 |
Рецензия на книгу «Веда славян» 11 глава
|
|
|
|
Та си тератъ малка мома
Малка мома Дургана Юда —
Намера е намерили 45
Съ бели китки на глава-та,
Фафъ ръки-те златна пенчира,
Фафъ пенчира бели китки,
Какъ са шета низъ гора-та
И си фърле билька коприца; 50
Моми хи са мольба молетъ
Да хми даде бели китки
Бели китки и цървени.
И мома ги дарба дарева,
Та хми дума и говори: 55
«Накичите ми са малки моми
Бели китки на глава-та.
Я фафъ гора да ни седите,
Да слезете долу на поле-ту
Фъ Кайле града, 60
И ва чека Има царе.
Намера намерилъ суру агне,
Суру агне едно у майка,
И ва чека фъ Кайле града,
На Бога гу курбанъ колете, 65
И му пеете ясна песна,
Ясну слънце фалите!
Какъ изгрева на земе-та
И съсъ негу сичку иде,
Бела пшеница белу грозде, 70
Злату праща на земе-та,
Чисту злату белу сребру:
И какъ фальба да са ни фали!
Курбанъ да му са коле.»
Деветъ моми са накичили 75
Бели китки на глава-та
Бели китки и цървени,
Фафъ ръки-те билька коприца
Сичка земе са уфисала!
Слели моми на поле-ту 80
На поле-ту фъ Кайле града,
Де ги чека Има царе.
И ги кара фафъ земна пещере,
Та на Бога курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ суру агне, 85
Суру агне едно у майка,
И му пеетъ ясна песна,
И царе ги гозба гости
Малу млогу три нидели.
И хми прави златну уралу, 90
Та си уратъ фафъ бахче-ту,
И си сеетъ бела пшеница
Бела пшеница белу грозде;
Йоще три нидели поминали,
И си жнеетъ бела пшеница, 95
И си бератъ белу грозде —
Та си месетъ чиста леба,
И си праветъ руйну вину.
Утъ тога е хадетъ устаналъ,
Да са пее тае песна, 100
И да фоди малка мома
Да са шета низъ гора-та,
Та и гласумъ да си рука
«Иди си, зима, иди си
Да си дойде лету.» 105
VIII.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ
УГАВИТА-ДЕНЕ.
Пролеть-та около Гергювъ-денъ колели курбане; деветъ моми утивали фъ гора-та при стадо-то, и фащали деветъ ювна или ягне-та за курбанъ-тъ; тези моми испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
|
|
|
ПЕСНА 1.
Пасешъ, стаду, фафъ гора-та,
Я ни слевашъ на поле-ту
На поле-ту на ниви-те;
Чи фъркнала Сура Ламие
Погасила сичку поле: 5
Погасила пшеници-те
И реки те присушила!
И на стаду са заканила,
Чи е стаду фафъ гора-та
Та ни слева на поле-ту, 10
«Чекай, стаду, почекай
Дуръ да дойда фафъ гора-та,
Ша та руна на поле-ту
Да са давишь фафъ белъ Дунавъ!»
Мощне са си, стаду, уплашилу 15
Та ни слевашъ на поле-ту.
Фала, стаду, на Гручу войвода,
Чи е слезалъ утъ небе-ту
Съсъ йогнена сабе фафъ ръки-те,
Та погуре Сура Ламие, 20
Ни са виде що станала.
Свърти са, стаду, запрей са.
Да ти видим' деветъ ювна,
Деветъ ювна се факлати
И факлати се югичи, 25
Да си слезать на поле-ту
На поле-ту и фафъ града
И фафъ града фафъ сарае,
Бъденъ си е веке вечерь.
Царе ми седи на йогнище, 30
На Бога си йогань вали,
Самъ е царе палитъ,
Палить си е на игна Бога,
Та му курбанъ коле
Деветъ ювна сé факлати, 35
Мои и си курбанъ сечеме,
Та си готвиме манже бъдница
Дуръ са йогань сейналъ,
Па са гозба гостиме,
Бога си фала фалиме! 40
Чи е пратилъ Гручу войвода
На поле-ту на ниви-те,
Сура Ламие ни саидисалъ,
Погуре é погуби é:
Три са реки истекли 45
Проникнали пшеници-те,
Реки-те са протекли
И фафъ гора пресну млеку,
Та на Бога ва курбанъ колеме».
Та са стаду свърте 50
И свърте са и запре са.
Излели са деветъ ювна,
Деветъ ювна сé факлати
Сé факлати сé югичи,.
Та ги моми закарали 55
Фъ сарае ги уткарали
Фафъ сарае и при царе.
Царе си е на порти-те,
Пременилъ са наредилъ са,
Та причека малки моми. 60
Съсъ ръка си злату вие
Та си злати деветъ ювна,
Позлати ги нареди ги,
Рогове-те позлатени,
И хми метна златна махрама. 65
Припели са моми запели са,
И излезе първу любу
Та си ги дарба дари
Утъ бахче-ту бели цвете
Бели цвете златни китки, 70
|
|
|
Та си моми накичили,
Та са моми пременили:
Вутре си е цветенъ месецъ,
И съсъ месецъ слънце изгрелу
Та си грее фафъ сарае, 75
Та са царе приготовилъ
Йогань да си вали,
Курбанъ да си коле.
Запели са малки моми. 80
__________
Кога-то закарували овни-те и дохождали въ къща-та на старий-тъ селенинъ, кой-то ги причекувалъ като билъ премененъ съ най-харни те дрехи,испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Ой ти царю и везирю,
Препаши си, царю, златна махрама,
На Бога си мольба молишъ,
На йогнище йогань валишъ,
Сейна йогань дуръ на Бога, 5
Златну дъру на йогнище;
Йоще йогань са ни валилъ,
Сама Бога да си слезе
Сама Бога на йогнище,
Да си вали сейна йогань, 10
Палитъ му си на йогнище,
Та му курбанъ колешъ
Деветъ ювна се факлати
Се факлати и югичи,
Подавашъ ни златна ноже, 15
Та ги сечеме залугъ пу залугъ,
На йогнище ги готвиме,
Сейна огань сейна манже,
Кой ми еде и ми пие
Причекалъ си цветень месяцъ: 20
Пшеница му фафъ хамбаре,
Руйну вину фафъ дреница,
Пресну млеку фафъ ведрица,
Пресну сирене фафъ цедила.
____________
Старий-тъ селенинъ Палитъ назоваемъ припасувалъ са съ едно чисто платно, и турелъ дърва та на огань-тъ, после излѣвали моми те, и тога той кришомъ турелъ огань, и са запалели дърва та, тога рукнувалъ моми те и хми казувалъ че самъ Богъ повѣлилъ на слънце то какъ си грее да капали огань-тъ; той на огнище-то колелъ курбанъ-тъ, а моми те го секли залогъ по залогъ и го готвили като испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 3.
Боже, Боже, мили Боже
Царе ти са Боже моли,
Да си слезешь на йогнище,
Дека си е златну дъру,
Да си валишъ сейна йогань, 5
Хеле му си мольба услушелъ.
Самъ си, Боже, ни слезалъ,
Я си прати ясну слънце
Та си грейна на йогнище,
Та си вали сейна йогань, 10
Палитъ ти е млада царе;
Седналъ си на йогнище
Та ти курбанъ коле
Деветъ ювна и факлати,
Сé факлати сé югичи, 15
Нее ти курбанъ сечеме
Сечеме гу залугъ пу залугъ,
Готвиме гу сейна манже,
Сейна йогань сейна манже;
Я ти са мольба молиме, 20
Кой си яди и си пие
Да причека цветень месецъ:
Пшеница му фафъ хамбаре,
Руйну вину фафъ дреница.
Пресну млеку фафъ ведрица, 25
Пресну сирене фафъ цедила;
Кой ни еде и ни пие,
Съсъ клетва гу приклевашъ:
Какъ е царе на йогнище
Та си йогань вали, 30
|
|
|
Той да си е у дома си,
Да си свие бели ръки
Да ги свие и да плаче
И да плаче и да вика,
Чи си месецъ ни причекалъ, 35
Цветень месецъ Угавита:
Чи си нема бела пшеница
Бела пшеница фафъ хамбаре.
И си нема руйну вину
Руйну вину фафъ дреница; 40
Стаду му е фафъ гора-та,
Задули са ветрове-те
Ветрове те самувили-те,
Съ ветрове-те Сура ламие
Поела му сиву стаду, 45
Та си нема пресну млеку
Пресну млеку фафъ ведрица,
Пресну сирене фафъ цедила.
Пели моми и припели са,
Готвили си сейна манже, 50
Седнали си на трапеза.
Подрукна са царе зарукна са,
Бре юнаци малки моми,
Кой ми дойде фафъ сарае
Фафъ сарае на йогнище, 55
Гозба да гу госте.
Да ми еде сейна манже:
Пшеница му фафъ хамбаре,
Руйну вину фафъ дреница,
Пресну млеку фафъ ведрица, 60
Пресну сирене фафъ цедила.
ЗА УГАВИТА – ДЕНЪ
(Саще отъ другь пѣвецъ).
Едно время въ село-то на пѣснопѣецъ-тъ, една стара баба кога-то вейке било пролеть утивала въ гора-та съсъ моми и испѣвала слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Кали Кали Баваница
Слези Кали фъ наше града.
Цвете ранишь китки виешъ,
Сега Кали афъ бахче-ту
Цвете берешъ китки виешъ, 5
Да са Кали веке ни бавишъ.
Фафъ гора са малки моми
Малки моми и девойки,
Де та чекатъ сега малу
Сега малу три нидели, 10
Слези Кали накичи ги;
Чи са наетъ сторили:
Три нидели са седели,
Йоще три нидели да седетъ,
Па да си ги Кали ни накичишъ, 15
Да хми дадешъ бели цвете
Бели цвете утъ бахче-ту,
Ни са вращать у дома си,
Чи хми са зима дудела!
На седенки ни излели, 20
Платну си ни белили,
Тенки си дари ни ткали;
Чи ги праща стара майка
Се фафъ гора фафъ планина
За йогань си дърва бератъ 25
________
Въ гора-та баба-та накичела моми те съсъ китки, а тие пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Слела е Кали Баваница,
На глава хи златна тремина,
Фафъ тремина бели цвете,
Съсъ ръки си китки вие
Накичила малки моми 5
Малки моми и девойки —
Низъ гора си цвете сее,
Рукнала са подрукнала:
«Иди си, Зима, иди
Лету, Зима, да си доиде, 10
На моми са зима дудела,
Мощне си люта снегувита!
На седенки ни излели,
|
|
|
Платну си ни белили,
Тенки си дари ни ткали.» 15
Песна ми, Зима, чуешъ,
Чи самъ Слела утъ небе-ту
Низъ гора си цвете сее,
Малки самъ моми накичила,
Та са лету зададе: 20
Скрий са, Зима, фафъ сарае,
Заключи си марсоле-те
Марсоле-те ледници-те,
Ледници-те снегове-те,
Чи си веке ни съдила.
___________
Филка Милушка: вѣрували едно врѣмя че тия дохождала отъ небе-то съ Богово дозволенiе и прогнювала зима-та.
Руже: тринтафилъ
Летна Бога: вѣрували че той билъ съдилъ на слънце-то, и му повѣлелъ да изгрева и да става лето.
Първа дене: билъ определенъ на Първа Юда предста-телка на пролеть-та.
Летница: било направено въ гора-та, въ коя-то колели курбане-те само на Лѣтна Бога.
Усениви: много миризливи.
Руе: билъ Богъ предстатель на лозiе-та.
Руинъ-денъ: праздникъ на Руе, и колели курбанъ наши-те дедове кога-то искарували ново вино; на това праздникъ играели хоро съсъ свирки и тъпане.
Йогневили: значи йогань искаруватъ.
Храмина: прескутникъ.
Ужина: ножь, съ кой-то колели курбане-те.
Ясно пиле: колели курбанъ само презъ лето то; ясно са зовело, защо то го фащали само кога-то грело слънце то, инакъ не го колели курбанъ, и не билъ приетъ на Бога.
Траница: казанъ.
___________
Руна: значи бутамъ.
Югиче: овни-те кои-то карали стадо-то кога-то пасло въ гора-та.
Дреница: значи съдътъ, въ кой-то стоело вино-то.
Угавита: лѣтенъ ветеръ топлий.
_________
Йогне Богъ; вѣрували наши-те дедове че той съдилъ на слънце-то и на топлина-та, понеже той му давалъ светило и топлина за да грея на земя-та.
Maгаma: билъ най-големий-тъ месецъ на година-та.
Асуита: билъ праздникъ големъ на Бога определенъ.
Има: билъ царь на наши-те дедове, за кого-то вѣрували че лафувалъ съ Бога, и той написалъ ясна книга по Богово внушенiе, и я далъ на человѣци-те да са молетъ на Бога.
__________
Дургана: била Богине на небе-то.
Коприца: била билька миризливи, съ коя-то моми-те причекували лето-то.
Пьрва Юда била Богине на небе-то; била мома отъ коя-то и слънце греело, послѣ станала звезда.
Първи месецъ: билъ определенъ въ празднуванiе на Първа Богине.
Пенчира: значи нѣщо плетено за цвете като кошница.
Ухивате: радувате.
Кайле: билъ градъ големъ, въ кой-то седелъ Има царе; много пъте тука слевали змеюве-те отъ небе-то и ги гощавалъ Има царе.
Уфисала: размирисала.
_________
Кали: била предстателка на лето-то.
Баваница: била Юда, коя-то преминовала врѣме-то.
Ранишъ: значи къцашъ.
Тремина: панеръ, саханъ.
Марсоле: капешки-те, кои-то замръзнуватъ зимно врѣмя какъ си капетъ.
Ледница: значи ледове.
_________
IХ.
ЛИЧЕНЪ - ДЕНЬ
СИРИНЪ - ДЕНЬ.
Кога-то наши-те дедове празднували Сиринъ-денъ ходили седемъ моми въ гора-та гдѣ-то били стада-та на сички-те селене; за това ги събирали сички-те въ гора-та на едно место, и моми-те испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
|
|
|
ПЕСНА 1.
Зададе са личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сиринь-денъ,
Съсъ денъ иде Сира-Бога,
И съсъ Бога Гора Юда
Гора Юда башъ чобанка, 5
Слели ми са фафъ гора-та,
Дека си е Ноню юнакъ
Та си пасе сиву стаду.
Сира Бога фъ пещере-та,
Гора Юда фафъ гора-та, 10
Афъ десна ръка златна кавала,
Афъ лева ръка златна тоега,
На юнакъ вели ютговори:
«Варай, Ноню, чобанъ Ноню,
Три години, Ноню, фафъ гора-та 15
Три години стаду пасешь,
На ти стаду умалева!
Та ми са си, Ноню, плакалъ,
Тъжба ми са си, Ноню, тъжилъ.
Чи ти са стаду ни плоди, 20
Лу ти йоще умалева.
Та ми Ноню думиле,
Та ми са, Ноню, нажели
Нажели ми са натъжи ми са,
На Бога са мольба моле, 25
И на Бога на бабайку,
Eгa си гу служба служе
И си пие студна вода,
Вода съ ръка да пърсне
Да си пърсне на тое-ту стаду, 30
Та да ти са стаду наплоди.
Бога ми мольба ни чуе,
Туку ми са разедилъ,
Разедилъ ми са налютилъ ми са,
Утмалъ ми дума приговори: 35
«Ой, ле моме Гора Юда,
Йоти ми са мольба молишь?
Три години Ноню фафъ гора-та
И си пасе сиву стаду,
Какъ си ми е личенъ-денъ 40
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Юди самодиви фъ пещере-та
Излели са фафъ гора-та,
Намерили чобанъ Ноню,
Терали му суру агне, 45
Суру агне ни хми дава,
Терали му пресну млеку,
Пресну млеку ни хми дава!
Юди ми курбанъ ни колетъ,
Пресну млеку ни ми едатъ, 50
Та ни ми е веке личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ:
Пресну млеку ни сирили,
Ни ми яли фафъ гора земена.
Юди слели на поле-ту, 55
На поле са юнакъ намерили
Чи си пасе сиву стаду,
Малу стаду триста овци,
Едно си му суру агне.
Юди му велетъ и говоретъ: 60
«Ой ле юнакъ младъ чобанинъ,
Знаешъ ли 'ли ни знаешъ?
Вутре си е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ:
И на Бога курбанъ колеме, 65
Та ти са мольба молиме,
Да ни дадешъ суру агне,
Да ни дадешъ пресну млеку,
Суру агне курбанъ колеме,
Пресну млеку сириме, 70
На Сира Бога са молиме,
Да ти плоди сиву стаду:
Триста овци ми пасешь,
Три хиледи да ми пасешъ.»
Младъ чобанинъ вели ютговори: 75
«Ой ле вие Юди Самодиви,
Що си паса сиву стаду,
Едно ми е суру агне,
Самъ си гу курбанъ коле,
Вутре си е личенъ-денъ 80
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Да ви дамъ суру агне,
Ша идете фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Язъ уставамъ на поле-ту, 85
На Бога си курбанъ ни коле,
Та ни ми е личенъ-денъ
Личенъ - денъ Сиринъ-денъ.
Eгa си ма бабайку пратилъ
Да му паса сиву стаду, 90
Съсъ клетва ма приклевалъ:
«Eгa си е, сину, личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Суру агне да си имашъ,
Аку ни гу курбанъ колешъ, 95
Пресну млеку да ни сиришъ.
Умалналу ти сиву стаду,
Ни си веке младъ чобанинъ. »
Тука долу на река-та
На река-та пещере-та, 100
Аку си ми каилъ ставате,
Да седите на поле-ту
Дуръ да ми изгрее ясну слънце
И съсъ слънце Личенъ-денъ;
Фъ пещере-та курбанъ да колете, 105
Да ви сире пресну млеку,
Дукарувамъ суру агне,
Та си гу курбанъ колете,
Макаръ да ми е само фафъ стаду,
За едно ми Бога деветъ дава. 110
Юди ми каилъ станали,
Та чекали на поле-ту
Дуръ изгрелу ясну слънце,
И съсъ слънце личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ. 115
Чобанинъ си фана суру агне,
И си цира сиву стаду,
Напълни си ведрица-та
Напъли си пресну млеку,
Утишли ми фъ пещере-та. 120
Юди ми курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ суру агне,
Чобанинъ ми сири пресну млеку.
Та ми чобанинъ думиле,
Стаду му са на поле ни плоди, 125
На година едно суру агне!
Какъ ма, мома, служба служишъ
На стаду му вода пърснахъ—
Eгa ми са чобанинъ върнахъ,
Стаду му три хиледи! 130
Я ма Ноню ни саидисалъ,
Фафъ гора ми курбанъ ни коле,
Какъ ма Ноню ни саидисалъ,
Та и язъ гу ни саидисувамъ:
Вутре рану стаду му са примами 135
Та си бега утъ гора-та,
Ни е Ноню башъ чобанин».
Какъ ми дума Бога и бабайку,
Ти ми, Ноню, думилевашъ,
Та му са мольба моле, 140
Да ми слезе фафъ гора-та
Фафъ ropa-та фъ пещере-та.
Та му, Ноню, курбанъ колешъ.
Бога ми е фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та, 145
Дека си са Юди Самодиви,
Вутре си е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Та си Бога мене пратилъ
Да ти терамъ суру агне— 150
Юди Самодиви каилъ ни станали
Да ти тератъ суру агне—
Слънце веке изгрева
Задава са личенъ-денъ 155
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Та ма чека Сира Бога;
Три години ти са стаду ни плодилу,
Сé ти стаду умалевалу;
Да ми дадешъ суру агне, 160
Стаду ти са наплодилу:
Стаду ти е три хиледи,
Станалу ти триста хиледи!
Ютговори чобанъ Ноню:
„Бегай, Юду, побегнала, 165
Искарувамъ люта срела
Та та усрелевамъ на сърце-ту.
Колку ми е стаду умалналу,
Йоще ми терашъ суру агне
Да ми стаду подмамишъ! 170
Сира Бога да е каилъ ставалъ,
Да му коле суру агне,
Наплодилъ ми сиву стаду».
Разеди са Гора Юда
Разеди са, налюти са, 175
Ни утиде фъ пещере-та,
Я си свири златна кавала
И си фърли златна тоега,
Сиву стаду са распелелу.
Чобанъ Ноню ми заплака 180
Та хи вели ютговори:
«Запрей ми, Юду, сиву стаду,
Та ти фащамъ суру агне,
Та ти цирамъ пресну млеку».
Юда му вели ютговори: 185
«Хемъ ми давалъ, хемъ ни давал
Стаду-ти са веке распелелу,
Касметъ ималъ чобанъ Круна
Чобанъ Круна на поле-ту.»
Сиву стаду долу на поле-ту, 190
Та гу пасе чобанъ Круна.
Та утиде Гора Юда
Та му вели ютговори:
«Помабогъ ти чобанъ Круна!
Вутре си е личенъ-денъ 195
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Та си на Бога курбанъ коле
Курбанъ коле фъ пещере-та:
Давашъ ли ми суру агне
Давашъ ли ми ли ни давашъ? 200
Ютговори чобанъ Круна:
«Варай, Юду, Самодива,
Давамъ ти суру агне,
И ти давамъ девендесé ювна,
Руди ювна сé факлати, 205
За мене ги курбанъ колешь,
Да ми са плоди сиву стаду."
Рече йоще ни утрече
Та си фана суру агне,
Предели хи девендесе ювна, 210
Руди ювна се факлати,
И хи цира пресну млеку,
Напълни хи ведрица-та.
Та му Юда вели ютговори:
«Варай, Круна, младъ чобанинъ, 215
Ни самъ, Круна, Юда Самодива,
Лу самъ Гора Юда Самувила;
Що ти дойде сиву стаду,
Стаду си пасалъ чобанъ Ноню,
Потерахъ му суру агне, 220
Потерахъ му, ни ми даде!
Засвирихъ си съсъ златна кавала
И си фърлихъ златне тоега,
Та му стаду побегналу
Та ми слезе на поле-ту, 225
Запаса ми съсъ тое-ту стаду,
Чи си даде суру агне;
Само ти агне фафъ стаду,
Я гу даде на Юди Самодиви
Та гу курбанъ колетъ; 230
Какъ си служе Сира Бога,
Сира Бога бабайку ми,
Вода пърсна на тое ту стаду,
Стаду ти триста хиледи!
Закарай ми девендесе ювна 235
Та ми фоди фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Да си видишъ Сира Бога,
Да му сиришъ пресну сирене,
Та ти брани сиву стаду». 240
Чобанъ Круна ни са чуди,
Устави си сиву стаду,
Само стаду на поле-ту,
Та закара девендесе ювна.
Съсъ нег' си е Гора Юда, 245
Та утидé фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та.
Подрукна са Гора Юда:
«Тате ле Сира, Боже,
Я пречекай, тате, чобанъ Круна, 250
Чи ти кара суру агне,
Суру агне девендесé ювна,
И ти носи пресну млеку,
Припълнилъ ми цедила-та.
Богъ да бие чобанъ Ноню, 255
Ималъ си е сиву стаду
Малу млогу триста хиледи,
Ни ми даде суру агне!
Засвирихъ си златна кавала 260
Разедихъ са налютихъ са,
И си фърлихъ златна тоега,
Та му стаду распелехъ,
Стаду му са разбегалу
Та си следу на поле-ту
Стаду пасе чобанъ Круна; 265
Потерахъ му суру агне,
Та ми даде суру агне,
Йоще и девендесе ювна
Давендесé ювна сé факлати:
Мольба ти са, тате, моле, 270
Да му плодишъ сиву стаду,
Чобанъ Круна башъ чобанинъ,
Кой му види сиву стаду
Кой му види да завиди!"
Сира Бога вели ютговори: 275
«Ой ти моме Гора Юду,
Кому думахъ и казувахъ!
Чобанъ Ноню ни ма саидисалъ,
Та и язъ гу ни саидисахъ,
Сиву му стаду умалелу: 280
Я ти са си разедила
Разедила налютила,
Распеле му сиву стаду,
Загина му съсъ кураба.
Чобанъ Ноню фафъ гора-та 285
Та си плаче и си вика,
Сърце му сакаменилу,
Бель ми камень фафъ гора-та!»
Рече Бога ни утрече
Зададе са личенъ-денъ 290
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Чобанъ Круна курбанъ коле
Курбанъ коле суру агне,
Йоще коле девендесе ювна
Девендесе ювна се факлати; 295
Седемъ Юди Самодиви
Какъ ми зели ведрица-та
Ведрица-та съ пресну млеку
Та ми сиретъ пресну сирене;
Дуръ са веке Бога засмелъ, 300
Златна му ръка фафъ ведрица
Та усири пресну сирене.
Подали му седемъ Юди
Седемъ Юди Самодиви.
Та си вели ютговори: 305
«Круна ми е башъ чо6анинъ!
Йоще стаду ша му са наплоди:
Колку леса фафъ гора-та
Толку му са сури агне-та!»
Рече йоще ни утрече 310
И си фъркна на небе-ту.
Чобанъ Круна на поле-ту,
Та си пасе сиву стаду,
Три нидели стаду пасе,
Стаду му са наплодилу, 315
Стаду му поле засенилу,
Колку леса фафъ гора-та
Толку му са сури агне-та.
Та ми слезе долу и фафъ града,
Та си фана триста чобане, 320
Та си му стаду пасатъ
Прочулъ са Круна зачулъ са,
Царь ми стана на земе-та.
Сира, Боже, мили Боже!
Ни сме, Боже, Юди Самодиви, 325
Лу сме, Боже, седемъ моми,
Брате ни са башъ чобане
И си пасатъ сиву стаду,
Та на са пратили фафъ гора-та,
Чи ти е личенъ-денъ 330
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Дали ни са суру агне,
Та ти гу курбанъ колеме,
Брате ни са чобанъ Круна,
Ни са брате чобанъ Ноню, 335
Се ти колетъ суру агне.
Мольба ти са, Боже, молиме,
Какъ си пиешъ студна вода,
Какъ та служи Гора Юда
Фафъ гора си вода пърсни, 340
Дека ни са мили брате,
Та хми са стаду наплодилу,
Ду година ти курбанъ колеме
Суру агне, деветъ ювна,
Деветъ ювна се факлати. 345
Тука си е пещере-та,
Фъ пещере-та ду белъ кладнецъ,
Днеска ти е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Та ми седишъ фъ пещере-та, 350
Та си пиешъ студна вода
Студна вода утъ белъ кладнецъ,
Гора Юда служба та служи,
Подава ти златна чеше:
Аку си ми чеше забуришъ, 355
Да намериме златна чеше
И фафъ чеше студна вода.
Мольба ни, Боже, чуешъ
Та си чеше уставилъ,
Да пърскаме сиву стаду, 360
Що гу пасатъ мили брате,
На Круна са башъ чобане,
Та хми са стаду наплодилу:
Ду година ти курбанъ колеть
Суру агне деветъ ювна 365
Деветъ ювна се факлати.
Три дни сме, Боже, фафъ гора-та
Та ни са е дуделу,
Та на чекатъ мили брате.
Ша идеме фъ пещере-та, 370
Белкимъ си уставилъ златна чеше,
Белкимъ си е намера намериме:
Чи ни са брате разедили
Разедили налютили,
Уставетъ на фафъ гора-та 375
Да хми пасемъ сиву стаду.
ЗА СИРИН – ДЕНЪ.
(Отъ другие пѣвецъ).
Въ село Коченъ предъ сто години на Гергювъ-денъ седемъ моми ходили въ гора-та близо до нѣкоя пещеря, и заколювали курбанъ на Бога едно агне, послѣ една отъ техъ кришомъ ходила въ пещеря-та, и оставела една чеше пълна съ вода, и като излевала отъ пещеря-та, испѣвала слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Подрукна са малка мома
Малка мома Юда Самудива,
Хаде моми мили друшки
Да ва карамъ тука долу
Тука долу въ пещере-та. 5
Днесъ ми слезалъ Сира Бога,
И съсъ Бога Гора Юда
Гора Юда башъ чобанка,
Съсъ кавала фафъ ръка-та,
Та ми флела фъ пещере-та. 10
Какъ са шеталъ Бога фафъ гора-та
Срета сретилъ трима юнака
Трима юнака башъ чобане,
Чи си пасатъ сиву стаду,
Та ги пита и ги праши: 15
«Варай вие трима юнака,
Знаете ли, ли ни знаете?
Днесъ ми е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,
Я ми курбанъ ни колете, 20
Та ви са стаду умалилу».
Трима юнака велетъ и говоретъ:
«Курбанъ ти, Боже, колеме.
Сесри ни са фафъ гора-та,
Дека си е пещере-та, 25
Та си ти курбанъ колетъ».
Засме хми са Сира Бога
Сира Бога Гора Юда,
Та си флезе фъ пещере-та
Засвирила Гора Юда 30
Та си свири и си пее,
И си точи студна вода,
Студна вода утъ белъ кладнецъ,
Та си Бога-служба служи
И му са мольба моли. 35
Какъ си пие студна вода
И фафъ чеше да устави,
Вода фъ чеше да устави
И съсъ вода златна чеше;
Бога хи мольба услушелъ, 40
Та уставилъ студна вода
И съсъ вода златна чеше,
Чеше ми уставилъ
На небе си фъркналъ.
Флезите ми фъ пещере-та 45
Белкимъ си чеше намерите.
Какъ ми чули малки моми
И си флели фъ пещере-та,
Та си тератъ златна чеше,
Йоще чеше ни намерили. 50
Дурь си дойде Юда Самудива
Та ми седна на белъ кладнецъ
На белъ кладнецъ пудъ дъро-ту:
Пудъ дъро-ту златна чеше.
Та хми чеше подаде, 55
Подава ти златна чеше:
И фафъ чеше студна вода,
Уставилъ е Сира Бога.
Послѣ седемъ техъ моми утивали въ пещеря-та и кога-то една отъ техъ щела да намери чеше-та, утивали на некое селско стадо, и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
|
|
|
