си е надъ юнаци,
Та си слезе утъ бела-та коне,
Та ги пита и ги праши:»
Малки моми малки сесри,
Чулъ самъ, моми, казали ми, 240
Чи излела люта змие,
Поела ви пшеници-те
И си флева фъ градове-те,
Фъ градове-те фафъ села-та
Та са люту заканила 245
Да затруе малки моми.»
Какъ ми чуетъ моми-те
Заплакали завикали,
Утмалъ му дума приговаретъ:
«Юначе ле незнайна делие, 250
Тука долу си е люта змие,
Тука долу на река-та,
Днесъ си флезе фъ наше града
Таинъ зела деветъ моми,
Па си вутре рану иде; 255
Хемъ са йоще кани:
Три нидели фъ наше града,
Таинъ хи е деветь моми,
Дуръ да моми покърдиса!
Що са Господь налютилъ 260
Та е наетъ сторилъ
Да затруе малки моми,
Да запусти наше града?»
Свети Гiорги ми заплака
Та хми дума и говори:» 265
Фодите, моми, кажите ми
Дека си е люта змие -
Господъ си ма пратилъ
Да е сека залугъ пу залугъ,
Да отемна ваше града.» 270
Моми си му приговаретъ:
Брé юначе, брé делие,
Какъ си наетъ сторилъ
Да загинешъ младу и зелену,
Поева та затрува та! 275
Свети Гiорги ни са плаши,
Я си копнá, бела-та коне
Та утидé на река-та.
Люта змие на слънце-ту,
Протегнала десна нога 280
Та е дремка нападнала,
Люта змие съсъ три глави.
Свети Гiорги са подрукнá,:
Ой, ти змие Сура Ламие,
Фърлилъ та Бога на земе-та 285
Белкимъ са удавишь фафъ река-та,
Я си излела на поле-ту
Та поевашъ пшеници-те;
Кой та врагъ нанесе
И да флезешъ фъ силна града 290
Дека флела Жива Юда
Та пърснала жарна вода,
Лу кой пие жарна вода
Живъ си е за илинче,
Зравъ си е ду суринче: 295
Господъ ти са налютилъ,
Мене си изимъ дава
Да та сека залугъ пу залугъ.»
Люта змие вели ютговори:»
Флела самъ фъ силна града, 300
Дека е фодила Жива Юда,
Пърснала е жарна вода,
Ни самъ фодила, ниту фоде,
Лy си фоде утъ къща на къща
Дека Юда ни фодила, 305
Дека дарба е са ни дарили,
На глава-та хи китка ни турили.
Свети Гiорги ни е слуше,
Лу искара тешка бездугана
Ду три глави хи посица, 310
Та истекли ду три реки:
Първа река руйну вину,
Втора река бела пшеница,
Трета река пресну млеку.
Какъ нидели малки моми, 315
Фанали му бела-та коне,
Фанали гу за юзда-та,
Та пу са мольба молетъ,
Да хми дойде фъ силна града
Фъ силна града дуръ при царе, 320
И царе гу дарба дарува.
Свети Гiорги вели ютговори:
«Ни духодамъ, моми, фъ силна града
Фъ силна града и при царе,
Лу си фоде на небе-ту, 325
На Бога изметъ чинамъ.
Ваше царе дарба ма дарува,
Eгa ми е личенъ-день
Личенъ-день Гергювъ-день,
Да ми коле суру агне, 330
Суру агне позлатену.
Речь-та йоще ни утрече
Копнá коне ни са виде,
Лу си фъркна на небе-ту.
Малки моми фафъ сарае 335
Фафъ сарае дуръ при царе,
Та му думать и говоретъ:
Ой ти, царю и везирю,
Чулъ ли си, царю, виде ли
Чи си дойде юнакъ на земе-та? 340
Юнакъ си е утъ небе-ту,
И си яха бела коне,
И си има тешка буздугана,
Та посече люта змие,
Истекли са ду три реки: 345
Първа река руйну вину,
Втора река бела пшеница,
Трета река пресну млеку,
У темна ти силна града.
Фанахме му бела коне, 350
Фанахме гу за юзда-та,
Да ти дойде фафъ сарае,
Дарба, царю, гу дарувашъ.
Той ни вели ютговори: 355
Ни духодамъ, вели, фъ силна града
Фъ силна града и при царе,
Лу си фоде на небе-ту
И на Бога изметъ чинамъ.
Ваше царе дарба ма дарува,
Eгa ми е личенъ-день 360
Личенъ-день Гергювъ-день,
Да ми коле суру агне,
Суру агне позлатену.
Рече юнакъ ми утрече
Та си фъркна на небе-ту. 365
Силна царе какъ ми чуе,
Йоще му са ни верува,
Я си яхна барза-та коне,
Та утиде на река-та.
Нищу нема на река-та! 370
Йоще текатъ ду три реки:
Първа река руйну вину,
Втора река бела пшеница,
Трета река пресну млеку.
Дуръ тога ми царе уверувалъ. 375
Та са върна фафъ сарае
Фафъ сарае у дома си.
Та си чека личенъ-день
Личенъ-день Гергювъ-день.
Какъ са веке зададе 380
Личенъ-день Гергювъ-день,
Царе ми е фафъ гора-та,
Де му пасе сиву стаду,
Избира си прибира си,
Три дни си избира суру агне, 385
Тамамъ агне си намери,
Тамамъ веке да си иде,
Зададе са Жива Юда
Жива Юда самувила,
Подрукна са зарукна са:» 390
Варай, царю, фъ силна града,
Намери си суру агне,
Та си фодишъ фафъ сарае,
Съсъ злату гу позлатевашъ,
Та гу курбанъ колешь, 395
Чи са зададе лиденъ-день
Личенъ-день Гергювъ-день,
Свети Гiорги града ти утемналъ,
Погубилъ е люта змие.
Я да знаешъ силна царю: 400
Да ни си ти флезохъ фъ силна града,
Да ни си та поихъ жарна вода,
Люта змие та затрула,
Дуръ да дойде свети Гiорги
Запустилъ са силна града! 405
Я си фани деветъ ювна,
Деветъ ювна се ругати,
И на мене курбанъ колешъ,
Чи да ни ми колешъ,
Разедихъ са налютихъ са, 410
На Сурвакъ ни ти ида,
Ни та пое жарна вода.»
Рече Юда ни утрече
Ни са виде фафъ гора-та.
Па си царе фъ сиву стаду, 415
Прибира си избира си,
Намери си деветъ ювна,
Деветъ ювна се ругати,
Утиде ей фафъ сарае
Фафъ сарае у дома си. 420
На свети Гiорги курбанъ коле
Курбанъ коле суру агне,
Суру агне позлатену;
|
|
|
