 |
Рецензия на книгу «Веда славян» 12 глава
|
|
|
|
ПЕСНА 2.
Трима брате башъ чобане,
Де сте брате лу де да сте,
Запрейте си сиву стаду
Да ни пасе фафъ гора-та.
Сира Бога баксишъ пратилъ 5
Баксишъ пратилъ златна чеше,
И фафъ чеше студна вода,
Съсъ насъ иде Гора Юда
Гора Юда Самудива,
Та си носи златна чеше. 10
Съсъ вода ви пърска сиву стаду,
Та ви са стаду наплодилу;
Златна хи ръка фафъ ведрица
Усире си пресну сирене.
Какъ ми чули трима брата 15
Трима брата башъ чобане,
Запрели са сиву стаду
Да ни пасе фафъ гора-та.
Замарали деветъ ювна
Деветъ ювна и факлати, 20
Причекали седемъ моми.
Курбанъ колетъ деветъ ювна
Курбанъ колетъ на Гора Юда,
Йоще хи са мольба молетъ:
«Варай Юду Гора Самудива, 25
Свирни Юду съсъ кавала,
Събери ни сиву стаду,
Сама, Юду, да ги цирашъ,
Да ни цирашъ пресну млеку,
Да напълнишъ ведрица-та, 30
Златна ти ръка фафъ ведрица
Да усиришъ пресну сирене,
Да си гостишъ той друшки
Той друшки наши сесри;
Да ни пърскашъ сиву стаду 35
Да гу пърскашъ съсъ студна вода,
Що е носишъ фафъ златна чеше.
Да ми са стаду наплоди,
Та да си та, Юду, фалиме. 40
Като стигнували вейке до стадо-то, една-та отъ техъ, коя-то имала чеше-та и кавала, утивала сама въ стадо-то, и го пърскала съсъ вода-та отъ чеше-та и си доила овци-те; а други-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 3.
Засвири ми Гора Юда
Гора Юда Самудива,
Засвири ми съсъ кавала,
Та ми гора заечила.
Свирка чули пилета-та, 5
Събрали са фафъ гора-та
Та си веке ни фъркатъ,
Я си слушетъ Гора Юда
Какъ си свири и си пее.
Събра си ми сиву стаду, 10
Примами си сиву стаду
Съсъ кавала и съсъ песна.
Дусети са Гора Юда,
Устави си кавале-те, 15
Та си искара златна чеше
Съсъ вода си пърска сиву стаду,
И си пърска и говори:
«Трима брата башъ чобане,
|
|
|
Стаду ви е три хиледи, 20
Ду година триста хиледи!
Курбанъ ми колете малу млогу
Малу млогу деветъ ювна
Деветъ ювна и факлати,
Ду година девендесе ювна 25
Девендесе ювна и факлати».
Рече йоще ни утрече;
Искара си ведрица-та
Та си цира сиву стаду,
Пресну млеку фафъ ведрица, 30
Та си спусна златна ръка
Златна ръка фафъ ведрица
Та усири пресну сирене.
Та си рукна мили друшки,
Та си ги гозба гости. 35
Ни ми пасе фафъ гора-та,
Три дни Юда фафъ гора-та,
Я са веке ни виде.
Трима брата стаду пасатъ,
Eгa дойде Гора Юда
Стаду хми е три хиледи; 40
Иоще година ни поминала,
Та хми са стаду наплодилу
Мал у млогу триста хиледи!
И тие си курбанъ колетъ
Eгa си е личенъ-денъ 45
Личенъ-денъ Сиринъ-денъ
Малу млогу девендесе ювна
Девендесе ювна и факлати;
Eгa си е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ, 50
Събиратъ си малки моми
Малки моми мили сесри,
Моми носетъ чисти кулаци,
На кулаци пресну сирене,
Та подаватъ и са гостетъ. 55
__________
Круна: билъ юнакъ чобанинъ и царь на наши-те дедове; той закаралъ дедове те, и ги докаралъ по тая земя; съсъ него си докаралъ и стадо-то, та го наплодилъ по тая земе.
Съсъ кураба: значи съ купане-та.
___________
Х.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ
ГЕРГЮНЪ-ДЕНЪ
Пѣсна коя-то испѣвали на Гергювъ-денъ когато носили цветенъ лѣбъ.
ПЕСНА 1.
Малку дете изъ селу ходи,
Фъ рока му бела книга
Бела книга и калема
И калема мурекепа,
Де си има малка мома, 5
Фъ къщи хи флева:
Излез’ ми, моме, излези,
Писалъ та самъ на книга-та,
Та си ма дарба дарувашъ,
На раму ми хлуна меташъ, 10
Утре си е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Гергюв денъ.
Фоди ми, моме, фъ гора,
Да си берешь бели китки
Бели китки бели цвете, 15
На Гиорги си кулакъ месишъ,
Фафъ кулакъ бели цвете
Та ми стоишъ на река-та,
Цветет кулакъ подавашъ.
Чи е Гиорги мощне юнакъ, 20
Вутре ми излезалъ на река-та,
Излела му сура ламие,
Искаралъ си тешка буздугана
Посекалъ е залугъ пу залугъ,
|
|
|
Истекли са ду три реки: 25
Първа река бела пшеница.
Втора река руйну вину,
Трета река пресну млеку.
Какъ видели малки моми,
Фанали му бърза-та коне, 30
Та му глава накичили
Бели китки бели цвете.
___________
Кога-то месили кулаци-те за Гергювъ-денъ, една мома фърлела цвете, а други пѣели тая пѣсница:
ПЕСНА 2.
Фърлей ми, моме, фърлей
Фъ чиста леба бели цвете
Бели цвете бели китки;
Брала ги си фъ гора ни брала,
Гиорги та йоще ни виделъ, 5
В утре му личенъ-денъ
Личенъ му денъ Гергювъ денъ.
Самъ та е на река намерилъ,
Яхналъ си та на бърза та коне,
Закаралъ та фафъ сое сарае; 10
Иотключилъ е' съндъци-те
Та си та дарба дарува:
Сейна ти махрама метналъ,
На махрама Ясна Звезда.
Па са вращашъ на река-та, 15
Цветенъ ти лебъ даваме,
Та гу на стаду носишъ,
Стаду си захранювашъ.
Стаду ни дава пресну млеку.
Па си, моме, на хору, 20
Та си хору изождашъ;
Сейна ти махрама на глава-та,
Кой та види на хору-ту,
Рока дига на тебе
Съсъ рока та фала фали. 25
___________
Хлуна: было платно копринено.
Сейна: що са ласкае като огань.
______________
XI.
ЛИЧЕНЪ – ДЕНЪ
ВИТИНЪ - ДЕНЪ.
ПЕСНА 1
Ветъръ ми, мале, дуе
Ветъръ, мале, фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ планина-та;
Ни е, мале, Димна Юда
Димна Юда Самувила, 5
Лу си е, мале, Витна Юнакъ.
Три му са сърпа фафъ рока-та,
Позлатилъ ги, мале, съсъ се злату,
Рукналъ са, мале, подрукналъ са:
Чуйте ми селене и кметове! 10
Вутре ми е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Витинъ-денъ,
Поле-ту е побелелу,
Седби те са пожълтели
Пожълтели да са жнеетъ. 15
Три ми моми пратите
Фафъ гора-та фъ планината,
Три са моми утъ три майки,
Сека мома една на майка,
Да ми колетъ три ювна 20
Три ювна и ругати;
Язъ хми баксишъ давамъ
Три ми сърпа позлатени.
Да ми слезать на поле-ту,
Сърпа туретъ на седби-те: 25
Дуръ тога са моми излели
Та си жнеетъ на поле-ту».
Научили са мале, селéне-те
Селене-те кметове-те
Чи самъ една на майка, 30
Ша ма пратетъ фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ планина-та,
Дарба ма дарува Витна юнакъ
И ми дава златна сърпа.
Премени ма, мале, нареди ма». 35
Рече мома ни утрече
На порти си похлопали:
“Моме ле една на майка,
Премени са нареди са,
Вутре си е личенъ-денъ 40
Личенъ-денъ Витинъ денъ.
Хадетъ има фъ наше-селу:
И три моми утъ три майки,
|
|
|
Сека мома една на майка,
Да си идатъ фафъ гора-та, 45
На юнакъ курбанъ колетъ
Три ювна и ругати —
И той си ви баксишъ дава
Три си сърпа позлатени».
Три са ювна закарали 50
Три ювна и ругати,
Три са моми пременили
Пременили наредили,
Та си фодетъ фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ планина-та— 55
Шетали са що са шетали
И са слели на река-та.
Срета ги срете Витна юнакъ,
Три му са сърпа фафъ роки-те,
Сърпе му са позлатени; 60
Три му са снопе на раму-ту,
Класете са позлатени,
Три му са класа на глава-та,
Секи класа безценъ камень,
Утъ камень си слънце грее; 65
Селемъ му са моми дали!
Три му са ювна заклали
Три ювна и ругати;
И той си ги дарба дари,
На сека мома златна сърпа. 70
Слели са моми на поле-ту,
Златенъ са сърпъ турили,
Зажнали са пшеници-те.
Утишли си фафъ селу-ту,
Рукнали са подрукнали: 75
«Чуйте ни малки моми,
Слели сме утъ гора-та
Утъ гора-та утъ планина-та
Слели сме на поле-ту,
Златенъ сме сърпъ турили 80
Зажнали сме пшеници-те:
Хаде си моми на поле ту
Да си жнеете пшеници-те,
Чи са веке побелели,
Днеска е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Витинъ-денъ.
ПЕСНА 2.
Сички са, Радю, на поле,
Сички са, Радю, на жетва,
Лу ти си, Радю, у дома си.
Чулъ ли си ' ли ни си чулъ?
Витна е юнакъ утъ гора слезалъ 5
Слезалъ е, Радю, на поле,
Та си иргене-те пита
Дека е, Радю, иргенинъ?
Иоще на поле ни излезалъ!
Лани самъ съ негу поста ширилъ 10
Длега е поста ду пладне,
Ичь са е Радю ни уморилъ,
Ичь са е Радю ни кахърилъ,
Ичь си е моми ни гледалъ.
Па си му дойдохъ на нива, 15
Сега си гу дарба дарувамъ,
Чи е Радю мъченъ юнакъ.
Излези, Радю, на поле
На поле, Радю, на нива-та,
Чи си та Витна чека. 20
Болънъ е Радю на потстеле,
Я ми е станалъ утъ потстеле.
Зелъ си е Радю сърпа,
Та си излезе на поле,
Поста е Радю ширилъ 25
Длега е поста ду пладне.
Виде гу Витна юнакъ,
Па си ми слезе на поле
На поле на нива,
Поста си съ Радю шири: 30
Ду пладне е бела пшеница,
Ду вечере са златни классе,
Събира Радю прибира.
Чорбажие Радю фафъ селу,
Кмета е Радю фафъ селу. 35
ЗА ВИТИНЪ – ДЕНЪ.
(Отъ другио пѣвецъ).
Кога-то вейке ужнавали, въ секо село колели курбанъ по три крави, и сички-те излевали на едно место нарочно за това опродѣлено, та яли и пили, а моми-те подавали по трапези-те варена пшеница съсъ медъ варена, и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
|
|
|
ПЕСНА 1.
Братку ле Янче ле,
Вчера бе, Янче, на поле
На поле, Янче, на жетвица,
Жнали са малки моми
Малки моми девойче-та, 5
Жнали са, Янче, прижнали.
Тамамъ си веке навървили,
Сретила ги Небна Юда
Небна Юда Самувила,
Та хми е, Янче, заръчела 10
Заръчела, Янче, поръчела,
Да ми варетъ бела пшеница;
Чи си, Янче, фафъ гора-та
Фафъ гора-та на стаду-ту,
Три си крави закаралъ, 15
Ялуви са Ялосани,
Та ги на Бога курбанъ колешъ,
Мольба му са, Янче, молишь:
Ду година, Янче, на лету
Да са веке ни люти, 20
Лу да праща ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса.
Три дни сме, Янче, йогань валили,
Па са йогань ни запалилъ!
Дуръ си слезе Жене Бога, 25
Ясна му борна фафъ рока.
Борна си, Янче, подаде
Та си йогань запали,
Та си вари бела пшеница;
Сипналъ си бела румна, 30
Благнала бела пшеница
Благнала за юнаци;
Фтегни си, Янче, бела рока
Земи си, Янче, бела пщеница,
Да ти са уста ублагнали, 35
Да си колешъ курбане-те,
Гозба, Янче, да на гостишь,
Туку йогань да ни валишь:
Аку слезе Игне Бога,
Фъ рока му ясна борна, 40
Да ти вали ясенъ йогань,
Да си готвишъ курбане-те,
Курбанъ ти е на небе-ту
На небе-ту дурь при Бога;
Дъжна са Бога ни люти, 45
Белъ си кладнецъ ни заключе,
Лу си праща ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса;
Аку ни ти слезе Игне Бога
Съ ясна борна фафъ роки-те, 50
Ни ти вали ясенъ йоганъ,
Ни ти е курбанъ на небе-ту
На небе-ту дуръ при Бога,
Па ти са Бога лютилъ:
Белъ си кладнецъ заключе, 55
Ни си праща ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса,
Песна ти, Янче, ни пееме".
Разеди са, Янче, налюти са,
Съблече си бели дрехи, 60
У паса си махрама-та.
Искара си златну ношче
Та си коле курбане-те,
Заклалъ си е ду три крави,
Подроби ги залугъ пу залугъ, 65
Та ги тури фъ златна бретина;
Я си йогань ни вали,
На Бога са мольба моли:
«Боже ле Игне Боже,
Мольба ти са, Боже, моле, 70
На моми си йогань валилъ,
Запали гу съ ясна борна,
Та ти са пшеница варили,
Подавать е на трапези-те;
Па си, Боже, слези 75
Съ ясна борна фафъ роки-те,
Та са ми йогань валишъ,
Да си готво курбане-те,
Да си госте юнаци-те
Юнаци-те и моми-те, 80
Момите ми песна пеетъ:
Чи са Бога ни люти,
Ни заключе ду белъ кладнецъ,
Лу си праща ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса». 85
Мольба са Янче моли,
Загърмелу затрескалу,
Йогань светна на небе-ту
Йогань са вали на ливаде,
Па си Янче курбане-те упекалъ— 90
Та си гозба гости юнаци-те,
Юнаците и моми-те.
Юнаците камень фърлетъ
Камень фърлетъ борба са боретъ,
|
|
|
Я моми-те песна пеетъ 95
Бога си фальба фалетъ,
И съсъ Бога младу Янче
Чи си курбанъ коле.
___________
Онова денъ моми-те играели хоро на снова место като са добрѣ нагощавали, и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Ой Боже ле, ой Дожне ле!
Ситенъ дъждецъ дребна роса,
Прироси' ни зароси' ни
Пшеници-те са зеленили,
Класе те улебнали. 5
Янче е на поле-ту,
Слезе ми утъ небе-ту
Съ Небна Юда Самувила;
Янче ми сърпа носи,
Юда ми са накичила, 10
Привила си лебни класе
Лебни класе на глава-та,
Та ти Янче курбанъ коле
Мольба ти са моли,
Да са веке ни лютишъ! 15
Се' ти е кладнецъ утключенъ
Та си росишъ ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса -
Ду година младу Янче
Ша ти коле курбане-те, 20
Ни ти коле ду три крави,
Я ти коле малу млогу
Малу млогу девендесе;
Игне Бога йогань сфетналъ
Та си йогань навалилъ, 25
Та си Янче гозба готви,
Та си на гозба гости:
Песна ти, Боже пееме,
Хору ти, Боже, израеме,
Та си та фальба фалиме. 30
__________
ПЕСНА 3.
На хоро
Прероси, Боже, зароси,
Пусни си, Боже, облаци-те
Облаци-те и магли-те
Фъ наше града на поле-ту
На поле-ту на ниви-те, 5
Да са роди бела пшеница;
Носите ти фъ зливни-те
Фъ зливни-те фъ златни-те
Подаваме на юнаци,
Toe фальба на земе-та! 10
Висналъ си фъ наше града,
Протегналъ си десна рока,
На поле-ту бела пшеница,
На лозе-ту белу грозде
Белу грозде и цървену, 15
Афъ бахче-ту ябълки-те
Ябълки-те куреси-те;
Ду година бела пшеница
Носиме ти фъ кривини-те,
Мощне ги сме припълнили,
Подаваме на юнаци, 20
Йоще та фальба фалиме,
Toe фальба на земе-та!
У, хо, хо, ду година
Ду година на поле-ту
На поле-ту на ниви-те, 25
Съсъ златенъ сърпъ на жетвица,
Съсъ курица на лозе-ту,
Съсъ турбица афъ бахче-ту,
Береме си ябълки-те,
Ябълки-те куреси-те: 30
На юнаци цървени ябълки,
На момици куреси-те
__________
Витна: билъ Богъ на жетва-та.
Витинъ-денъ: билъ праздникъ на Витна когато ужнавали пшеници-те.
__________
Румна: значи шикеръ.
Благнала: станала блага.
Бретина: значи казанъ отъ злато.
Зливини: сахане.
Висналъ си: подалъ си роки-те.
Kypecu: орехи.
Кривини: типсии.
Курица: кошница
XII
ЛИЧЕНЪ - ДЕНЪ ЕНЮВЪ - ДЕНЪ
Проигралу ясну слънце
Проигралу на личенъ-денъ
На личенъ-денъ Енювъ-денъ,
И си вие тенка сабе
Позлатена посребрена. 5
Слела му Злата Майка
Тука долу фафъ гора-та,
Та си бае ясни бильки
Ясни бильки лечевити,
Да ги бератъ Юди Самудиви; 10
Да си фодетъ пу земе-та
Пу земе та фъ сарае-те,
Да си лечетъ царюве-те,
Царюве-те кралюве-те,
Фальба Юди да си фалетъ, 15
Чи ми седетъ фафъ гора-та
Та на Бога изметъ чинатъ -
Ясну сълнце майка брани,
Йоще си е проигралу
Привилу си тенка сабе. 20
Подрукна' са стара майка:
«Чуйте Юди Самудиви,
Лу де да сте тука да сте,
Да берете ясни бильки
Ясни бильки лечевити, 25
Днесъ ми е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Енювъ-денъ,
На бильки самъ мощне баела:
Ясну ми слънце вода пърсна.
Жива вода утъ белъ кладнецъ, 30
Та си бильки напърсна.
Ког' си лечба лечите
И си става утъ потстеле,
Та си ва фальба фали,
И ви курбанъ коле 35
Сега малу деветъ крави».
Иоще му майка фафъ гора,
Задали са деветъ Юди
Деветъ Юди Самудиви
Съсъ хармина на роки-те 40
Та си бератъ ясни бильки
Ясни бильки лечевити —
Та си фодетъ пу земе-та
Пу земе-та фъ сарае-те.
Боленъ царе фъ цариграда 45
Сега малу три години.
Ка' са Юда научила
Чи е боленъ наше царе,
Мощне хи са дукривилу,
Подаде му ясна билька 50
Ясна билька лечевита,
Та гу дигна утъ потстеле —
Курбанъ коле деветъ крави.
Юда му вели ютговори:
«Що си намъ курбанъ колешъ 55
Та ни фалишъ Злата Майка!
Баела е ясни бильки;
И ни фалишъ ясну слънце,
Чи е пърсналъ жива вода
Жива вода утъ белъ кладнецъ, 60
Та са бильки лечевити».
___________
Енювъ-денъ: билъ големъ денъ на
наши-те дедове, защо тога слевали звезди-те по земя-та, и баели на бильки-те та ставали за лекъ; отъ тога е останало на онова денъ стари-те баби да бератъ бильки.
Бае: да хми пѣе нѣщо, съ кое то пѣние давала хми сила за лекуване.
Лечевити: лечни.
Жива вода: вѣрували че тия била отъ небе-то, и който я пиелъ давала му животъ.
Хармина: значи кофнида.
_________
ЗА ЕНЮВЪ – ДЕНЪ.
(Отъ другие пѣвецъ).
Слела ми Друида утъ гора
Утъ гора Друида утъ планина,
Та си ми дойде фафъ селу.
Фафъ селу е Друида у кмета,
Та си са рукна подрукна: 5
«Ой ле ми стара кмета!
Бога ма, кмета, пратилъ
Фъ тае гора фъ планина-та,
Та си му изметъ чинамъ
Сега малу три месеца. 10
Я си ми никой ни дойде
Ни утъ града, ни утъ селу,
Ниту царе, ни ту кмета,
Да си ма царе види,
Да си ма кмета пита 15
Що си му терамъ утъ селу.
Дойдохъ ти, кмета, фафъ селу:
Утъ сега, кмета, ду ниделе,
Да ми найдешъ малки моми
Малки моми песнопольки, 20
Да ми ги фъ гора пратишъ.
Ка' си на Бога изметъ чинамъ,
Ка' си са каче на дъру,
Да си ми песна пеетъ,
Та ми са дъру златева, 25
Целни са вейки целниви,
Целе си малки моми:
Утъ лику хми ясну слънце,
Фъ гръди хми ясна месечина,
Фъ скути хми дребни звезди». 30
Върна са Друида завърна
Та си фафъ града утиде,
Фафъ града при царе,
Та му вели ютговори:
«Фъ гора, царю, фафъ планина 35
Сега мал у три месеца,
Я си фафъ гора ни дойде
Да си ма, царю, питашъ
Да си ма, царю, прашишъ
Що си фафъ гора чинамъ. 40
Дойдохъ ти, царю, фъ сарае,
Тимбихъ ти, царю, чинамъ:
Ду ниделе фафъ гора да дойдешъ,
Да дойдешъ, царю, съсъ първу любу;
Хемъ да си карашъ руди йовни 45
Руди йовни факли йовци,
Та ми ги курбанъ колешь,
Язъ си та дарба даре
Друида вейка целнива —
Млада си враче, царю, станалъ, 50
Врачишъ, царю, и си лечишъ,
Та са пу земе фалишъ!»
Рече му Юда ни утрече
Па си ми фъ гора фъркна.
Рану ми царе приранилъ 55
Рану ми царе предъ слънце
Предъ слънце царе на лъница,
Та ми са шета фафъ града,
Та ми са шета утъ къща на къща,
Да си ми найде малки моми 60
Малки моми песнопольки;
Събралъ си е малки моми
Та си ги кара фъ сарае.
Пели му моми припели,
Деветъ са моми песнопольки, 65
Чи хми е песна ду небе.
Закара си първу любу
Та си ми фоди фафъ гора
Фафъ гора царе на стаду,
Та си закара руди йовни 70
Руди йовни факли йовци,
Та си утиде фъ Друйна-та гора.
Флезе ми царе фафъ пещере,
Я са е пещере запустила,
Бегала Юда побегнала. 75
Мольба са царе моли:
Варай ми Друиду,
Лу де да си тука да си,
«Чи ти самъ Друиду фафъ пещере,
Та си ти курбанъ коле, 80
Мольба са царе моли,
Я му са мольба ни фанала!
Стара са кмета зададе
Та си ми кара руди йовни
Руди йовни факли йовци, 85
Кара си малки моми
Малки моми песнепольки.
Стара е кмета мощне хитаръ,
Закаралъ си малка мома
Малка мома съсъ рогна свирка, 90
Хемъ си му песна пее
Хемъ си свирка свири,
Рукна са кмета подрукна:
«Вайра ми, Друиду,
Лу де да си тука да си, 95
Чи ти самъ, Друиду, фафъ пещере,
Та си ти курбанъ коле».
Рече ми кмета ни утрече
Друида са Юда зададе,
Златна хи вица на глава, 100
Ветаръ ми дуе фафъ гора
Вица са вие на глава,
Бела хи китка на лику,
Флезе ми Юда фафъ пещере,
Та си на царе вели ютговори: 105
«Ка' си ми, царю, моми закара
Де ти е, царю, рогна свирка?
Каче са, царю, на дъру,
Пела е мома запела
Съсъ песна са дъру ни злати, 110
Целну си дъру ни става
Дуръ си мома ни свири!
Хеде ми дойде стара кмета,
Сетилъ са кмета дусетилъ,
Малки си моми закаралъ, 115
Рогна си свирка донесалъ.»
Рече му Юда ни утрече
Та са на дъру покачи,
Песна ми пее на дъру;
Царе хи курбанъ коле, 120
И съсъ царе стара кмета,
Руди йовни факли йовци
Слезе ми Юда утъ дъру,
Та си ми йогань вали,
Зготвила Юда наготвила. 125
Снела ми Юда трапеза,
Седнали моми на гозба,
Седнала Юда на вечере
Та си ми моми гости —
Я ми е царе ни седналъ, 130
Ниту царе ниту кмета—
Гостила си Юда малки моми
Чи са на Бога песнопольки.
Песна му пеетъ фафъ гора
Сега малу три години— 135
Тога са моми фафъ града
Фафъ града моми фафъ селу,
Та си юнакъ залибили—
Яли са веке прияли.
Па си е Друида на дъру, 140
Запели са, моми припели,
Я си са дъру ни злати.
Дурь си излесе малка мома
Та си ми песна пее,
Та си ми съсъ свирка свири, 145
Пела е мома свирила
Та са е дъру позлатилу,
Целни са вейки целили,
Целила си Друида малки моми:
Утъ лику хми ясну слънце, 150
Въ скути хми дребни звезди,
Въ гръди хми ясна месечина.
Къцна си Друида вейка утъ дъру
Та си ми царе дарба дарува,
Дарба дарува стара кмета: 155
«Иди си, царю, фафъ града,
Седи ми, царю, фъ сарае,
Сега си, царю, млада враче,
Врачишъ, царю, и си лечишъ,
Фала ти, царю, пу земе! 160
Малки са моми фафъ гора
Фафъ гора, царю, при мене,
Та ми изметъ праветъ
Сега мал у три години,
Малки са Друиди станали: 165
Дуръ тога са фафъ града,
Та си юнаци залюбили».
Царе му са нажелилу
Нажелилу натъжилу:
Какъ да са върна фафъ града? 170
Стари ма майки люту клели
Чи хми са моми загинали.
Хаде ли, царю, хаде,
Стари са майки засмели,
Дръжналу хми на сърце 175
Чи хми са моми фафъ гора,
Малки хми моми малки Друиди.
Слезалъ е царе утъ гора,
Самъ си е царе самичекъ,
Стари гу майки чекали, 180
Питали гу прашили гу:
Де ни са, Царю, малки моми?
Де ни са, царю, загинали?
Ни ви са моми загинали,
Туку са моми фафъ гора 185
Фафъ гора фафъ пещере,
Де си е Друида Юда:
Три са години седели
Та си Друиди станали.
Та ша си дойдатъ фафъ града 190
Фафъ града у дома си,
Та ша си любетъ юнаци.
Стари са майки засмели,
Дръжналу хми на сърце
Чи хми са моми фафъ гора 195
Малки хми моми малки Друиди.
Седналъ ми царе фъ сарае,
Друида му вейка на рока,
Чи си е станалъ млада враче,
Та си врачи и си лечи. 200
Дуръ са моми завърнали,
Малки са моми малки Друиди,
Малки са Друиди малки врачинки,
Та си фафъ града врачетъ.
Утъ тога са врачинки устанали, 205
Та си врачетъ и си целетъ.
_____________
Друида: была Богица, коя-то седела въ гора-та и лекувала секакви болести.
Вица: украшение на глава-та.
XIII.
ЛИЧЕНЪ – ДЕНЪ
ВИШИНЪ – ДЕНЪ.
Кога-то вейке свършевали жита-та, колели кур-бане на Бога и на слънце-то, на кои-то курбанъ съ-бирали са нѣколко моми и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Фала ти Йогне Боже!
Фала ти ясну слънце!
Чи изгревашъ на земе-та
Покренувашъ сичка земе
И си пращашъ той зари. 5
Какъ та гледатъ малки моми
И излеватъ утъ дома си,
Та си карать волове-те,
На шие хми златну уралу,
И си уратъ низъ поле-ту 10
И си сеетъ бела пшеница,
Фафъ роки-те златна фурка
И си предать свилена Куприна,
Низъ море-ту златни курабици;
Eгa греешь, ясну слънце, 15
Сичка земе покренувашь.
Eгa спиешъ ясну слънце,
Сичка земе е заспала,
Покривашъ е църна магла
Та са нищу ни гледа. 20
Фала на тое-та сесра!
Йоще рану и предъ тебе,
Кату млада невеста
Прибулена съсъ златну булу
Златну булу узарену, 25
И си грее на земе-та;
Какъ изгрева йоще рану
Небна Юда Самувила,
Прогонюва и злини-те,
Прогонюва църна змее 30
Що са шета пу земе-та,
Малки моми позлинева,
И испива млади юнаци
Кату морна пиевица
Какъ изгрева на небе-ту, 35
Млади гимижии низъ море-ту
И си каратъ курабци-те
Малки моми низъ поле-ту
И си уратъ и купаетъ,
И на звезда песна пеетъ, 40
Утъ земе-та хи са кланетъ,
Съсъ роки хи селемъ даватъ!
Гледа звезда подсмива са,
Задава са бела зара
Съсъ зара са тебе моли: 45
«Братку ле ясну слънце,
Блесни, братку, на земе-та,
Да ти фъркатъ малки птици,
Да ти пеетъ да та фалетъ
Що е мъртву проживелу! 50
Съсъ зари си, братку, на земе-та,
И си пращашъ бела пшеница,
Бела пшеница белу грозде,
На люде-ту злату пращашъ,
Чисту злату белу сребру, 55
Та ти, братку, курбанъ колетъ,
Хемъ та фальба фалетъ».
Чуешъ, слънце, тое сесра,
Чуешъ, слънце, и са подсмивашъ
И си фодишъ при Иогне Бога, 60
Ни са чудишъ ни са махашъ,
Йотключувашъ йогнена съндъка,
Искарувашъ йогнена дреха,
Пременовашъ са нарсдевашъ са
Кату млада зете на земе-та, 65
И изгревашъ на земе-та;
Да ни греешъ, ясну слънце
Ни сме жнали бела пшеница,
Ни сме брали белу грозде,
И са земе запустила— 70
|
|
|
